"Борбата" с фалшивите новини: Депутатите първо трябва да четат, а после да пишат закони

"Четенето е добре да предхожда писането. Изглежда, че вносителите на законопроекта за противодействие фалшивите новини само са писали". Това коментира професорът по медийно право Нели Огнянова пред Mediapool по повод законопроекта на ВМРО. Сходна позиция по въпроса изрази и адв. Александър Кашъмов от "Програма Достъп до информация".

Преди две седмици ВМРО започна отново "борбата" си с фалшивите новини. Партията поиска затвор до 3 години за разпространяване на фалшиви новини и затваряне на сайтове. От ВМРО искат и имуществена санкция от 500 до 2 000 лева за собственика на домейн с текст без автор, който "разпространява дезинформация в интернет среда". Предложенията им са тези промени да действат дългосрочно, а не по време на извънредното положение.

Депутатите от ВМРО внесоха промени в Закона за радиото и телевизията, които дават дефиниция на "дезинформация в интеренет среда". Това е "разпространение чрез социални мрежи, интернет сайтове, или по друг начин в интернет средата чрез интернет страници достъпни от територията на Република България на публикация, която съдържа невярна информация, засягаща физически или юридически лица".

Адв. Кашъмов предупреждава, че ефектът от това ще бъде "чиста цензура" върху ограничен брой критици на властта.

Това е негоден продукт

"Внесеният от ВМРО законопроект е негоден продукт, не следва да бъде коментиран в детайли и очаквам да бъде отхвърлен на първо четене", посочва проф. Нели Огнянова. Според нея става дума за "зле описани действия по отношение на зле описан предмет".

"По мое мнение противоречат на основни конституционни принципи. С думите на Конституционния съд - правовата държава не търпи формулиране на неясни, двусмислени законови разпоредби и тази нетърпимост е особено строга, когато законодателят навлиза в сферата на правата и свободите на индивида", казва тя.

Проф. Огнянова допълва, че България има нужда от сериозно и ефективно противодействие на дезинформацията, но спасението е в ръцете на първо място на аудиторията. Читателите трябва да станат по–отговорни към източниците, от които се информират.

"Разбира се, целта е да имаме и отговорна журналистика. Според практиката на Съда на ЕС Директивата за електронната търговия допуска съдилищата на държава от ЕС да могат да разпореждат блокиране на достъпа до определено съдържание, но въпросът е дали конкретният законопроект създава ясни правила кога се използва това крайно средство. Моят отговор е "не", допълва тя.

Основни правни стандарти?!?

"Сериозен пропуск (във ВМРО) е непознаването на основни правни стандарти, обозначени през 1996 г. от нашия Конституционен съд като "свобода на словото", казва на свой ред адв. Александър Кашъмов.

Той напомня, че конституцията прогласява правото на свободно изразяване на мнение (чл. 39) и забранява цензурата (чл. 40), а всеки има право да търси, получава и разпространява информация (чл. 41).

"Дори в комунистическата Народна Република България вече не съществува Закон за печата, което се оказа благоприятна предпоставка за развиването на свободата на словото през време на прехода", коментира Кашъмов.

Европейската конвенция за правата на човека също гарантира свободата на изразяване на мнение и правото на всеки да получава и разпространява информация.

Журналистите и сега носят отговорност

"Ако някой се оплаква от засягащи го публикации, авторите и издателите носят съответната отговорност, която се реализира по съдебен ред. Тази отговорност обаче няма формата на административна намеса на предварителен етап (затварене на медии), преди да е бил осъществен честен съдебен процес", коментира Кашъмов.

По думите му ВМРО се опитва да регулира интернет. "Следва да се припомни добре известният факт, че интернет е регулиран главно в държави като Китай и Русия и е свободен в държавите, които се обозначават като демократични и правови", казва правозащитникът.

Той напомня, че в мотивите на законопроекта на ВМРО много неясно се споменават "зачестили случаи на фалшиви новини" и достигане на тази порочна практика до "огромни размери, които застрашават и човешкия живот".

Това е защита на властта от критики

"Да не забравяме, че няма нищо по-лесно от това, управляващите да обявят критиката към тях за "фалшиви новини" .В България тъкмо медиите, които най-сериозно критикуват властта и особено – връзката ѝ с олигархията през последните 6-7 години, са обвинявани в разпространяване на "фалшиви новини". Те са наричани така от страна на близки до същата власт образувания, които, ако могат да бъдат наречени медии, се характеризират предимно с булевардно съдържание и са чест предмет на искове и тъжби в съдилищата или на жалби в Комисията по журналистическа етика", казва адвокатът.