Бомбите продължават да цъкат...

Година след трагедията в Горни Лом, при която 15 души загинаха при взрив в цех за обезвреждане на противопехотни мини на завода “Миджур”, отново се повтаря историята на всички предишни подобни случаи – виновни няма, започналите кампанийни мерки и проверки са приключили, а проблемът продължава да си стои...до следващия взрив.

Държавата панически забрани вноса на всички видове боеприпаси, но крайната и спорна от икономическа гледна точка мярка не може да гарантира, че подобни инциденти няма да се случват повече. И последният случай, при който загина един човек при изпитание на оръжие на полигона край село Анево, само го потвърждава.

Причините за всички подобни трагедии са еднотипни – липса на контрол, неспазване на техническите правила, необучен персонал, съмнения за далавери. Те са известни от години, но държавата засега се проваля в опитите си да сложи ред бранша.

След утихването на последните взривове правителството "забрави" необходимостта от спешни мерки и няколко казуса с боеприпаси остават нерешени.

В същото време съдът трудно установява виновни, а делата се точат с години. За повече от 20 жертви на подобни инциденти през последните години, виновни все още няма.

Извън бизнеса със стари муниции, които се "реновират" и след това се изнасят за определени пазари, в страната се освобождават хиляди тонове ненужни за военните муниции. След като военното министерство приоритетно се зае с решаването на проблема след взривовете във военното поделение край Челопечене преди години, процесът сега отново боксува заради липса на пари.

Проблемите остават

През април тази година държавата реши да подходи кардинално към проблема, като забрани вноса на боеприпаси, с което дефакто блокира бизнес за десетки милиони, който функционира в много развити страни.

Мярката бе наложена от правителството с мотив, че е "единствената възможна към настоящия момент, която може да се предприеме за опазване на живота и здравето на гражданите".

В същото време периодично лансираното предложение да се изготви специална база данни, за да може да е ясно във всеки един момент къде и какви количества има на територията на страната, е далеч от реализация, показа проверка на Mediapool.

Няма и публично известни мерки в посока решаване на въпроса със занижения контрол.

Въпреки призивите на синдикати и специалисти контролните органи - служба "Контрол на общоопасните средства" (КОС) в МВР и Главната инспекция по труда - продължават да работят по старому.

"Такъв бизнес се прави в Германия, Швеция, Норвегия. Ако се спазват правилата, това е много добър бизнес. Защо ние да се отказваме", коментира експертът по боеприпаси и депутат от ГЕРБ Валентин Радев.

Вече са останали едва четири–пет фирми, които работят в бранша. Основните са "Дунарит" Русе и испанската фирма "Експал" край Габрово.

Бомбите цъкат...

Военното министерство от своя страна продължава да генерира излишни боеприпаси, като твърди, че няма средства за утилизацията им. Към момента има над 5000 тона излишни боеприпаси, които са във военни складове.

Министерството обяви, че смята да закупи собствена инсталация, с която да ги обработва, но от към момента няма планирано финансиране.

В същото време експерти оспорват идеята МО да закупи собствена инсталация, тъй като количествата освобождавани боеприпаси вече са по-малко и не е икономически изгодно закупуването на собствена инсталация.

Подобно съоръжение ще излезе до 10 млн. евро, въпреки първоначалната оценка на МО, че може да се закупи на далеч по-ниска цена.

Така военното министерство в даден момент ще трябва да обяви поръчки за утилизацията, за да избегне ситуацията от преди няколко години, когато се бяха натрупали рекорден брой муниции.

Сериозен проблем са и останалите от взривовете край Горни Лом около 200 000 противопехотни мини, които дефакто минаха под отговорността на държавата.

Те бяха внесени от собственика на завода "Миджур" от Гърция и сега правителството твърди, че преговаря с гръцките власти, за да им ги върне. Крайният успех на това начинание обаче е твърде съмнителен, тъй като са частна собственост.

Държавата трябва спешно да утилизира и около 900 тона касетъчни бомби, защото България е страна в конвенцията за касетъчните боеприпаси, подписана на 3 декември 2008 г. в Осло.

Според конвенцията срокът за изпълнението ѝ е 8 години след подписването на документа и по тази причина у нас този проблем трябва да се реши до 2016 г.

В това отношение има напредък, тъй като вече се работи по законопроект на Закон за изпълнение на конвенцията за касетъчните боеприпаси и конвенцията за забрана на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини, който ще регламентира необходимите дейности. Той обаче все още не е минал на второ четене през парламента.

За решаването на проблема е нужен редовен и стриктен контрол, а не кампанийни проверки след поредния взрив, след което държавните органи продължават да си затварят очите за “обичайните пропуски“ на предприятията в бранша. Нужен е и финансов ресурс за своевременното решаване на определени казуси, а не писането на планове и стратегии, чието изпълнение остава за след поредния взрив.