Борисов: Държавата никога не е била по-добре

Приходите в Бюджет 2019 били по-високи заради "борбата с контрабандата и олигархията"

Снимка: БГНЕС

"Държавата не е била никога в по-добра кондиция от сега".

Това заяви премиерът Бойко Борисов преди началото на извънредното правителствено заседание днес. В неделя кабинетът разгледа и одобри проекта на Бюджет 2019, както и финансовите разчети на НОИ и здравната каса за догодина.

Изявлението на министър-председателя идва в разгара на протести на майки на деца с увреждания за реформа на системата и за оставката на вицепремиера Валери Симеонов, а също и на фона на негодувание срещу поскъпването на горивата.

Премиерът: Това е един от най-амбициозните бюджети

"Тези, които са срещу сегашното управление, на практика са срещу устойчивото развитие и икономиката на България. Цифрите говорят", добави Борисов.

По думите му Бюджет 2019 е "един от най-амбициозните бюджети, които са правени от началото на прехода".

"Поехме ангажимент БВП да достигне 110 млрд. до края на мандата. Още за 2019 г. разчетите показват, че той възлиза на 116 млрд., а до края на мандата на 133 млрд. Безработицата е 4.8%, при условие, че има липса на желаещи", посочи министър-председателят.

"Говореше се, че искаме да задължим следващите поколения, а то е точно обратното. Рекордно нисък е външният дълг. Третият най-нисък в ЕС - 22.5% от БВП през 2018 г.", посочи Бойко Борисов и уточни, че в края на мандата външният дълг ще стане най-ниския в ЕС - 17.7%.

Борисов продължава да твърди, че по-високите приходи във фиска се дължат на борба с контрабандата въпреки признанията на представители на ГЕРБ, че става дума преди всичко за спестени разходи и забавяне при европроектите.

"Благодарение на по-добрата събираемост на приходните агенции, МВР, прокуратурата, борбата с контрабандата и олигархията, източването на ДДС имаме с 5 млрд. повече приходи в бюджета. Позволяваме си в новия бюджет да има ръст навсякъде", каза премиерът.

"За здравеопазване залагаме с над 500 млн. повече, за образование - над половин милиард повече, помощите за отопление се увеличават с 50%. За хората с увреждания даваме 150 млн. повече", изброи Борисов.

Той добави, че България изпълнява и ангажиментите си към НАТО като е готова да повиши разходите за отбрана до 2% от БВП до 2024 г. Догодина средствата за сектора ще бъдат 1.58% от БВП, което ще даде възможност да се реализират трите проекта на армията - самолети, кораби и бойна техника за сухопътните войски.

"Приоритетно ще даваме пари за развитие на уличната мрежа и общинските пътища. Над половин милиард повече за общините и предимно за Северна България, като ръстът на изравнителната субсидия е над 114% за Северозападна България, без да подменяме данъчната политика", подчерта премиерът.

Владислав Горанов: Бюджетът не е предизборен

По закон бюджетът трябва да бъде внесен в Народното събрание до 31 октомври.

Той предвижда увеличение на заплатите в бюджетния сектор с 10%, а на учителите - с 20%. Минималната работна заплата става 560 лева, а през 2021 година ще достигне 650 лв. Максималната пенсия се покачва на 1200 лв., а максималният осигурителен доход - на 3000 лв.

Всички пенсии се увеличават с 5.7% от 1 юли 2019 г., а минималната пенсия става 219.43 лв. По-високите пенсионни плащания са възможни, тъй като се очаква увеличение на приходите от осигурителни вноски с 955 млн. лв., стана ясно от изказване на социалния министър Бисер Петков.

За пръв път здравеопазването ще получи над 5 млрд. лв. от бюджета, по-конкретно - 5.2 млрд. лв., което е 4.5% от БВП, заяви здравният министър Кирил Ананиев.

"Не виждам какво общо има държавният бюджет за следващата година с европейската тематика и с това, че има европейски избори. Освен че сме планирали нужните разчети за управлението на европейските фондове", заяви финансовият министър Владислав Горанов след гласуването на бюджета.

"Всеки бюджет е политически документ. Няма как в него да няма политика. През изборите се определя кой носи отговорност за изпълнителната власт, а догодина нямаме такива избори", каза още Горанов. По думите му всеки бюджет съдържа правителствените приоритети и в този смисъл той е политически документ.

Работодателите с критики към бюджета

В петък трите най-важни бюджета в държавата бяха разгледани от тристранката, като част от бизнес организациите не подкрепиха проектите.

Българската стопанска камара например излезе с позиция, че не подкрепя бюджетите заради липсата на стимули за подобряване на инвестиционния климат, необходимост от децентрализация и повече самостоятелност на общинските финанси, липсата на ефективни механизми за обществено обсъждане и отчитане на публичните позиции, липса на прозрачност на бюджетния процес, на използваната методология, макроикономически основания и прогнози, вкл. за ръста на производителността на труда, компенсацията на един нает и др.

В становището на БСК се посочва, че предвиденото значително увеличение на общите разходи през 2019 г. е безпрецедентно - над 15%, при 6.1% за 2017 спрямо 2016 г., и 2.4% и 4.6% съответно през 2020 и 2021 г.

По-рано финансовият министър Владислав Горанов обячи, че следват фискалната стратегия от 2014 г., която е предложил самият той.

"През 2020 г. бюджетът ще бъде балансиран и като разчет. Нека приемем, че този дефицит, това планирано превишение на разходите над приходите (0.5% за 2019 г. или 600 млн. лв.) е един вид буфер за по-неблагоприятно развитие на икономиката от очакваното. Не виждам нищо драматично. Въпреки това има много рискове за икономиката ни заради опита за налагане на мерки за протекционизъм най-вече от страна на САЩ и агресивното им и провокативно поведение по отношение на останалите държави с развити икономики", каза Горанов.

БСП пак иска вдигане на данъка за богатите

От своя страна, групата на "БСП за България" заяви, че внася алтернативен бюджет за 2019 г.

От левицата започват с предложение за алтернатива в данъчната политика. Целта, която от БСП си поставят – намаляване на неравенствата, мерки срещу сивата икономика, както и фокус върху младите семейства и децата.

"Един от най-големите проблеми в България е неравенството и огромната ножица в доходите на различните групи български граждани. Ако се запази сегашният модел на данъчно облагане, каквото предлага правителството, този проблем не само, че няма да бъде решен, а и ще се задълбочава", смята лидерът на левицата Корнелия Нинова.

По информация на БСП на базата на данни на финансовото министерство 1 714 000 души в България получават доходи до 1000 лева. Ако към тях бъдат прибавени и малко над 2 млн. пенсионери, то става ясно, че близо 4 млн. българи са с ниски доходи.

Друг защитник на идеята да се въведе прогресивно облагане е КНСБ. Президентът на синдиката Пламен Димитров бе категоричен в интервю за БНР, че сегашната данъчна система трябва да се ревизира.

Още по темата
Още от България

Защо управляващите избират Цацаров за шеф на "Антикорупция"?