Борис Велчев: Прокуратурата често се използва за потушаване на скандали

Борис Велчев. Снимка БГНЕС

Често пъти прокуратурата е удобен начин да се потуши конкретен скандал, прехвърляйки топката другаде с ясното съзнание, че тя няма особена отговорност по този повод. Това заяви в сряда пред БНР главният прокурор Борис Велчев, който многократно е повтарял, че контролните органи на администрацията не си вършат работата и всички проблеми се прехвърлят в държавното обвинение, без да са извършени необходимите проверки.

Той призова управляващите да спрат с постоянния си нагон за криминализиране на всяко деяние и даде пример за последната идея на ГЕРБ за превръщане на неплащането на осигуровките в престъпление.

По отношение на очакванията, че прокуратурата трябва да направи нещо за криминализиране на осигуровките, миньорските заплати и предоставянето на гражданство от вицепрезидента, Борис Велчев обясни, че ако тези въпроси имат отношение към прокуратурата, то тя ще си свърши работата. "Рано или късно много от текущите скандали стигат до прокуратурата", дообясни той тезата си за навика на политиците да си измиват ръцете с държавното обвинение. Преди седмица здравният министър Стефан Константинов подаде сигнал до прокуратурата и за ценообразуването на лекарствата от здравната каса.

По отношение на реформите в поверената му институция, той заяви, че през мандата му е са направени много неща, за да стане "прокуратурата малко по-ефективна".

"Върховната касационна прокуратура доскоро се възприемаше като някаква страшна организация, главно с контролни функции, която следи работата на всички прокурори. Това е важна част от нейната работа и сега, но тя трябва да бъде средище на събиране на професионален опит, един своеобразен мозъчен тръст, в който работят най-опитните български прокурори", коментира Велчев.

Промените във ВКП се случиха непосредствено след доклада на Брюксел и включваха създаването на нови два специализирани отдела за борба с корупцията по върховете на властта и тежката организирана престъпност. Отделно от това бяха реорганизирани останалите 9 отдела по върховете на държавното обвинение.

"Специализация" е една от ключовите думи. Няма по-опитни прокурори в България от тези във ВКП. Техният опит просто трябва да бъде използван и няма защо да мислим, че единственият начин да го използваме с контрола на по-ниските прокурори", заяви Борис Велчев.

Той допълни, че радикалните реформи в прокуратурата, за които настояват от Брюксел, могат да бъдат направени само от Народното събрание.

Според него Европейската комисия не критикува България по принцип за наличието на оправдателни присъди, а за "оправдателните присъди по определен незначителен кръг дела, но които са възприети като знакови от ЕК".

Главният прокурор оспори и широко разпространеното мнение в обществото, че повечето от водачите и членовете на тиражираните престъпни групи са на свобода. Преди два дни вътрешният министър изкара данни, според които през миналата година босовете на престъпните групи в страната са се увеличили с 90 души до 299.

"В статистиката няма нищо притеснително. Не знам защо си мислите, че по-голямата част от тези хора са на свобода. Броят на осъдените за участие в организираните престъпни групи стабилно, устойчиво и съществено нараства последните пет години. Фигури, които бяха недосегаеми от 20 години, от 5 години далеч не са недосегаеми", допълни Велчев.


Главният прокурор даде ясен сигнал, че след като изтече мандатът му след 11 месеца, няма да се занимава с политика. "Не очаквам никакви мостове за никакви постове. Реалистичното ми очакване е свързано с моята университетска практика. По никакъв начин, никога, под никаква форма, не бих се занимавал с политика. И посланик нямам намерение да ставам, защото не се чувствам подготвен за това", каза Велчев.

Още по темата
Още от България

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?