Болниците с дълг от 425 млн. лева, но няма заплашени от фалит

Държавните и общински болници са натрупали дългове за 425 млн. лева към края на миналата година, като близо една четвърт от тях се дължат от Военномедицинска академия (ВМА), която е рекордьор по задължения вече години наред.

Въпреки сериозните дългове от здравното министерство смятат, че няма застрашени от фалит болници, но лечебните заведения трябва да се вместят в бюджетните рамки тази година, за да не трупат нови дългове и да намерят начин за погасяване на старите.

Общо просрочените дългове на болниците са близо 148 млн. лева. Другите големи длъжници традиционно са пловдивската университетска болница "Свети Георги", която е най-голямата болница в страната и дължи 40 млн. лева, старозагорската "Проф. д-р Стоян Киркович" и "Пирогов" с по 20 млн. лева.

Практиката е най-много дългове да трупат големите болници, през които минават най-много спешни пациенти и се лекуват най-тежките случаи. Затова и големите държавни болници дължат 367 млн. лв., а по-малките общински – 57 млн. лева.

Проблемът е, че клиничните пътеки, по които здравната каса плаща на болниците, са недофинансирани и това се признава и от здравното министерство като основна причина за трупането на дългове. Въпреки това с най-много дългове е ВМА, която освен, че се финансира по клинични пътеки като останалите болници, получава и субсидия от Министерството на отбраната.

"В момента няма лечебни заведения, които да са заплашени от фалит, въпреки че ситуацията с дълговете е критична и не трябва да се допуска трупането на повече задължения, обяви в сряда зам.-здравният министър Ваньо Шарков пред бТВ.

Той съобщи, че министерството е постигнало разбирателство с областните болници да работят с 95% от разходите си за миналата година, за да не се допускат нови дългове. При тях ситуацията не била толкова тежка, като 8 от 28-те областни болници са без задължения, 8 са със задължения под 2 млн. лв., а едва четири имат задължения за над 10 млн. лв.

На въпрос на какво се дължат натрупаните дългове при положение, че постоянно се говори и за източване на касата, Шарков отговори: "Ако някой си позволява да източва НЗОК, би трябвало неговите дългове да не растат. Ако хем източва здравната каса, хем дълговете му растат, значи е некадърен управленец".

Според него някои болници трябва да си прегледат имотите и да преценят кое им е нужно. "Няма нужда огромни дворове да стоят празни и в тях да пасат овце, а в същото време болниците да не могат да си лекуват пациентите", заяви Шарков.

ВМА намалила дълга си с 27 млн. лева от лятото

От ВМА съобщиха пред Mediapool, че от лятото са намалили дълговете си с 27 млн. лева и изпълняват мерки, за да продължават да ги изчистват. През юни дълговете на болницата са били 130 млн. лева и са били намалени на 103 млн. лева в края на миналата година. Просрочените задължения са били намалени от 112 млн. лева на 95 млн. лева.

От лечебното заведение обясниха, че за да намалят задълженията си са преразгледали договори с фирми и са орязали разходи по различни пера.

Основната част от дълговете са натрупани при дългогодишното управление на ген. Стоян Тонев, който в края на 2013 година беше пенсиониран от поста, а през пролетта на миналата година тогавашният военен министър Ангел Найденов оповести одитен доклад със "смущаващи" данни за управлението на болницата. Самият Тонев е коментирал, че не вижда проблем в натрупания по негово време дълг от 90 млн. лева и смята, че болницата е в "три пъти по-добро финансово състояние от държавата". Той не веднъж се е оплаквал, че ВМА лекува цивилни, за което не получавала заплащане нито от военното министерство, нито от здравната каса, но голяма част от останалите болници също извършват дейности за собствена сметка и въпреки това не генерират загуби от мащаба на ВМА.

Малко след пенсионирането му Тонев стана зам.-кмет по здравеопазването в София, а през миналата година бе избран за депутат от ГЕРБ и оглави парламентарната здравна комисия. През годините никога не му е била търсена отговорност за натрупаните дългове, заради които много болнични директори се простиха с постовете си.

През тази година здравният министър Петър Москов се закани, че на директори на болници, които не се вместят в 95% от миналогодишните си разходи ще се търси персонална отговорност.

Болничен директор ще бъде уволнен заради картини за 20 000 лева

По този повод в сряда зам.-здравният министър Адам Персенски заяви, че министерството прави проверки в лечебните заведения каква част от приходите им през миналата година е била използвана за лечение на пациентите и въз основа на това ще се решава да се сменят ли болнични директори.

Персенски коментира, че през 2014 година харченето е било безконтролно и се оказало, че голяма част от разходите на болниците не са били свързани с прякото лечение на пациенти. Той посочи, че има болница, в която са купени картини за над 20 000 лева. Персенски посочи, че този директор със сигурност няма да остане на заемания от него пост.

Болниците дължат 1 млн. лева на НАП, но парите им от НЗОК няма да се бавят

Персенски коментира, че няма опасност болниците с неразплатени задължения към НАП да получават със закъснение парите си от здравната каса. Изискване от края на миналата година здравната каса да плаща на болниците само след проверка дължат ли данъци и осигуровки на държавата предизвика напрежение в лекарския съюз, откъдето обявиха, че така ще се бавят парите на лечебните заведения.

Персенски съобщи, че всички болници в страната дължат общо около 1 млн.лв. на
НАП и всяко юридическо лице има право да сключи договор с приходната агенция за
разсрочване на задълженията си.

Той съобщи, че на 25-то число на месеца вече ще се знае дали болниците или други лечебни заведения дължат здравни осигуровки за персонала си, а касата се разплаща с лечебните заведения на 30-то число.