Болното здравеопазване все по-често влиза в съда

Болното здравеопазване все по-често влиза в съда

Лекарските грешки и неуредиците в здравеопазването все по-често влизат в съда, а пикът на съдебните атаки срещу тях тепърва предстои, заявиха пред Mediapool в понеделник юристи, специализирали се в медицинското право, и лекари. Като цяло медицинските дела се дължат, според запознати, на повишаващата се обща правна култура на българина. Растящият брой дела е индикация и за състоянието на здравеопазването ни, смятат адвокати и лекари.

От своя страна лекарското съсловие е много сплотено, когато под съмнение се поставят професионализмът или правилността на действията на негови представители. То смята, че проблемите трябва да се решават в самата гилдия, която държи абсолютните права да отсъжда кое е правилно и кое не.

Получава се обаче така, че "болното здравеопазване", което все по-често бива давано на съд, подобно на “болните подсъдими” по ключови дела срещу организираната престъпност, в по-голямата част от случаите остава безнаказано.

Лекарската грешка

Лекарската грешка се доказва изключително трудно в съда, споделя адвокат Иван Кръстев, който има опит в медицинските дела. Той води дело за рекордното обезщетение от 1.6 млн. лева лева срещу лекарския екип на Майчин дом във Варна. Причината е, че 27-годишна варненка от две години е в кома след раждане със секцио. Кръстев смята, че основна пречка пред Темида е схващането на лекарската гилдия, че проблемите ѝ трябва да останат в самата гилдия. По думите му докторите следват принципа: "Днес се случи на теб, утре ще се случи на мен. Затова, дай да се подкрепяме".

За да бъде осъден един лекар, съдът търси експертно мнение от негов колега. Но етичният кодекс на лекарите повелява, че е недостойно лекар да злепоставя колегата си чрез преценка и критика на неговата лечебна дейност. Ако не спазват етичния кодекс на Българския лекарски съюз (БЛС), медицинските специалисти се изключват от съюза, а с това автоматично им се забранява да практикуват.

Адвокат Кръстев обаче тълкува нещата по друг начин. По думите му нито един лекар не може да откаже да свидетелства в съда. Информираното съгласие на пациента за дадена интервенция, според юриста, също не оправдава неправомерни действия от страна на лекаря.

"Казано по-просто, това, че сте сложили подписа си за операция на апандисит и сте наясно със съществуващите рискове, не дава право на лекарите да ви сложат упойка за африкански бивол", коментира Кръстев.

Според него бумът на медицински дела е неизбежен. Кръстев обаче смята, че едва ли България някога ще има проблемите на САЩ в областта на медицинското право, където лекарите биват давани постоянно на съд, а процесите срещу тях са се превърнали в бизнес. "Ние сме много далеч от стандартите на САЩ и това трудно ще се случи у нас. Тук пациентите си търсят правата наистина при фрапантни случаи", допълни той.

Лекари съдят НЗОК, пациентите – лекарите

Въпросът кой носи отговорността за неадекватната здравна помощ за пациентите обаче се върти в омагьосан кръг, в центъра на който неизбежно стои провежданата управленска политика в здравеопазването. Адвокат Кръстев признава, че много често грешките се дължат не на лошата подготвеност на лекарите, а на неуредици в принципната уредба на здравеопазването, което е от компетенциите на политическото ръководство.

Според Етичната комисия на Българския лекарски съюз (БЛС) пациентите първо трябва да се обръщат към нея и чак ако не са доволни от решението ѝ, да търсят правата си в съда. Председателят на комисията Цветан Данев смята, че е от компетенциите на гилдията да каже дали един лекар е действал правилно в дадена ситуация. Той поддържа тезата, че в съда трябва да свидетелстват само медицински вещи лица, но не и колеги на подсъдимия лекар, участвали в интервенцията или имащи наблюдение върху работата му. "Подобни свидетелски показания противоречат на етичния ни кодекс", категоричен е Данев. Според него такива показания могат да бъдат дадени в съда, само ако те са в подкрепа на лекаря.

По повод лошите административни решения в здравеопазването, Данев каза, че предстои лавина от дела на лекари срещу Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК). По думите му много от регулациите на касата пречат на лекарите да си вършат работата, от което страда обществото. "Това, разбира се, не е в интерес на обществото, защото се губи ресурс за водене на дела, заради това, че някой не си е свършил работата", допълни Данев.

Статистиката сочи, че през последните три години са наложени над 800 санкции на лекари, които включват от порицание до глоба, както и лишаване от лекарски права. Регионалните етични комисии са предложели за заличаване от регистъра на 10 лекари. Разпоредбата на член 38 от Закона за съсловните организации предвижда три вида наказания, които могат да бъдат налагани на лекарите и стоматолозите - порицание, глоба от една до пет работни заплати и заличаване от регистъра на колегията със срок от две или три години.

Медицинското право у нас

В България все още няма обособени парични фондове за обезщетяване на пациенти. Липсва и традиция за застраховане и презастраховане на медицински заведения срещу грешки на работещи в тях лекари. Според ангажирани с материята обаче тези специфики тепърва ще навлизат по-мащабно и у нас.

В Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", където медицинското право е въведено като изборна дисциплина, все повече студенти проявяват интерес към него. Около 90% от студентите в даден курс избират да учат и медицинско право. Нов български университет също е въвел тази дисциплина. Отделно има подобни форми на следдипломно обучение.

Още по темата
Още от България

Кой според вас стои зад решението за отстраняване на Силвия Великова?