Борбата със скритата икономика в страната е сбъркана

Скритата икономика продължава да заема значителна част от икономиката на България и мерките, които държавата взема срещу нея, са на практика неефективни. Този извод се съдържа в проучване на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) с подкрепата на фондация "Фридрих Еберт" за предизвикателствата, които скритата икономика поставя пред развитието и конкурентоспособността на България в периода на глобалната финансова криза и след края ѝ.

Резултати от проучването бяха представени на кръгла маса в столицата в петък.

Данните за дела на скритата икономика в брутния вътрешен продукт на страната са противоречиви и косвени, като според външни оценки тя е около една трета от БВП или около 20-25 млрд. лв., смята експертът в ЦИД Тихомир Безлов, който се занимава с проблема от години.

Колегата му от центъра Руслан Стефанов подчерта, че явлението е значително по-сложно от разпространената представа, че скрита икономика е само неплащането на данъци и осигуровки. В скритата икономика влиза както криминалната, така и сивата с укритите доходи, и натуралната, която оформя периферията, и където при криза се скриват голяма част от хората, останали без легална работа.

Безлов отбеляза, че пикът на скритата икономика е бил в средата на 90-те години, когато е достигал до 50% от БВП. След което започва плавно да намалява. Изследванията на центъра показват, че спрямо 2008 г., която е най-добрата в икономически план година с най-голяма заетост в последното десетилетие, през 2010 година има "изчезване" на 380 души в работоспособна възраст, които не са регистрирани на борсата.

Те няма къде другаде да са отишли, освен в сивия сектор, по родните места в натуралното производство, или в други страни, и там основно в сивия сектор.

Според данните на Испания през 2008 г. в страната са регистрирани 140 хил. български работници, а две години по-късно - 160 хиляди. Това означава, че или Испания е затегнала контрола над емигрантския поток, или наистина има увеличение на българите, които търсят препитание навън.

Безлов посочи, че още през 2007 г. анализаторите на агенция "Мудис" са предупредили за риска от имотния и кредитен бум в Европа на базата на скритите доходи.

Експертът илюстрира с още една хипотеза как вероятно "работи" скритата икономика у нас - ръстът на износа се дължи на увеличено производство на стоки, но при ръст на безработицата очевидно се дължи на работещи в сивия сектор. Вносът също се увеличава, което означава, че доходите на хората не са свили реално, въпреки намаляването на възнагражденията.

От ЦИД смятат, че мерките на държавата за ограничаване на скритата икономика са погрешни. В момента държавният апарат действа рестриктивно върху целия бизнес и гражданите, за да не укриват доходи и задължения към държавата. Това не дава резултати, защото не се притиска "големият бизнес", а дребният, където укриването доходи е малко поради малкия размер на дейността. Приходите от това в държавната хазна са ограничени.

Според проучването по-ефективно е да се използват инструментите на икономическата и бюджетната политика, отколкото само на контролната система.