Борисов: Да мразим хакерите така, както убийците и крадците

Цацаров иска по-големи наказания, Горанов обещава по-високи заплати за държавните компютърни специалисти

Бойко Борисов по време на форума за киберсигурност, сн. БГНЕС

"Така както мразим крадци, както мразим убийците, така да мразим и хакерите". Това призова премиерът Бойко Борисов при откриване на конференция за киберсигурност в София във вторник. Главният прокурор Сотир Цацаров коментира, че сегашното наказание от до 2 години затвор и 3 хил. лв. глоба при немаловажни компютърни престъпления са малко и трябва ремонт на Наказателния кодекс.

Същото мнение изрази и заместникът му и единствен кандидат за поста му Иван Гешев, според когото трябва да се развие и държавния потенциал за разследване на хакерски атаки. Гешев се опита да омаловажи сериозността на разбитата база данни на приходната агенция, посочвайки, че ако това се било случило с банката, последствията са щели да бъдат много по-сериозни.

Вътрешният министър Младен Маринов посочи, че злонамерените кибератаки срещу държавните администрации продължават, но вече били неуспешни, заради бързата намеса, а финансовият министър Владислав Горанов допълни, че пари за киберсигуронст ще има в бюджета и се предвижда увеличение на заплатите за държавните компютърни специалисти.

"По-лесно е да чупиш, отколкото да градиш"

"Ако няма неприязън към тези хора - колко е модерно и колко е готино да си хакер - и ние се отнасяме с толерантност към тях, нищо добро не ни очаква", заяви премиерът Бойко Борисов.

По думите му има "чисто обективни процеси“, които не могат да бъдат предотвратени: "Дигитализацията и цифровото управление се изграждат много трудно, но много лесно се рушат. Както навсякъде в живота, по-лесно е да счупиш, отколкото да изградиш".

Борисов не пропусна да подчертае, че преди "няколко години всичко е било на хартия“, а сега има услуги, които позволяват хората да не се редят на опашки. И пак заговори за хакерите: “Като ги слушам - в рамките на половин час те могат да направят всякаква поразия в тези системи. Редно ли е вместо да ги дадем за пенсии и заплати тези пари, да вадим стотици милиони и да защитаваме системите от няколко човека. Те се познават. Със сигурност".

Премиерът призна, че държавата не е конкурентна при привличане на софтуерни специалисти, защото заплатите са в пъти по-ниски от предлаганите в частния сектор.

“С финансовия министър мислим дали в електронното управление могат да се получават по-високи заплати. За да можем на 5-10-15 човека, които да обслужват всички министерства, да плащаме по-големи заплати“, добави той.

По думите му при държавен конкурс за работа в този сектор идват по 100 човека, а "накрая най-глупавият остава, само един, ако остане и един“. "Всички, като чуят за заплащането, се обръщат и казват: "Благодаря", заяви Борисов.

Според него в мрежата не е толкова анонимно, колкото хората от по-старото поколение си мислят.

"Има държави, които забраниха Фейсбук, Туитър. Няма голяма разузнавателна служба, която да не е хакната. Там милиарди долари са изсипани в защита на системата", добави той.

Затвор за използване на хакнати търговски данни

Наказателният кодекс се нуждае от спешно преразглеждане и ремонт по отношение на компютърните престъпления, заяви на свой ред главният прокурор Сотир Цацаров. Според него трябва да има ново дефиниране на компютърните престъпления, за да се включат новите форми на посегателство върху информационните системи, мрежи и компютърни данни. Главният прокурор смята, че са необходими нови състави на престъпления, които да криминализират нелегалното използване на търговска информация, придобита чрез компютърни престъпления.

Според Цацаров не е достатъчно сегашното наказание от лишаване от свобода до две години и глоба до 3 хил. лв. и то в немаловажни случаи. Заместникът му Иван Гешев определи като  безспорен факт е, че сегашните наказания за компютърни престъпления не могат да имат превантивно действие. По думите му изпълнителната власт трябва да разгърне потенциала си за разследване на такива случаи, а с бизнес организациите трябва да се сътрудничи и да се обменя информация за харекски атаки.

Да си признаем досегашното неглижиране на проблема

Гешев коментира, че проблемът с хакерските атаки е бил подценяван до преди хакването на Националната агенция по приходите, при която останаха публични данните на над 5 млн. българи. "Трябва съвсем откровено да си кажем, че от този случай може категорично да се каже, че някаква степен държавата до момента в лицето на всичките власти, е подценявала този проблем", каза зам.-главният прокурор. Той разказа как банкер му споделил радостта си от тази атака, защото иначе държавата сега нямало да може реагира бързо, ако е атакувано частно дружество.

Вътрешният министър Младен Маринов каза пред журналисти сред форума, че опитите за хакерски атаки в държавни институции продължават, но те са неуспешни благодарение на бързата ни намеса.

Хакерска мода сред младежите

"Точна бройка не мога да ви кажа. На мен ми докладват по-сериозните. Те са неуспешни благодарение на бързата намеса. Забелязваме една по-висока чувствителност и бдителност на останалите институции след случая с НАП", заяви още Маринов. Според него хакерсктвото започва да се превръща в мода сред младежите: "Както преди години младежта имаше способност да издига в култ дадени престъпници. Ако в Америка погледнете филмите назад, ще видите, че обществото има такава способност престъпници, които са световно известни да ги издига в някакъв култ или да се възхваляват и да се правят филми за тях".

По-високи заплати за държавните компютърни експерти

Финансовият министър Владислав Горанов доразви тезата на Борисов за увеличаване на заплатите на компютърните специалисти в държавната администрация.

Има два варианта за това как да бъде изграден допълнителен капацитет от служители, които да могат да консултират отделните звена как да поддържат по голяма киберсигурност, каза той в Петрич, където по-късно през деня двамата с Борисов участваха в откриването на поредния завод.

Единият начин е свързан с осигуряването на по-високи възнаграждения в Държавната агенция "Електронно управление“. Другия е да се възложи на държавната компания "Информационно обслужване“ да поддържа критичните инфраструктури и големите системи. "Тоест да се превърне в интегратор на големите държавни системи, една голяма държавна компания, която носи отговорност не само за изборите в случая, както предстои, и както в последните години е традиция, но и по отношение на поддръжката на критичните инфраструктури“, обясни Горанов. По думите му това вече се обсъждало с парламента..

Още от България

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: