Борбата за поста сръбски президент ще сблъска Кощуница и Лабус

Кампанията за президентските избори на изборите на 29 септември в Сърбия официално започва днес, като се очаква да премине като много оспорвана надпревара между двама кандидати.

Сегашният президент Милан Милутинович, съюзник на бившия югославски президент Слободан Милошевич, е подведен под отговорност от Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия и не се очаква да се кандидатира.

Двама кандидати, и двамата от политическия блок, свалил режима на Милошевич преди две години, са начело в социологическите проучвания: сегашният президент на Югославия Воислав Кощуница и федералният вицепремиер Миролюб Лабус.

Очаква се до две седмици Кощуница да реши дали да подаде оставка от сегашния си пост и да се кандидатира за много по-силното сръбско президентство.

Лабус, вицепремиер и министър на външноикономическите връзки, вече обяви кандидатурата си, като се представи за единствения истински избор.

Кощуница, чиято националистическа реторика намира плодородна почва в Сърбия, е начело в класациите за популярност след падането на Милошевич.

Той обаче със сигурност ще бъде атакуван от управляващата коалиция Демократична опозиция на Сърбия /ДОС/ начело със сръбския премиер Зоран Джинджич. ДОС изключи Демократическата партия на Сърбия /ДПС/ на Кощуница от коалицията на 26 юли, като това може да я извади от сръбския парламент въпреки решението на федерален съд срещу предприетата по-рано дисциплинарна мярка, с която бяха отнети мандатите на 21 от 45-та депутати на ДПС заради спъване на работата на парламента.

Отстраняването на депутатите от ДПС бе просто още една стъпка в борбата за власт между Кощуница и Джинджич. Партиите им, някога съюзници, през последните две години се раздалечиха една от друга до положение сега ДПС на Кощуница да сформира сръбско правителство в сянка.

Освен това Кощуница беше обвинен от бившия главнокомандващ Небойша Павкович, че е наредил да се нахлуе в офиси на сръбското правителство. ДОС използва докрай скандала, като сформира парламентарна комисия за разследване. Въпреки че твърденията на Павкович засега се оказват безпочвени, не е ясно до каква степен тази история вреди на Кощуница.

Ако избере да се кандидатира за държавен глава на Сърбия, Кощуница трябва да се оттегли от поста федерален президент, откривайки се за повече атаки от страна на ДОС, тъй като изборите са в период, когато сегашната Съюзна република Югославия, съставена от Сърбия и Черна гора, трябва да претърпи изключително важни и дълбоки реформи.

Кощуница естествено изказа недоволството си от датата на изборите.

Без ДПС на Кощуница в коалицията, ДОС все още не са подкрепили никаква кандидатура, но има вероятност Джинджич да накара ДОС да даде подкрепата си за Лабус.

Един от лидерите на ДОС, националистическият кмет на Чачак - Велимир Илич, изрази желанието си да се кандидатира, но социологическите проучвания не му дават никакъв шанс срещу Кощуница.

Миролюб Лабус спечели твърдо второ място в сърцата на сърбите с милиони долари дарения, кредити и опростени дългове, които той постигна Сърбия от Париж, Брюксел и Вашингтон.

Лабус, засега неопетнен от политическата мръсотия, ще участва като независим. Той бе излъчен за член на федералния кабинет след падането на Милошевич от влиятелната организация Г 17 плюс, която официално подкрепи кандидатурата му за президент.

Надпреварата Кощуница-Лабус ще бъде много оспорвана, каза политически психолог, цитиран вчера от излизащия в Нови сад в. Дневник.

Двамата лидери получават идентични резултати, когато се съпоставят категории като популярност, възприета мисия, външност, честност и качества на водач, каза психологът Миклош Биро. Кощуница е по-популярен, но Лабус е напред, когато се имат предвид "мисиите" им - избирателите възлагат на Кощуница защитата на сръбските национални интереси, докато виждат в Лабус онзи, който ще ги води към Европа и икономическо възстановяване.

Логически, мисията на Лабус лесно би следвало да победи тази на Кощуница, но той все още трябва да убеждава националистите, че икономическият просперитет е в основата на националния интерес на модерна Сърбия, каза Миклош.

По БТА