Борбата с корупцията в България е все така неефективна

ЕК отчита "сериозни пречки" пред разследвания по високите етажи на властта, чуди се за БОРКОР и недоумява, че едва 14 души са в затвора за подкупи

Борбата с корупцията в България е все така неефективна

Въпреки всички препоръки на Брюксел, последвани от обещания, мерки и екшън планове на българските правителства, действията на българските власти срещу корупцията остават хаотични и неефективни. Такова е основното заключение и в най-новия доклад на Европейската комисия, който отчита свършеното през последната година в областта на правосъдието, вътрешния ред, борбата с корупцията и организираната престъпност.

Проектът, с който Mediapool разполага, освен това отправя резки критики към Висшия съдебен съвет и отчита бавен напредък в съдебната реформа.

"Макар вече да съществуват инспекторати към министерствата, за да се демонстрира по-добър контрол, липсата на централизирана структура или общи ориентири провокират некоординирани действия от тяхна страна", се казва в политическата част на доклада, който ще бъде официално представен в сряда.

Проверяващите подлагат на сериозна критика Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към Министерския съвет (МС), известен като БОРКОР. Според тях постигнатите от звеното резултати в анализа на корупционния риск очевидно не са "пропорционални на разходите му".

БОРКОР – загадъчното звено

"Един от най-загадъчните аспекти на българската антикорупционна институционална структура е БОРКОР. Това аналитично звено е създадено от МС и в продължение на няколко години ползва голям персонал и финансови ресурси", иронично е описан въпросният център, който е "рожба" на първото правителство на Бойко Борисов и за чиято неясна роля и сериозно финансиране Mediapool неведнъж е писал.

"Този орган не е предназначен да осигури политическа посока", посочва ЕК, обобщавайки, че "публичната администрация не разполага с цялостна система за задължително наблюдение на антикорупционните дейности и отчитане на една централизирана визия".

"Ефективното съдебно преследване и окончателните присъди са централни за правилността на всяка стратегия за борба с корупцията. Окончателните присъди по дела, свързани с корупция обаче, са много малко, въпреки мащаба на проблема", се казва още в доклада.

Положително се оценява увеличението на разследванията по такива случаи, след като бе направено междуведомствено между прокуратурата, ДАНС, МВР, НАП и митниците.

"Моделът на специализирани структури за борба с корупцията изглежда дава някои начални резултати, но тестът ще дойде с повече случаи на високо равнище и развитие на оперативния капацитет. Също така ще бъде важно структурните промени в ДАНС да не подкопават ефективността на тази дейност", демонстрират умерен позитивизъм евроекспертите.

Като друг сериозен проблем в борбата с корупцията са посочени твърде остарелите и формализирани процедури в Наказателния кодекс (НК). В доклада директно се отбелязва, че "изглежда има остра нужда от промени на НК в тази област".

Липсва координация

Евроекспертите подчертават още, че въпреки препоръките в тази посока, включени в миналогодишния доклад, "антикорупционните усилия остават неорганизирани, без нито една институция с правомощия и автономия, позволяващи ѝ активно да координира борбата с корупцията".

Цитирани са и няколко международни изследвания, според които България традиционно остава на дъното в европейските класации по ниво на противодействието на корупцията, която се смята за основна пречка за външни инвестиции.

Корупцията е най-проблематичният фактор за бизнеса в България

"Според бизнес лидери и експерти, анкетирани от Световния икономически форум за индекса на глобалната конкурентоспособност, корупцията представлява единственият най-проблематичен фактор за правене на бизнес в България", се казва в доклада.

Авторите му цитират и индикатора за управление на Световната банка, в който България е последна в ЕС по критерия за контрол на корупцията.

"През 2009 г. България прие интегрирана стратегия за борба с корупцията и организираната престъпност, която бе последвана от поредица от планове за действие. Редица конкретни мерки бяха приложени, за да се засили борбата срещу корупцията. Все пак, въпреки тези мерки, общият подход е критикуван като разпокъсан и лишен от цялостна ефективност и координация", заключват от ЕК.

"Сериозни пречки" за разследвания по върховете на властта

Като основна причина за плачевните резултати отново е посочена липсата на ефективни разследвания на корупционни случаи. Досегашният опит на проверяващите в България "показва, че съществуват сериозни пречки за ефективното разследване и наказателно преследване на корупцията, особено с участието на високопоставени длъжностни лица".

"Редица случаи са поемани от прокуратурата, често придружени с широко покритие в пресата, но присъдите са рядкост и, когато те се случват, обикновено са атакувани от продължителни обжалвания. Комисията има трудности при разпознаването на случаи на високо ниво, които са били доведени до окончателно потвърждаване", се казва в доклада.

Авторите му все пак отбелязват, че от данните, предоставени на ЕК от прокуратурата, се забелязва "известно развитие" по отношение на разследването на новите случаи на корупция или внесените в съда.

Цитирана е информация от държавното обвинение, според която през първите 10 месеца на м.г. са образувани досъдебни производства срещу 61 високопоставени държавни служители, сред които член на парламента, заместник-министър, заместник- управител на БНБ, четири общински кметове, шестима заместник-кметове, двама областни управители и други. Като предадени на съд пък са посочени бившият главен секретар на МС Росен Желязков (подсъдим за аферата "Костинброд" – бел.ред.), както и председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов.

Прокуратурата е отчела и произнесената на първа инстанция 4-годишна присъда на Цветанов по обвинението му в престъпление срещу правосъдието затова, че като вътрешен министър неправомерно е спрял 6 съдебни разрешения за реализирането на специални разузнавателни средства спрямо бившия шеф на антимафиотите във Велико Търново Орлин Тодоров.

Еврокомисията отчита и намаляване на случаите, в които съдилищата връщат на прокуратурата обвинителни актове заради допуснати съществени процесуални нарушения, "въпреки че делът им остава висок".

"Въпреки това, общата картина остава непроменена. Макар и да има повече случаи на корупция, вкарани в съда, отколкото преди това, резултатите изглеждат все още ниски в сравнение с мащаба на проблемите, признати в страната и в международен план", продължава техническата част на доклада.

Цитирана е статистика на правосъдното министерство, според която в момента в българските затвори присъди за даване на подкуп излежават 12 души, а за взимане – "само две лица".

Изчезването на тефтерите на Златанов попада в доклада

Както се очакваше, скандалът около мистериозното изчезване на тефтерите с политически поръчки на бившия шеф на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ) Филип Златанов, е отбелязано от евроекспертите.

"Създаването на тази комисия е иновативна стъпка, която обещаваше по-активен подход в тази важна област. Комисията обаче бе въвлечена в скандал през 2013 г., когато нейният председател бе арестуван и обвинен в длъжностно престъпление и заподозрян в търговия с влияние. Съществуваха и данни, водещи към възможна пряка политическа намеса в работата на комисията", пишат авторите на доклада, подчертавайки, че "през ноември 2014 г. важна част от доказателства по делото изчезна от колата на съдебен експерт, на когото бе възложено за анализ".

"Предвид високото ниво на случая, това предизвика сериозни противоречия", лаконично отбелязват от ЕК без обаче да се спират на множеството съмнения за манипулации от страна на разследващите, изразени в особеното мнение на съдия Иван Стойчев от Софийския апелативен съд при потвърждаването на осъдителната присъда на Златанов в края на м.г.

Делата срещу организираната престъпност се увеличават, резултатите – не

В частта, посветена на борбата с организираната престъпност, авторите на доклада отбелязват "последните нашумели случаи на публични стрелби", като знак към управляващите, че проблемите в тази област продължават да се сериозни.

Отчетено е все пак, че се забелязва увеличаване на броя на делата срещу членове на престъпни банди, но делът на влезлите в сила присъди остава нисък.

"Органи, работещи в тази област са съобщили на ЕК за свои опасения за натиск на местно ниво, които пречат на ефективното разследване на организираната престъпност и корупцията. Заплашването на свидетели продължава да бъде сериозен проблем", допълват евроекспертите, подчертавайки, че е необходимо да се намери начин "за насърчаване на свидетелите да приемат по-лесно свидетелските програми за защита".

Приетият под натиск от Брюксел през 2013 г. Закон за отнемане на незаконно придобито имущество се разглежда като положителна стъпка, но наред с това е отбелязано, че действията по него "все още не изглеждат достатъчно целенасочени срещу организирани престъпни групи".

Като сериозен проблем за успеха на подобни разследвания ЕК посочва липсата на централизирано бюро за вещи лица, компетентни по въпроси, по които МВР не разполага със свой експертен персонал, например.

"МВР има собствен капацитет за криминалистични анализи, ДНК, балистична експертиза и графология, но други специализирани области изискват използване на експерти, акредитирани към съдилища, повдигайки въпроси за наличност, компетентност, разходите и, евентуално, безпристрастност", се казва още в доклада.

По отношение на поредната реформа на ДАНС, която предвижда връщането на антимафиотите от ГДБОП в състава на вътрешното министерство, от ЕК отбелязват, че съществува риск от "ненужна нестабилност". Отбелязано е обаче, че ресорните министри в новия кабинет "Борисов" "са изразили решимост да сведе до минимум този срив".

Обществените поръчки остават системен проблем

ЕК поставя специален акцент върху нередностите с обществените поръчки, идентифицирани като системен проблем в България, който влияе върху изпълнението на европейските програми и отношенията между публичната администрация и частния бизнес. Независимо от законодателните промени през годините, проблемите не изглежда да намаляват.

Един от факторите за това е сложната и бързо променяща се регулаторна среда, която води не само до правната сигурност, но е сурово предизвикателство пред капацитета на административните органи, участващи в обществените поръчки, отбелязва техническата част на доклада.

Изброени са всички агенции, които трябва да контролират процеса, и се отбелязва, че макар елементите в системата да са налице, остават сериозни проблеми с ефективното приложение и административния капацитет. Проверките на различните агенции са критикувани или като повърхностни или за това, че дават различни резултати заради противоречива интерпретация на законодателството. Резултатът е ниска степен на доверие в честността на обществените поръчки, което се доказва и от изключително големия брой обжалвания на процедури.

По инициатива на ЕК през 2014 г. е приета нова стратегия за сектора, която съдържа серия от мерки с крайни срокове за решаване на проблемите, но нейната ефективност ще зависи от успешното, навременно и амбициозно приложение в следващите години, посочват експертите на ЕК.

По отношение конфликта на интереси на заемащите публични длъжности ЕК отбелязва, че декларациите пред Сметната палата се проверяват основно за това дали съответстват на информацията, която е представена в други публични регистри. ЕК препоръчва обаче и други подходи за "скрийнинг" на декларациите, като например фокус върху необикновени промени в благосъстоянието на публичните фигури, както и допълнителни мерки, които могат да разкрият знаци за незаконно забогатяване.

ЕК предлага създаването на единна институция за борба с корупцията

Сред препоръките, които Еврокомисията дава в доклада си по отношение на борбата с корупцията, е създаването на автономна институция, която да координира и контролира всички антикорупционни мерки.

Освен това – създаване на "солидна национална стратегия" за борба с корупцията, включваща анализ на недостатъците на настоящата, попълване на ръководния състав на комисията за конфликт на интереси, създаване на ефективен механизъм за проверка на имуществените декларации, както и мониторинг над делата за корупция по високите етажи на властта, който да минимизира възможностите за забавяне на производствата.

По линия на борбата с организираната престъпност евроекспертите препоръчват да бъдат създадени необходимите условия на специализираните съд и прокуратура, така че да се съсредоточат върху случаите "на организирана престъпност на високо ниво". Акцент е поставен и върху елиминирането на възможността ключови подсъдими да се укриват от правосъдието.

Още по темата
Още от България