Болниците се готвят за още по-големи дългове догодина

Болниците се готвят за още по-големи дългове догодина

Шефове на болници са решили да плащат само заплати, но не и режийните разходи на лечебните заведения като ток и парно в условията на намален с 200 млн. лева бюджет за болнична помощ през следващата година. Това съобщи председателят на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Цветан Райчинов във вторник на среща в рамките на новосформирания обществен съвет в здравеопазването, в който влизат съсловни организации и синдикати.

Райчинов заяви, че директори на болници са обявили това свое намерение, тъй като предпочитат да запазят персонала си, за да могат да посрещат пациентите. Това означава, че през следващата година болниците ще трупат още по-големи дългове. В момента борчовете им са за около 300 млн. лева като просрочените са над 50 млн. лева.

Главният секретар на БЛС д-р Димитър Ленков коментира, че като цяло се очакват по-ниски доходи през следващата година не само в болничната помощ, но и при семейните лекари и специалистите. През следващата година ще има с 50 000 по-малко направления за преглед при специалист, а в бюджета на НЗОК не са предвидени пари за компенсиране на по-ниската потребителска такса, която плащат пенсионерите. Вместо 2.40 лева възрастните хора плащат по 1 лев за посещение при личния лекар.

Председателят на фармацевтичния съюз Мирослав Ненчев пък предвеща криза на пазара на лекарства. Той прогнозира недостиг от 80 млн. лева за лекарствата, отпускани от НЗОК догодина и се усъмни дали аптекарите ще отпускат медикаменти, които има опасност да не им бъдат платени. "Най-уязвими са хората с ниски доходи и в един момент намалението ще им коства не само здравето, но и живота", каза Ненчев.

Станка Маркова от съсловната асоциация на сестрите пък изрази недоумение откъде ще се намерят сестри за хосписите, в които през следващата година ще бъдат преобразувани част от болниците. Депутатът от ДПС Хасан Адемов коментира, че пакетите за долекуване ще бъдат по-скъпи, тъй като в хосписите се лежи по-дълго, а в същото време това не е отчетено от управляващите.

"ГЕРБ залага от една страна по-строги мерки за да се увеличат хората, внасящи здравни вноски, а в същото време парите от тази "повишена събираемост" не са отразени в бюджета за здраве за догодина. Не са заложени и по-високи приходи заради това, че от догодина минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се повишава на 420 лева", коментира Адемов. Колежката му Нигяр Джафер допълни, че бюджетът за здраве в тандем с предлаганите законови промени на ГЕРБ е "взривоопасна смес".

"Идва нова криза в здравеопазването", обобщи президентът на КНСБ д-р Желязко Христов.

На среща в парламента утре синдикатите и съсловните организации ще представят пред финансовия и здравния министри Божидар Нанев и Симеон Дянков и председателя на ресорната комисия Лъчезар Иванов искането си за повече пари за здравеопазване през следващата година и критиките си по отношение на готвените от ГЕРБ законови промени. Ако исканията им не бъдат удовлетворени поне частично, медиците се готвят да излязат на протести.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Вярвате ли на приказката на Божков за Али Баба и подкупите към управляващите?