Борис Джонсън дезертира от кризата в Близкия Изток

Британският премиер не прекъсна посещението си на Карибите

Борис Джонсън

Вместо триумфална поява в парламента в чест на победата за Брекзит, Борис Джонсън бе посрещнат с обвинения, че е дезертирал от поста си по време на първата международна криза в премиерския му мандат.

Очакванията бяха, че министър-председателят ще се завърне от частното си пътуване до Карибските острови да се радва на меден месец след съкрушителната изборна победа миналия месец, осигурявайки обещаното излизане на Великобритания от ЕС в края на януари, отбелязва сайтът "Политико".

Пет дни след като американският президент Доналд Тръмп разпореди убийството на висшия ирански генерал Солеймани, а през изминалата нощ Иран отвърна с ракетна атака срещу база на американски войски в Ирак, британският премиер бе посрещнат в сряда с въпроси защо е предпочел да остане в тропическия рай до неделя, вместо да се върне незабавно в Лондон. Както и защо нямаше нито една публична изява, докато кризата в Близкия изток ескалира.

Лидерът на опозиционната лейбъристка партия Джереми Корбин обвини премиера, че се "крие" зад министъра на отбраната Бен Уолас, който във вторник изложи пред парламента правителствената позиция, посочва "Политико".

Петър Рикетс, бившият съветник по националната сигурност на "Даунинг стрийт", обвини министрите, че са били тотално изненадани от кризата.

Мисля, че британското правителство бе изненадано, коментира той пред Би Би Си. "Хората все още бяха във ваканция, а на топ ниво не осъзнаха достатъчно ранно, че това е сериозна криза, която реално застрашава западните интереси в Близкия изток. Мисля, че реакцията трябваше да е по-бърза", каза той.

Това не е първият път, когато Борис Джонсън е атакуван за начина, по които реагира на чувствителните отношения с Иран. Дипломатическите му умения бяха широко критикувани докато той беше външен министър, но най-осезаемият му гаф бе по повод задържането на двойния британски гражданин Назанин Закари – Ратклиф в Иран. Той погрешно заяви пред комитет в парламента, че тя е обучавала хората на журналистика, подсилвайки обвиненията, че е направил освобождаването ѝ много по-трудно.

Урокът от този случай бе, че колкото по-малко говори Джонсън, толкова по-добре, особено по отношение на тънката дипломатическа линия между "ястребите" в САЩ и много по-предпазливите европейски партньори.

Според източници от "Даунинг стрийт" решението на премиера да делегира горещата външнополитическа тема на други министри от кабинета е съвсем съзнателна. Един от правителствените служители твърди, че премиерът цели да издигне в публичния фокус домашни приоритети като състоянието на британското здравеопазване, ребалансирането на икономиката и др.

Както вече беше обявено, британските въоръжени сили засега са в "стендбай" по отношение на евентуална помощ в Близкия Изток, докато военноморските сили бяха изпратени да съпровождат кораби в Ормузкия залив.

Бившият министър за Близкия Изток Алистер Бърт заяви, че възприятието в британското външно министерство е, че премиерът всъщност приема кризата "сериозно". Според Бърт Джонсън едва ли ще се подчини примирително на американската линия в кризата. Той посочи, че и в миналото премиерът се е обявявал против външната политика на Вашингтон по определени въпроси като например отварянето на американско посолство в Йерусалим, а също и подкрепата за ядрената сделка с Иран въпреки оттеглянето на САЩ.

"На фона на всичките си контакти и близост със САЩ премиерът не се поколеба да заеме позицията на британските интереси, когато са различни от тези на САЩ", посочи Бърт в заключение.

Споделяне

Още по темата

Още от Свят

Какво показва отмяната на карантини за VIP- персони в България?