Борисов: Ако на Балканите заговорим за история, не могат да ни разтърват

България, Гърция, Румъния и Сърбия искат предсказуем и развиващ се регион

Снимка: БГНЕС

"Ние само четиримата, ако си заговорим за историята 30 години назад и трябва да си тръгнем на мига. Няма да могат да ни разтърват. Така че историята е за историците, а ние да се опитаме на нашите народи да им осигурим просперитет, доходи и да се радват."

Така премиерът Бойко Борисов коментира поисканата от турския президент Реджеп Ердоган ревизия на Лозанския мирен договор, за да бъдат защитени правата на мюсюлманското малцинство в Западна Гърция.

"Нашето министерство вчера също категорично каза, че сега да се връщаме към международни договори и спогодби не е никак добър тон, нито е градивно за Балканите", добави Борисов след срещата си в Белград с президента на Сърбия Александър Вучич и премиерите на Гърция и Румъния Алексис Ципрас и Михай Тудосе.

От своя страна Ципрас допълни, че "само със сътрудничество, солидарност и уважение на международните спогодби, особено на Лозанския договор, което е крайъгълен камък за Балканския регион, може да се постигне мирно съжителство, общ растеж и развитие".

Четиримата държавни лидери се обявиха за разумни, предсказуеми и развиващи се Балкани. Една от основните теми, разисквани на срещата им бе предстоящото българско европредседателство.

"Ние искаме единни Балкани с модерна инфраструктура", заяви Борисов, като посъветва колегите си да бъдат готови с конкретни проекти за региона за срещата на високо равнище по инициативата "16+1", която следващата година ще се проведе в България. 

"Искаме всичко това, което го има на Запад, да го има и при нас. Държавите да инвестират в нашия регион. Това ще стане, само когато има политическа стабилност и тук е мирно", добави още българският премиер.

Гръцкият му колега Ципрас поздрави Борисов за предстоящата неформална среща на лидерите от ЕС в София на тема "Западни Балкани" и каза, че четирите страни могат да изиграят много важна роля за развитието на региона.

"2018 трябва да бъде годината на Балканите", допълни гръцкият министър-председател. 

За важността на сътрудничеството между четирите страни говори и президентът на Сърбия Александър Вучич. Той цитира архивен документ от Уилям Гладстон, в който бившият министър-председател на Обединеното кралство казва, че страните в региона трябва да имат много близко сътрудничество помежду си и само така ще могат да намалят външните заплахи.

Вучич благодари на останалите лидери от формата за придадения от срещата силен европейски дух в Сърбия и съобщи, че сред обсъжданите теми е и интеграцията на страната по пътя ѝ към ЕС. Той получи категоричната подкрепа на колегите си за това, като единодушно бе отбелязано, че присъединяването на Сърбия към Евросъюза ще допринесе за целия балкански регион. 

Министър-председателят на Румъния Михай Тудосе допълни, че по този въпрос останалите три страни могат да помогнат: "Четирите ни държави имат своите предизвикателства, но няма нито един проблем, за който да не може да се намери решение."

По думите му четиримата лидери обсъждат и възможностите за по-чести регулярни срещи помежду си, които да водят до важни и положителни решения за бъдещето на региона.

Още от България и ЕС