Борисов чака картбланш от ЕК за "Турски поток" до България

Страната ни обещала, че ще пуска и други търговци до капацитета, каквото е изискването на ЕК

Премиерът Бойко Борисов чака писмо от Европейската комисия, в което България да получи разрешение да приеме директно на своя територия отсечка от газопровода "Турски поток“. Това съобщи той по време на на годишната среща с посланиците на България в чужбина, състояла се в сряда.

Думите му идват дни, след като миналата седмица се срещна с директора на "Вътрешен енергиен пазар" в Европейската комисия Клаус-Дитер Борхард и двамата обсъдиха следващите стъпки по реализацията на плановете на Борисов за изграждане на газов хъб край Варна, за чието захранване се разчита на газ точно от "Турски поток". Във вторник пък енергийният министър Теменужка Петкова обсъди с посланика на Египет у нас възраждането на стара договорка за внос на египетски газ у нас – този път за нуждите на газовия център, а шефовете на държавната "Булгартрансгаз" и азерската "СОКАР Болкан" подписаха меморандум за проучването на възможността за допълнителен внос на азерски газ отново за хъба, извън търговския договор на "Булгаргаз" за внос на 1 млрд. куб. м годишно синьо гориво от каспийското находище "Шах Дениз ІІ" от 2020 г.

"Казах им (на Европейската комисия), че аз ще си подпиша в лицето на Министерството на енергетиката пътната карта за 15.7 милиарда куб.м. газ да влизат по "Турски поток“ в България. Сега чакам писмо от Европейската комисия дали ще ми разрешат да започнем преговори и за директна тръба към България, защото докато течаха тези процеси, всъщност, целият регион стана зависим от Турция. Сега при тези отношения между Европейския съюз и Турция можем да си задаваме много риторични въпроси, кое е по-добре и кое е по-зле“, каза премиерът Борисов пред дипломатите.

Третото правителство на Борисов активно работи от началото на мандата си за реализацията на плана за газоразпределителен център на мястото, където трябваше да влиза тръбата на газопровода "Южен поток". Този проект бе прекратен през декември 2014 г. от руския президент Владимир Путин с мотива, че България го саботира. Всъщност "Южен поток" имаше тежки проблеми с нарушаването на европейските изисквания за допускане на различни от оператора търговци до капацитета на тръбата, тъй като всички количества бяха резервирани за "Газпром". Отделно страната ни бе разследвана за нарушаване на правилата на конкуренцията при избора на изпълнител на строежа на българското трасе, формиран от контролирани от Кремъл и близки до депутата Делян Пеевски фирми.

Така "Южен поток", който по дъното на Черно море, през България, Сърбия и Унгария, трябваше да стига до Австрия, бе заменен от "Турски поток", дублирайки част от трасето на "Южен поток" и отклонявайки се към европейското крайбрежие на Турция. Стартът на строежа на първата тръба с капацитет от 15.7 млрд. куб. м годишно от руското крайбрежие бе даден в началото на май 2017 г. и плановете са да приключи през 2019 г. като доставките ще са само за турския пазар. Статутът на втората тръба още не е изяснен, плановете на "Газпром" са тя да стига до Европа, като бе обявено, че Русия преговаря с България и Гърция да станат неин вход. В началото на юни 2017 г. енергийният министър Теменужка Петкова подписа с шефа на "Газпром" Алексей Милер пътна карта за съвместна работа по развитието на българската газопреносна мрежа. Дни по-късно Борисов обяви, че всъщност договорката е за втората тръба на "Южен поток" и обясни, че така България си пълни кошницата за газовия хъб край Варна.

Миналата седмица от думите на шефа на "Булгартрансгаз" Георги Гегов стана ясно, че с руснаците на практика се преговаря за два варианта на вход на втората тръба на "Турски поток" – по дъното на Черно море край Варна и сухопътно трасе по турска територия до границата с България. По втората възможност обаче Русия преговаря и с Атина, каквито бяха първоначално обявените планове на "Газпром", а в края на юни Алексей Милер каза, че има редица оферти от европартньори за продължаване на маршрута на "Турски поток". България обаче предпочита подводна тръба до Варна, тъй като това ще е значително по-кратък маршрут до хъба, отколкото през българо-турската граница.

Сега очакваният от Брюксел картбланш за втора тръба на газопровода до България трябва да послужи като гаранция пред руснаците, че този път проектът няма да среща проблеми с Еврокомисията. "Железобетонни гаранции" за връщане към подобен проект на мястото на "Южен поток" бяха поискани от Путин преди около година. Малко по-късно обаче от Европейската комисия обявиха, че еврогаранции, че руският газ е добре дошъл в хъба "Балкан" могат да бъдат дадени само след като стане готово предпроектното проучване за газоразпределителния център. Такова се очаква да има в края на 2017 г., в момента се подготвя обществената поръчка за изпълнителя на проучването, което трябва да даде отговор за източниците на газ и възможните количества за търговия в хъба, цената на проекта и неговата рентабилност. Така вероятно Борисов ще трябва да почака още известно време за разрешението на ЕК.

Запознати с разговорите с Брюксел по въпроса с хъба посочиха пред Mediapool, че чаканото от Борисов писмо е вид съгласуване от българска страна, която се ангажира ,че ако получи разрешение да приеме на своя територия газопровода, той ще отговаря на евроизискванията половината му капацитет да е свободен за търговци и че ще се обявят прозрачни процедури за резервиране на оставените свободни от "Газпром" обеми.

"Трябва да си си заврял главата в пясъка, за да не разбираш, че в момента, в който приключи "Турски поток" и там тръгне газ, транзитът през България ще спре. Тогава България става само клиент", обоснова Борисов във вторник усилията на правителството му да докара втората тръба на газопровода до България.

"Там, където има газопровод, войни няма“, заяви още той и допълни, че "ако е важна газопреносната мрежа на България, няма да бомбардират".

Още по темата
Още от Бизнес