"Борбата" с фалшивите новини в България клони към тоталитаризъм

"Борбата" с фалшивите новини в България клони към тоталитаризъм

Законопроектът на ВМРО за "борба с дезинфомацията" в интернет е пореден опит да бъде установена цензура върху българското общество, но за първи път след 10 ноември това се прави по толкова драстичен начин. Така адв. Александър Кашъмов от "Програма достъп до информация" коментира пред Mediapool предложените в законопроекта механизми за блокиране на сайтове, блогове и профили в социалните мрежи, както и публикуването на обстойна информация за всеки потребител във Фейсбук.

Юристът и експерт по медийно право Симона Велева също е на мнение, че поправките дават възможност за цензура.

"Дори по времето на Народната република, дори в мракобесните 50-те и 60-те не е имало такива драстични закови изисквания като тези, които се предлагат", казва адв. Кашъмов.

ВМРО подхвана отново темата за борбата с фалшивите новини преди два месеца, в разгара на кризата с коронавируса. Тогава депутати от партията внесоха законопроект, с който предлагаха затвор до 3 години и затваряне на сайтове заради разпространяване на дезинфорация. Отделно се предлагаше и глоба от 500 до 2000 лева за собственик на домейн с текст без автор, който "разпространява дезинформация в интернет среда".

Идеята бе отхвърлена от парламентарната медийна комисия миналата седмица.

ВМРО обаче не се отказа и внесе нов законопроект за "борба с фалшивите новини", този път модифициран като допълнение на Европейския регламент за защита на личните данни - GDPR. Партията посочва, че IP адресите на посетителите на сайтове са лични данни, а всяка фирма, която оперира с такива данни, трябва да има лице, което отговаря за тях. Поради това ВМРО настояват да бъде затварян всеки сайт, който няма администратор на лични данни. Логиката на партията на Каракачанов е, че сайтовете с фалшиви новини нямат лица по GDPR, а редовните – имат.

Хората с мнение и профил в социалните мрежи – регистратори на лични данни

Законопроектът предвижда всички собственици на интернет сайтове, онлайн платформи, блогове и профили в социалните мрежи да предоставят информация за себе си – три имена и контакти за връзка. Те са поставени в ролята на администратори на лични данни.

Идеята на ВМРО е тези лица да носят отговорност за "разпространяване на дезинформация", а Комисията за защита на личните данни да осъществява надзор.

"Тук говорим за въвеждане на тежест, която е абсолютно неоправдана. Тя се налага за всеки, които би могъл изрази своето мнение по даден въпрос. Този човек трябва да се регистрира и да се оповести като регистратор на лични данни", казва Кашъмов.

Според него това е напълно недопустимо, защото всякакъв вид условности и ограничения върху свободата на словото трябва да отговарят на три критерия, изведени от Европейския съд по правата на човека: Да са предвидени в закон, да целят защитата на конкретно право и да отговарят на изискването за необходимост в демократичното общество. В случая тези промени не отговарят на втория и третия критерий.

Кашъмов припомня, че не за пръв път депутати се опитват да ограничат свободата на словото през GDPR и Комисията за защита на личните данни. Такъв опит беше направен през 2018 г. с изменения в закона за личните данни, когато под претекста за въвеждане на някои разпоредби за GDPR, бяха въведени 10 критерия, по които трябваше да се преценява кое слово е журналистическо.

"Добре е депутатите да четат правни текстове, дори и да не са юристи. Все пак те се занимават със създаване на право. Те не са прочели едно още прясно решение на Конституционния съд от ноември миналата година (решение 8 по дело 4/2019 г.). Тези критерии бяха обявени за противоконституционна с мотива, че не въвеждат гъвкав баланс между конкуриращите се права – защитата на личните данни и обществения интерес", припомня адв. Кашъмов.

Как така КЗЛД ще решава кое е невярна информация?

Той посочи и друг сериозен гаф в законопроекта- GDPR не създава възможност за установяване на режим на цензура и регистрация на сайтове, платформи, социални мрежи и т.н.: "Цялото законодателство за защита на личните данни, включително КЗЛД, се занимават с вярна, а не с невярна информация. Те се занимават със съществуващи данни, а не с такива, каквито не съществуват. Законопроектът отива отвъд приложното поле на защитата на личните данни."

"Аз разбирам, че вносителите са били наскърбени от постъпилото на 22 май становище на СЕМ, което разбива на пух и прах предишния им проект, но поне СЕМ представлява регулатор на медии. КЗЛД не се занимава със свобода на словото и определяне на тънкия баланс, който в едно демократично общество трябва да има между свободата на словото и ограниченията. Единствената институцията, която може да се занимава с това, извън СЕМ, е съдът", казва Александър Кашъмов.

Намесване на Софийския районен съд и възможността за спиране на сайтове

ВМРО предлага и специална процедура за блокиране на онлайн съдържание. Ако някой сайт няма лице за контакт или "разпространява дезинформация", КЗЛД трябва да поиска от председателя на Софийския районен съд да разпореди спиране на достъпа до него. Предлага се това да важи за профили в социалните мрежи и блогове.

Кашъмов определя подобна възможност за спиране на сайтове като "изключително проблематична": "Съдът на ЕС има няколко решения за блокирането на интернет съдържание, които вероятно също не са прочетени от вносителите."

"Ограничаването на печата и другите средства за масова информация е възможно единствено със съдебен акт, но този акт не може да бъде общо разпореждане от председателя на Софийския районен съд, а следва да има редовно съдебно производство пред компетентен съд, пред който да може да се правя възражения и да се събират доказателства", изтъква Симона Велева пред Mediapool.

Според нея обявяването на лице за контакт на определен сайт е обосновано, но не и ограничаване на съдържанието. "Дори е предвидена възможност за блокиране на профил във фейсбук, ако разпространява информация, която държавата прецени, че е невярна и касае физическо или юридическо лице", добавя тя.

"Уикипедия, например, няма да отговаря на изискванията. Формално ще могат да я спрат. Надали са го мислили това, но законопроектът е напълно противоконституционен", отбелязва медийният експерт.

Според нея не е обосновано председателят на Софийския районен съд да получава дават такива общи компетенции.

И пак "дезинформация в интеренет среда"

И този законопроект, както и първия, въвежда понятие "дезинформация в интернет среда". Дефиницията за него е същата: "разпространение чрез социални мрежи, интернет сайтове, или по друг начин в интернет средата чрез интернет страници достъпни от територията на Република България на публикация, която съдържа невярна информация, засягаща физически или юридически лица".

"Това предполага обаче държавата в лицето на своите органи да може да казва кое е истина и кое не, т.е. отново се предлага въвеждане на Министерство на истината", смята Велева.

Кашъмов коментира, че определението е напълно неясно.

"Според вносителите това е информация, която засяга физическите и юридическите лица, т.е. всички. В демократичните общества става дума за информация, която е едновременно позоряща и невярна. Само такава информация може да бъде наказвана. През последните няколко столетия това се нарича отговорност за клевета и обида. Всичко останало е недопустимо да се защитава. Тук няма да се спирам надълго, че позоряща и неверна информация произвеждат една група медии, близки до един олигарх, които обвиняват свободните медии, които са критични към правителството, че произвеждат фалшиви новини", коментира правозащитникът.

Някой просто не иска да се коментира властта

"Този проект влиза толкова дълбоко в противоречие със свободата на изразяване, която е в центъра на демократичното общество, че се превръща в демаркационна линия между демокрацията и тоталитаризма", обобщава Кашъмов.

Според него "законодателният опит на ВМРО не е невинен". "Някой просто не иска да се коментира властта", казва правозащитникът.

"Предложението на ВМРО ограничава по абсолютно непропорционален начин свободата на словото онлайн, като в някои свои части е напълно противоконституционно. Смества се защитата на личните данни, която касае данните на посетителите на сайтовете и информацията, която изхожда от самия сайт и нейното съдържание. Същевременно, по отношение на съдържанието се предвижда възможност за цензура. Цензурата обаче е забранена по силата на конституцията", коментира Симона Велева.

Споделяне
Още от България

Как оценявате изявите на главния прокурор в Twitter?