Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Борис Велчев между Хамлет и Пилат Понтийски

36 коментара
Адв. Михаил Екимджиев

На фона на личностната и институционална патология, които доминираха  Прокуратурата през "ерата" Филчев, не беше трудно, преди седем години, Борис Велчев да бъде припознат като месия, призван да влее нормалност, модерност и европеидност в държавното обвинение. Приятната външност, стилизираният изказ и добрата академична репутация надвиха скептицизма от родово-партийната обремененост и синекурното му битуване под крилото на Георги Първанов като президентски съветник.

Първите управленски действия на новия тогава главен прокурор също бяха обнадеждаващи. Макар че не започна разследване срещу Никола Филчев, въпреки сериозните данни за злоупотреби с власт, Борис Велчев изглеждаше решен да се справи с неговите протежета в Прокуратурата, станали емблема на корупция и мракобесие.

След отшумяването на възторга от "новия образ на Прокуратурата" героичният ореол на "главния” започна да се размива. При управлението на тройната коалиция той не запази хигиенична институционална дистанция от водевилните изяви на тогавашния вътрешен министър Румен Петков.

Междувременно Върховният административен съд (ВАС) отмени много дисциплинарни наказания на публично компрометирани прокурори, инициирани от Велчев. Тогава се видя, че ентусиазмът на главния прокурор е изчерпан, че той няма да стане "рицар на печалния образ" и да се бие с вятърни мелници, в името на Принципите, на Закона и Морала. Творческият заряд явно тласкаше любителя и преводач на английска литература в друга архетипна роля – на Шекспировия Хамлет.

Усещайки разочарованието на публиката, обиден от внезапно секналите аплаузи, Борис Велчев рязко намали публичните си изяви. Времевият минимализъм бе за сметка на психологическа наситеност на образа.

Трогателно безсилен, един от най-овластените хора в държавата се раздвояваше между "какво би искал" и "как не би могъл". Стигна се дотам, че в съвместно интервю с председателя на Върховния касационен съд пред "Труд" двамата обясниха, че в годините мъчително търсене на верния път към съдебната реформа, са загубили представа какво всъщност търсят...

Велчев обясни провалите на Прокуратурата по т.нар. "знакови" дела с факта, че другите контролни органи в България не си вършат работата. Това затрупвало държавното обвинение с малозначителни преписки и пречело на прокурорите да се концентрират в същинската си работа. В унисон със самосъхранителната си стратегия, изходът, който Борис Велчев предлагаше, бе по линия на най-малкото съпротивление – декриминализиране на част от престъпленията. Тактично се игнорираше фактът, че в България издържаме най-много прокурори съотнесени с броя на населението, въпреки че в някои съдебни райони държавните обвинители нездравословно скучаят и деградират професионално поради липса на работа. Не стана ясно и защо Прокуратурата не разследва престъпните откази на длъжностни лица да изпълняват контролните си функции за сметка на нашите права и нашите пари.

Запомнящи се бяха и реакциите на Б. Велчев по повод актовете на откровен полицейски произвол от времето на ранния ГЕРБ.

Зрелищно маскирани акции с нелепи имена, при които въоръжени полицаи и прокурори извършваха тежки престъпления, препредавани по националните телевизии, бяха мълчаливо толерирани от главния прокурор. Нещо повече, понякога той заставаше пред камерите до министър Цветанов, който назидателно раздаваше присъди по телевизията. Вместо да разпореди разследване на ескалиращото полицейско насилие и на злоупотребите със специални разузнавателни средства (СРС), Велчев аристократично ги определяше като прояви на "лош вкус".

Лош беше вкусът на прокурора Костов, който "върза кънките на Максим Стависки", на Роман Василев, който "постави" на колене бивш министър и го нарече "абсолютен престъпник" пред очите на цяла България, както и на обвинителя, завел нелепо дело срещу Мишо Шамара. Изглежда за доцента по наказателно право лошият вкус е оневиняващо качество, тъй като дори Роман Василев не беше разследван за ексхибиционичната си злоупотреба с власт при ареста на Николай Цонев.

Освен че толерираше полицейщината, на която се градеше PR-стратегията на ГЕРБ, Борис Велчев допусна самозабравили се обвинители да възобновяват прекратени дела срещу хора, дръзнали да съдят Прокуратурата. Тази провинциална институционална отмъстителност логично доведе до осъждане на България в Страсбург. Главният прокурор, който е конституционен гарант срещу беззаконие и произвол, остана безмълвен зрител на тези немислими за правовата държава скечове. Подобно на Пилат Понтийски, той демонстрираше артистично и естетично дистанциране от проявите на "лош вкус", но не прояви добър вкус да защити правата на хората от техните последици.

Изглежда точно гъвкавостта на Борис Велчев и способността му според обстоятелствата да влиза в различни роли, бяха оценени от управляващите, които, чрез президента Плевнелиев го номинираха за конституционен съдия.

От гледна точка на политическата предвидимост на актовете на Конституционния съд, особено при състав, доминиран от любимци на ГЕРБ, новата роля на главния прокурор изглежда лесна както за предвиждане, така и за изпълнение.   

По-интригуващ е въпросът за съдбата на Прокуратурата, която беше принизена до помощен инструмент, легитимиращ безобразията на МВР. Дано мандатът на главния прокурор, който предстои да бъде избран, не породи носталгия по времето на Никола Филчев, като тихата мазохистична тъга по Тодор Живков.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

36 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Анонимен
    #36

    При Филчев западните медии се шегуваха с родната ПРОКУРАТУРА - "бандитите си търсят добър прокурор, а не добър адвокат".Сега след 7 години положението е същото. Освен това с голямо интелектуално напрежение Гл.прокурор и Ц.Цветанов- вътрешния министър подписаха мъдра инструкция/ подзаконов нормативен акт/ за съвместна работа м/у институциите им,която противоречи на НПК /наказателно процесуален КОДЕКС/ .На тази се смееха студентите първи курс от многото правни факултета в РБ.

  2. Анонимен
    #35

    Кирснер:

    Велчев е чисто и просто конформист, който се плъзга по линията на по-малкото съпротивление. Понеже е външен на съдебната система, плановете му са понататъшна кариера зависят най-вече от парламента и президента. Велчев беше наясно, че мандата му свършва при управлението на ГЕРБ, и за това бе цялото това навеждане. И той не сбърка, г-н Плевню ( а нищо важно г-н Плевню не прави без съгласуване с ББ)го предложи за член на Конституционния съд през следващите 9 години. Нещо, към което очевидно

  3. Стамбо
    #34

    Г-н Екимджиев си е хабил времето да опише -иначе съвсем точно - един ясен на всички българи брадясал комунистически мошеник, лакей на гоцэ, търтей, плазмодий и закрилник на червените мафиоти.

  4. Анонимен
    #33

    Борис Велчев е един нищоправещ потомствен червен аристократ който всички ние добре храним.От посредствен провинциалвен преподавател и съветник на Гоце да те напралят Главен прокурор, това е срам за страната. А сега когато Чехльо го назначи в КС срамът стана на квадрат.

  5. Анонимен
    #32

    Добър анализ.

  6. И.Иванов, Швеция
    #31


    НЕ НАМ, ЛУКАВ ГЕРБ-ОВ ОГЛУПИТЕЛ (ИЛИ ГЕРБОВ СЛУГИНАЖ ОТ ДСБ) !

    """ Анонимен 09:19 Ю| 24.10.2012

    Прокуратурата извън съдебната власт! """

    "ИЗВЪН СЪДЕБНАТА ВЛАСТ," ТА ПРАВО В РЪЦЕТЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ НА КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ МУТРИ НА ГЕРБ, ЧЕ САМО ПОЛИЦИЯТА В РЪЦЕТЕ ИМ ЗА СОБСТВЕНА МУТРЕНСКА УПОТРЕБА ИМ Е МАЛКО !

    """ Съдебна власт е само съдът. """

    СЪДЕБНАТА ВЛАСТ СА ВСИЧКИ ДЪРЖАВНИ ВЛАСТИ, КОИТО УЧАСТВАТ В СЪДЕБНИЯ ПРОЦЕС - РАЗСЛЕДВАЩИ, ОБВИНЯВАЩИ, СЪДЕЩИ ! ЗАКООПАЗВАЩАТА ВЛАСТ, КОЯТО ТРЯБВА

  7. Коментарът е изтрит в 00:00 на 30 ноември -1 от автора.
    #30
  8. Коментарът е изтрит в 00:00 на 30 ноември -1 от автора.
    #29
  9. Анонимен
    #28

    Най-сетне една прекрасно написана статия ! Професионалистът си личи от всяка дума. Жалко е само, че хора като г-н Екимджиев няма никога да получат властта да приложат на практика своя професионализъм и истински морал. Както казва О, Хенри в повестта си "Крале и зеле" - в отбора на Правителството "няма нито един свестен играч".

  10. Анонимен
    #27

    Прокуратурата извън съдебната власт! Съдебна власт е само съдът.Няма нужда от ВКП и ВАП.Преки избори от гражданите на районните и градските(окръжните)прокурори.Това е съдебна реформа.Всичко останало е имитация на реформи.За целта е необходимо свикване на Велико Народно Събрание според решение на Конституционния съд.ВНС е необходимо и за премахването на ВНС за някои промени в Конституцията.Всички промени в Конституцията трябва да стават със съответно квалифицирано мнозинство.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.