Борис Чеширков: Няма програма за интеграция на бежанците, санкциите биха били неефективни

Какво мислите за обясненията от страна на държавни представители, че проблемите с бежанците се дължат на отказа им да работят и да изпълняват задълженията си?

Много често срещаме при пристигналите в България бежанци, особено през последните две години, много често срещаме и мъже, и жени, и семейства, които биха желали да останат в България. Някои от тях се опитват да започнат у нас своя живот, да се впишат в обществото, понякога с частен бизнес.

За много обаче е трудно, защото при отсъствието на интеграционна програма, каквото повече от година липсва, те нямат възможност да изучават български език, да докажат квалификациите си или придобият нови. Много от хората имат професии, най-различни умения – доктори, инженери, преподаватели, козметици. Би могло да им се използват уменията, но трябва да се приоритизира интеграционна програма. Тя трябва да даде възможност щом получат статут, те реално да могат да придобият умения, които да им позволят ефективно да се впишат в българското общество.

Не може да кажем, че те не искат да работят. Напротив, тези които искат да останат в България, желаят да работят и не биха искали нищо повече освен това да могат самостоятелно да живеят.

По-голямата част от хората, които получават статут в страната, към момента продължават своя път в други страни – най-често Германия, Швеция или други западни страни. В повечето случаи отиват при свои близки или приятели в тези страни. Други предпочитат да опитат своя късмет извън България - много често, защото тук не са създадени предпоставки да се интегрират.

Ресорният вицепремиер Меглена Кунева лансира идеята да се въведат под някаква форма санкции срещу бежанците, които не изпълняват задълженията си. Има ли подобна практика в други страни?

Не смятаме, че въвеждането на санкции е ефективен модел. Първо не е ясно какви биха били критериите. Ако има конкретна идея, първо нека се запознаем с нея и тогава да коментираме конкретно.

Принципно обаче считаме, че въвеждането на санкции, за да могат хората да изучават език или да започнат работа, би било непопулярна мярка. Например, представете си, че човек с изключителна квалификация в сферата на земеделието, получи предложение за работа като пекар. Защо този човек да понесе санкции за това, че отказва да бъде пекар, защото би искал да упражнява своята професия.

Според председателя на Държавната агенция за бежанците Никола Казаков в момента има 1000 души със статут на бежанец в центровете, които отказват да работят.

За последната една година България е предоставила международна закрила на 7000 души - статут на бежанец или хуманитарен статут. Така те придобиват повечето права на българските граждани.

Те имат възможност по закон, а и такава бе практиката през последната година, да останат в центровете, особено ако са в уязвимо положение, до шест месеца от получаването на статут.

За тях би било много по-лесно да напуснат центровете, ако има интеграционна програма. Знаме, че това е приоритет за вицепремиерите Меглена Кунева и Ивайло Калфин, които съвместно сформират национален съвет. Трябва да има план, за да се помогне на хората в центровете със статут да излязат от тях. Много голяма част от бежанците всъщност искат да направят това.

Същевременно, трябва да отбележим, че в центровете има около 3700 души, доскоро бяха 700 души със статут. Ако една четвърт от тях са със статут, това говори, че за много хора все още е трудно да поемат по своя път при отсъствието на интеграционна програма. Това трябва да бъде приоритет за правителството.

Предвид бюджетите на Агенцията за бежанците и на другите отговорни институции, смятате ли че има заложени подобни интеграционни политики?

Виждаме огромен недостиг на средства за Държавната агенция за бежанците. Определеният ѝ бюджет не стига, за да бъдат покрити нуждите ѝ, да изхранва търсещите закрила в центровете, да има ресурс за своя щат...

Приоритетно трябва да се предоставят допълнително средства на агенцията, за да може ефективно да изпълнява ангажиментите си. В същото време считаме, че и Европа трябва да подкрепи всяка една страна, която е изложена на по-голяма натиск. В България в последните две години пристигнаха не толкова много бежанци – около 17 000 на фона на почти 900 000 в целия Европейски съюз. Това обаче за България представлява увеличение с девет пъти.

Хубаво е да се създават нови схеми за сътрудничество, подкрепа на отделните страни членки на ЕС.

Имате ли наблюдения дали през последните месеци се засилва процесът на връщане на бежанци в България от други европейски страни?

Последните седмици много се заговори за това, че има хиляди сигнали от европейски страни, които биха искали да върнат бежанци в България. Цитира се цифрата 7851 запитвания към България дали въпросния човек е преминавал през територията на страната. България е отговорила положително за около 3600 души, но е много важно да подчертаем, че от тези хиляди запитвания едва 184 души са се върнати в България през миналата година от Унгария, Австрия и Швейцария. Повечето запитвания са от Германия и Швеция. Тези две страни имат неофициална практика да не връщат хора обратно в България. Най-често това е основано и на една наша позиция от началото на 2014 година, с която препоръчахме на страните, участващи в споразумението Дъблин, да не връщат търсещи закрила по това споразумение обратно в България, защото тук условията към онзи момент бяха много тежки. Ние ревизирахме тази позиция към април месец, но продължаваме да смятаме, че всеки един случай трябва да се разглежда отделно и, ако има уязвимост за даден човек, той да не бъде връщан. Няма опасност хиляди търсещи закрила да бъдат върнати в България от европейски страни. Това е нереалистично.

Неправителствени организации се обявиха срещу възстановяването на Никола Казаков на поста председател на Държавната агенция за бежанци? Каква е вашата позиция?

Работим много успешно с всички председател на Държавната агенция за бежанците и ще продължим да работим на всички нива с агенцията, която е нашият основен партньор.