Премиерът в Берлин с искане за поощрителни евроотстъпки за България

Борисов доволен, Меркел каза "ще видим"

Плащаме за германските мотриси по 1 млн. евро на месец и не искаме инвестиции в "зелена" енергия

Снимка: БГНЕС

Премиерът Бойко Борисов получи твърде уклончив отговор от канцлера на Германия Ангела Меркел на искането си България да бъде поощрена за фискалната си дисциплина с по-ниско, само петпроцентно кофинансиране на проектите, финансирани с европейски средства, каквото се допуска за страните, изпаднали в тежко финансово положение. За България кофинансирането по инфраструктурните проекти в момента е 20%, а за закъсалите държави бе намалено на 5%.

На съвместна пресконференция след срещата им в Берлин Меркел допусна, че може заедно с ЕК да се обсъди възможността за постигане на по-голяма гъвкавост по отношение на кофинасирането.

"От една страна, разбирам ситуацията на България, казва се, че този, който стопанисва добре и спазва критериите за дефицита, има по-лоши условия от този, който не го прави. От друга страна и ние можем да кажем, че спазваме критериите, но също не получаваме преференциални условия. Например, ако новите федерални провинции, кажат – ние искаме същото третиране като България, ще имаме трудности в ЕС. Не може да кажем, че само защото България е по-близо до Гърция и Румъния, трябва да я третираме по различен начин от Саксония или Саксония Анхалт в Германия. Трябва да обмислим това, мисля, че е много амбициозно, затова аз избрах формулировката - по-голяма гъвкавост и ще видим в консултациите какво ще излезе", заяви Ангела Меркел.

Това не попречи на Бойко Борисов да обяви задоволството си от постигнатия "пробив".

"Радвам се, че се отчитат усилията на България в спазването на финансовата дисциплина и заедно с президента Барозу, ще опитаме в Европейската комисия (ЕК) да търсим по-гъвкави начини за кофинансиране на инфраструктурни проекти. Ние сме за кофинансирането, то затова е измислено, за да могат държавите членки да бъдат съучастни, дисциплинирани във всеки инфраструктурен проект. За мен е достатъчно, че ще се работи в случая, и съм убеден, че ще има добър резултат за България, продължавайки тя да бъде дисциплинирана", заяви  Борисов.

Визитата на българския премиер в Германия минава под знака на признанието му, че "когато говори канцлерът, аз слушам и след това изпълняваме правилните решения".

Плащаме за германските мотриси по 1 млн. евро на месец  

Единственият конкретен резултат от визитата е уточняването на схема, по която България да изплати заема от 2005 г. от германската банка за развитие, с който БДЖ купи 50 електрически мотриси “Сименс Дезиро”.

Германия не е приела предложението на българското правителство за замяна на дълг срещу собственост. Министърът на транспорта Ивайло Московски уточни, че България е предложила схема за погасяването на кредита по 1 млн. евро всеки месец до края на годината, а при продажбата на "Товарни превози", което също трябва да стане до края на годината, да се погаси и останалата част от заема, която възлиза на 156 млн. евро. Материалните активи на готвеното за приватизация дружеството се оценявали на поне 300 млн. евро.

По повод задълженията на БДЖ към германска страна Борисов заяви: "Съжалявам, че предишните, като са имали 3 млрд. лева излишък, не са си платили задълженията на БДЖ, а са изтеглили кредит. Сега дойде време ние да плащаме този кредит и ще си го платим. И няма как да не го платим, в противен случай безграничното доверие на Германия ще бъде нарушено. Не бихме могли да го позволим това, Съжалявам, че не са платили влаковете, когато са имали милиарди излишъци, а са взели кредит, съжалявам, но ще изпълним нашия ангажимент, защото е правилен и задължителен да се изпълни”.

Меркел заяви, че икономическите отношение между двете страни могат да бъдат разширени и отбеляза, че България е постигнала значителен напредък при изпълнението на критериите за Шенгенската зона.

От българското земеделско министерство пък цитират Меркел, че Германия ще подкрепи в ЕК предложението за изравняване на земеделските субсидии за България със старите страни членки през 2014 г., вместо през 2016 г.

България ще помага само на по-бедни от нас държави

Демонстрирайки европейския дух за взаимопомощ, Борисов коментира в Германия, че страната ни ще помага на държави, но само с по-ниски доходи от нашите. Както е известно, България е най-бедната държава в ЕС.

“България е готова да подпомогне закъсали държави в момента, в който заплатите и пенсиите там станат по-ниски от българските или достигнат техния размер”, каза премиерът в Берлин.

Преди срещата с Меркел във вторник вечерта водената от него българска делегация посети православния храм "Свети Цар Борис Покръстител" в Берлин, където бе отслужен молебен за здраве на членовете на българското правителство.

Не ме питайте за инвестиции в "зелена" енергия

По време на среща с ръководството на Източния комитет на германската икономика Борисов заяви, че приоритет е привличането на инвестиции, които създават работни места и експортен продукт, но не и такива в "зелена" енергия.

Пред бизнесмените на Германия, която се отказа от ядрена енергия и залага на ускорено развитие на възобновяеми източници, българският премиер разясни следното: "Това е ток, който обикновено слънцето е през деня, разбираемо. През другото време ние сме длъжни да подпомагаме мощностите с друга енергия. Затова са ни необходими ядрените централи, затова са ни нужни и големите водноелектрически, за да може в пиковите часове да ги използваме. И затова съм огорчен, че толкова бързо сме преизпълнили квотите за 2020 година. Всичко това е ужасно за българския данъкоплатец, който все още е най-бедният в Европа."

Премиерът изтъкна, че е огромен натискът върху държавата за инвестиции в "зелена" енергия. По думите му се налага втори път да се променя законът, защото "атаките са за проекти за милиарди евро". Според Борисов България вече е изпълнила квотите за 2020 година за "зелена" енергия. Ангажиментът на страната ни е да достигне дотогава 16 на сто дял на енергията от възобновяеми източници в общото потребление. По данни на EurObserv’ER България е на 12-то място в ЕС по дял на зелената енергия с 12.9 на сто от общата консумация на енергия към 2011 г.  

Наскоро е дадено разрешение за нови 800 мегавата, а в момента се строят мощности за близо 2000 мегавата.

"Но, понеже всичко това отива на електромера на българския гражданин, съм казал - дотук!", заяви Борисов и добави: "Обръщам внимание на тази тема, защото знам, че ще ме питате, по-добре да не ме питате, защото това е ужасно за българския данъкоплатец, който все още е най-бедният в Европа".

Премиерът използва случая и още веднъж се похвали с финансовата стабилност в България.

Така го следим бюджетния дефицит, че да сме с един пункт под Германия

"2.1 % ни е бюджетният дефицит за тази година – един от трите най-ниски в Европа. Така го следим, че да сме с един пункт под Германия и Германия да е след нас", разясни министър-председателят на откриването на срещата с ръководството на Източния комитет на германската икономика. "Много по-добре сме във външния дълг", посочи Борисов.

Той освен това изложи и напредъка в изграждането на е-правителство. Имаме 14 агенции и министерства, които са свързани помежду си, до февруари трябва да станат над 20. Това е изключително важно, когато има електронно правителство, всички писма, проекти, движения може да бъде входирано, а администрацията работи по-бързо и човешкият фактор – намалява, посочи Борисов.

"Европейските политици са виновни за кризата, не спазваха правилата"

Министър-председателят отбеляза и дисциплинираността на страната ни, която изпълнява всички подписани споразумения от Маастрихт. "Ако европейските страни и политици бяха спазвали Мастрихтските критерии, ние нямаше да говорим за финансова криза в Европа. Няма какво да се сърдим на международните кредитни агенции. Ние сме за европейска кредитна агенция, но тя ще даде същите резултати, които дава Стандарт енд Пуърс", коментирал премиерът.

Той се обърна и към германския бизнес с молба за подкрепа на искането ни да бъде намалено съфинансирането на европейските проекти до 5 на сто и попита каква е логиката да се награждават недисциплинираните държави с по-нисък процент съфинансиране, а страната, която изпитва тежестите на  реформите и на бюджетната дисциплина, да съфинансира с 20 процента, а в железниците - с 40 процента европроектите, които изпълнява.

"Нищо добро не очаква Европа, ако работи с антиикономически механизми, защото това не само, че не е механизъм, който ще доведе до растеж, това е механизъм, който отново толерира недисциплинираните", каза Борисов.

По време на работната среща с Ангела Меркел е обсъден и въпросът за Шенген. По него обаче все още няма особена яснота. Ангела Меркел подчерта, че Германия оценява напредъка на България по пътя ѝ към Шенген:

"Мисля, че не е далеч денят, в който и България ще е член на Шенген. Мога да говоря само от името на Германия. Опитваме се да намерим начин и вярвам, че всички страни-членки искат да намерят такъв път. От друга страна пък трябва да сме съвсем сигурни, че се полагат усилия в борбата срещу организараната престъпност. Ние се убедихме в напредъка на България и мисля, че това ще се разчуе и в Европа."

Премиерът Борисов от своя страна заяви: "Българо-турската граница се охранява най-добре в Европа. Това е най-добре охраняваната граница в шенгенското пространство. Така че може да спите спокойно!"

Срещата на Меркел с Борисов бе част от серия работни срещи на германския канцлер. В четвъртък тя ще се срещне с португалския премиер, след това с шведския му колега, а в края на седмицата ще посети Рим, за да разговаря с премиера Марио Монти. 

Още по темата
Още от България

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?