Борбата с ХИВ ще бъде спечелена само когато всички засегнати страни застанем заедно срещу епидемията

Юлия Георгиева

Юлия Георгиева, председател на борда на надзорния съвет на "Центъра за хуманни политики" и съпредседател на надзорния комитет на Евразийската мрежа за намаляване на вредите, разказва за проекта на Програма за превенция и контрол на ХИВ и сексуално предавани инфекции в Столичната община 2019 – 2023 г.

Г-жо Георгиева, как стои въпросът по отношение на заболеваемостта от ХИВ и какви са според Вас тенденциите за София и страната като цяло?

До средата на 2017 година, статистиката беше оптимистична, България остана страна с ниско разпространение на ХИВ благодарение на дългогодишното финансиране от Глобалния фонд.От тогава насам, никой не проследява реалното разпространение на заболеваемостта сред рисковите групи.

След приключването на финансирането на дейности за превенция на ХИВ от Глобалния фонд за борба със СПИН, Туберкулоза и Малария (юли 2017), всички дейности сред най-засегнатите групи бяха прекратени. Това създава огромна пукнатина в системата за превенция на заразяемостта с ХИВ, както и предпоставки за развитие на епидемия. Според мен, в момента съществува много сериозна възможност, сред групите, които бяха лишени от услугите на програмите работещи на терен, да има повишено разпространение на ХИВ и ако много бързо не бъдат взети мерки за масово тествуване сред хората живеещи в най-висок риск от заразяване с ХИВ и спешно включване на новозаразените в терапия, то опасността от развитие на ХИВ епидемия ще е съвсем реална.

Един добър пример в тази посока е дейността на Чекпойнт, които предлагат услуги за мъже, които правят секс с мъже и показват наистина добри резултати. Наскоро друга неправителствена организация също започна сериозна кампания за тестване на ХИВ сред същата група. Тези добри примери за сетен път доказват, че конвенционалните мерки, вземани от структурите на МЗ, остават непопулярни след целевите групи, които демонстрират многократно по-високо доверие в работата на НПО. Групата на мъжете, които правят секс с мъже в София, са единствената рискова група, която има възможност да се тества и да започва своевременна терапия.

За останалите високорискови групи, като хората които употребяват наркотици, предлагащите секс услуги и някои ромски гета, подобни услуги не съществуват повече от година и никой няма представа какво се случва сред тях.

Какви дейности финансира държавата за превенцията и лечението на заболяването?

България осигурява безплатна антиретровирусна терапия за всички нуждаещи се, както и безплатен метадон (в масовия случай се покрива само цената на самия медикамент, а услугата по предоставянето му, се заплаща от пациента). Това са изключително важни мерки, но и крайно недостатъчни по отношение на превенцията на разпространението.

Не съществуват програми за обмен на игли и спринцовки, не се работи за повишаване на мотивацията за промяна сред употребяващите наркотици. Няма програми, които да осигуряват безплатни кондоми и тестване сред рисковите групи, като предлагащите секс услуги например.

Тези дейности са доказали ефективността си, но бяха прекратени, а за новите методи като предекспозиционна профилактика (ПрЕП), тестване на вещества в заведенията за забавление и т.н. дори не може да се мечтае в този момент.

Колко струва терапията на ХИВ инфекцията?

Цената на терапията е индивидуална и зависи от състоянието на конкретния пациент, но започва от около 1000 лв. месечно. За сравнение цената на превенцията на разпространението на ХИВ е около 7 лв. на човек, на месец.

Предстои приемането на общинска програма за превенция и контрол на ХИВ и сексуално предавани инфекции в Столична община. Какъв ще бъде нейният основен принос?

Ако програмата бъде адекватно финансирана, Столична община ще се нареди сред градовете, демонстриращи грижа към гражданите си, като подпомогне амбициозната цел "90-90-90" на UNAIDS за преборване на ХИВ: до 2020 г. 90% от всички хора, живеещи с ХИВ, да знаят какъв е ХИВ статуса им; до 2020 г. 90% от всички хора с диагноза ХИВ инфекция да получат антиретровирусна терапия; до 2020 г. 90% от всички хора, получаващи антиретровирусно лечение, да бъдат с неоткриваем вирусен товар.

Подобни общински програми практика ли са в другите европейски страни?

През 2014 година в Париж е представена т.нар. Парижка декларация, под която в момента са се подписали кметове на над 250 общини и градове и са се съгласили да подкрепят борбата с ХИВ като подпомогнат достигането на целите 90-90-90. Също се обединиха в подкрепата на борбата с дискриминацията и стигмата към хората, засегнати от ХИВ, поеха ангажимент да се включат в образованието относно ХИВ и да участват в разработването на подход ориентиран към хората. Надяваме се София също да се присъедини към останалите градове в Европа и света, приели Парижката декларация, тъй като това ще представлява акт на ангажираност и отговорност към проблема и ще засвидетелства внимание и подкрепа към уязвимите групи.

Какви средства смятате, че ще бъдат необходими за качественото изпълнение на общинската програмата за превенция на ХИВ и СПИ в София?

Качествената превенция на ХИВ включва разнообразни методи и може да покрива различни обществени слоеве. Моето очакване за начало е да бъдат разпознати най-наболелите проблеми и да бъдат взети спешни мерки за прекратяване на евентуална епидемия сред рисковите групи. Вярвам, че ако успеем да се справим заедно с това предизвикателство, проблемът ще бъде разпознат и превенцията ще обхване максимален брой хора.

След като се справим с това предизвикателство, ще преговаряме за средства, съизмерими с тези, които отделяше Глобалният фонд за борба с ХИВ, туберкулоза и малария за България до 2017 г. Моите наблюдения са, че в Столична община има разбиране на нуждата и проблема и се надявам то да бъде подкрепено и финансово.

Кой според Вас трябва да финансира дейностите, свързани с превенция на ХИВ и СПИН?

ХИВ/СПИН е обществено значим феномен, който засяга, пряко или косвено, всеки член на обществото. На пръв поглед, той представлява основно здравен проблем и това е начинът, по който го третира и българската държава. За съжаление, нещата никога не са толкова прости - ХИВ също е социален проблем, образователен проблем, проблем касаещ националната сигурност, проблем предизвикан от преследването на употребата на наркотици и някои поведения, като предлагането на секс услуги. Нужно е да признаем, че тези неща съществуват и на първо място да работим в посока запазване на здравето на хората, като загърбим етичните и моралните си предразсъдъци, а финансирането за това е нужно да бъде разпределено между отделните министерства, общини и международни донори. След 20 години опит в работата с ключови общности, мога да кажа, че инициативата на Столична Община е изключително ценен пример за Министерство на здравеопазването, социалното министерство, Министерство на образованието, МВР, останалите отговорни общини и самото правителство. Борбата с ХИВ ще бъде спечелена след като всички засегнати страни застанем заедно срещу епидемията. Преди това ще е възможно само да се опитваме да запазим нивата на разпространение в минимален мащаб, но няма да успеем се справим с предизвикателството 90-90-90.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Защо името на премиера се свързва с аферата с къщата в Барселона?