Болниците с добри апаратура и специалисти могат да работят на по-високи цени

Болниците с по-високо качество на апаратурата и специалистите могат да обявят цени за услугите си над тези, на които ще плащат НЗОК и здравните застрахователи в рамките на задължителното осигуряване за основния пакет. Пациентите, които предпочитат по-скъпия вариант ще трябва да доплащат или да го финансират чрез допълнително доброволно застраховане. Това стана ясно от обясненията на здравния министър Кирил Ананиев в понеделник пред бТВ.

С 8-те процента здрнавна осигуровка в НЗОК и 12-те лева задължителна застраховка в частен застраховател ще бъдат покривани само т.нар. национални цени, които ще се договарят между НЗОК, МЗ и съсловните организации. Касата и частните застрахователи ще плащат само по тях, а всичко над тези цени, които болниците имат възможност да обявят, ще се финансира отново от джоба на пациента или чрез допълнитена доброволна застраховка.

Добрите болници с по-високи цени

Попитан каква е гаранцията, че болниците няма да се възползват масово от възможността да обявят по-високи цени от т.нар. национални, на които ще плащат НЗОК и застрахователите Ананиев отговори: “Ще има и такива случаи. Има водещи болници, които разполагат с апаратура, техника и човешки ресурси – професори, доценти, научни работници, които вдигат качеството на лечението на много по-високо равнище. Такива болници могат да сложат цена, различна от т.нар. национална. Но това ще са единични случаи, първо. И второ, тези болници, за да могат да приобщят повече пациенти към себе си, надали ще тръгнат към вдигане на цените, за да бъдат конкурентни“.

На въпрос какво се случва ако една операция в София струва 5000 лева, а в Стара Загора 3000 лева, Ананиев отговори: “Който предпочита по-скъпия вариант, всичко над националната цена, може да стане чрез доброволното застраховане“.

Според министъра хората няма да доплащат повече от сега

Въпреки всичко Ананиев е убеден, че хората няма да са принудени да доплащат повече отколкото в момента, защото с допълнителния ресурс, който ще влезе легално в системата ще бъдат повишени цените на някои пътеки, ще се увеличи заплащането на медицинските кадри и ще се стимулира работата по т.нар. добри медицински практики.

“Тези 12 лева месечно задължителна здравна застраховка или 144 лева годишно ще формират един ресурс от 860 млн. лева, който ще е два пъти и половина по-малко отколкото сега българинът дава под масата. Отпада първия мит, че българинът ще плаща повече отколкото сега“, посочи Ананиев.

Той обясни, че в лечението до 700 лева хората ще участват със съфинансиране от около 85 млн. лева годишно, а до този момент са плащали 90 млн. лева за престой в болница. “И в единия и в другия случай българинът няма да се натовари с повече плащане“, коментира Ананиев.

“Контролът и конкуренцията ще решат нещата, но с легални пари, а не с пари под масата“, убеден е здравният министър.

“Узаконява се определено доплащане, но то е значително по-малко от това, което българинът е плащал досега”, заяви Ананиев.

Основната финансова тежест се поема от държавата

БСП вече обяви, че ще внесе вот на недоверие срещу правителството за здравеопазване заради предлаганите от Ананиев идеи, защото според левицата предложенията изключвали социално уязвимите групи. Корнелия Нинова нарече този модел на реформите “здравен геноцид”. Кирил Ананиев не е съгласен с тезата на БСП и отново припомни, че обсъджанията по модела започват оттук нататък с всички заинтересовани страни. Той увери, че държавата ще поеме допълнителната застраховка за децата и пенсионерите, така че най-уязвимите няма да бъдат натоварени. 

"От всичките 864 милиона - на базата на 12-те лева, които ще влязат в системата легално и ще отидат за подобряване на здравеопазването и за повишаване заплатите на хората, които работят в тази система, малко повече от 500 млн. лв. ще бъдат платени от държавата и само някакви 330 млн. лв ще бъдат платени от гражданите", каза Ананиев.

Критиката на експертите към предложените миналата седмица от Ананиев идеи за реформа са, че министерството предлага само промяна на осигурителния модел, но не дава гаранции, че качеството на здравеопазването ще се подобри.