Болниците са разкрили нови 275 легла за година

Разкриването на нови легла от лечебнните заведения в страната продължава, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Към 31.12.2021 г. в страната функционират 341 заведения за болнична помощ с 54 491 легла. В сравнение с предходната година лечебните заведения за болнична помощ намаляват с едно, а леглата в тях се увеличават с 275, или с 0.5%.

Заведенията за болнична помощ включват болници, центрове за кожно-венерически заболявания, центрове за психично здраве и комплексни онкологични центрове. Към 31.12.2021 г. многопрофилните болници са 182 с 38 418 легла, или в 57.1% от болниците е съсредоточен 73.5% от легловия им фонд в страната. Броят на леглата варира в широки граници - от 27 до 1 546. Найголям е делът на многопрофилните болници, които към края на годината разполагат с от 100 до 299 легла - 42.9%. До 99 легла има в 35.2% от многопрофилните болници. С над 500 легла са 8.2% от този вид лечебни заведения. Към 31.12.2021 г. специализираните болници са 137 с 13 828 легла.

Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2021 г. е 796.8 на 100 000 души от населението и в сравнение с 2020 г. се увеличава с 12.9 пункта (783.9). Най-високи са стойностите на показателя в областите Плевен (1 125.3 на 100 000 души от населението), Смолян (1 067.3) и Пловдив (1 017.9), а най-ниски са в областите Перник (378.7), Ямбол (395.2) и Видин (425.1)

Към 31.12.2021 г. заведенията за извънболнична помощ в страната са 2 133 с 1 285 легла за краткосрочно наблюдение и престой. В сравнение с предходната година броят на тези заведения се увеличава с 1.7%, а броят на леглата в тях намалява с 0.8%.

Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписите, националните центрове без легла, диализните центрове, центровете за трансфузионна хематология центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания и други. В края на 2021 г. тези заведения са 151 с 1 939 легла, като най-голям е броят на хосписите - 47 с 1 325 легла. В сравнение с 2020 г. броят на леглата в други лечебни и здравни заведения се увеличава незначително (с 0.2%).

В края на 2021 г. на основен трудов договор в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 29 604 лекари. Лекарите по дентална медицина са 7 499, като 6 585 от тях работят в практики със сключен договор с НЗОК. Медицинските специалисти по здравни грижи са 44 451, от които 28 816 медицински сестри и 3 264 акушерки. В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 17 179 лекари и 38 лекари по дентална медицина. Медицинските специалисти по здравни грижи са 26 340, от които 18 352 медицински сестри.

В заведенията за извънболнична помощ на основен трудов договор работят 10 255 лекари и 7 082 лекари по дентална медицина, включително всички лекари (6 731) и лекари по дентална медицина (6 585), които работят в индивидуални и групови практики по договор с НЗОК. В другите заведения за доболнична помощ най-голям е делът на лекарите, работещи на основен трудов договор в медицински центрове (1 830) и в диагностично-консултативни центрове (1 296).

В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) към 31.12.2021 г. на основен трудов договор работят 2 170 лекари и 379 лекари по дентална медицина.

Най-голям е делът на лекарите във възрастовата група 55 - 64 години - 10 338, или 34.9%; младите практикуващи лекари на възраст до 35 години, са 4 935, или 16.7%, а най-възрастните (на 65 и повече години) - 5 521, или 18.6%.

В структурата на лекарите по специалности най-голям е делът на общопрактикуващите - 3 945, или 13.3% от всички лекари в страната, следвани от практикуващите кардиология - 6.2%, акушерство и гинекология - 5.9%, анестезиология и интензивно лечение - 5.6%, хирургия - 5.2%, и нервни болести - 4.9%. Броят на лекарите, практикуващи пневмология и фтизиатрия, е 596 (2.0%), а инфекциозни болести - 248 (0.8%).

Осигуреността с лекари в края на 2021 г. общо за страната е 43.3 на 10 000 души от населението, а с лекари по дентална медицина - 11.0. В сравнение с 2020 г. осигуреността с лекари и с лекари по дентална медицина се увеличава незначително (43.0 и 10.6 на 10 000 души от населението).

Осигуреността на населението с лекари по области варира от 23.4 до 67.3 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници (фиг. 4) - Плевен (67.3 на 10 000 души от населението), София (столица) (54.5), Пловдив (52.3) и Варна (50.7). Най-нисък е показателят за областите Кърджали (23.4 на 10 000 души от населението), Добрич (26.7) и Силистра (27.4). Осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 5.8 на 10 000 души от населението и в сравнение с 2020 г. остава непроменена. Най-висок е показателят за областите Плевен (8.2 на 10 000 души), Видин (7.0) и Стара Загора (6.8). Най-ниска е осигуреността на населението с общопрактикуващи лекари в областите Кърджали (3.2 на 10 000 души от населението), Търговище (4.3) и Разград.