Борисов "европеецът" или Борисов "патриотът"? Скопие ще трябва публично да се покае

Бойко Борисов и Зоран Заев, сн. БГНЕС, архив

Скопие към момента няма желание, а и време, за да изпълни българските условия за придвижването му към Европейския съюз. Въпреки това има шансове да постигне целите си и те са в ръцете на премиера Бойко Борисов. 

След като правителството на Борисов се провали да регулира двустранните отношения с яловия Договор за добросъседство от 2017 година, заложи червените си линии в приетата единодушно от парламента миналата година рамкова позиция. 

Още тогава бе ясно, че няма македонски политик, който да плати политическата цена за приемането им в този вид. 

В отговор Скопие предприе тактика да не обръща никакво внимание на българските искания и да се изкарва жертва на шантаж от София. През това време вицепремиерът и Красимир Каракачанов периодично се караше на македонците - поведение, което се ползва с голяма популярност в България и осмисля съществуването на партията му ВМРО, а премиерът Бойко Борисов и външната министърка Екатерина Захариева бяха "по-доброто лице" на двустранните отношения. 

Така се стигна до сегашната деликатна ситуация, в която България може да се окаже единствената пречка за придвижването на Северна Македония към Европейския съюз. Това е един от приоритетите на германското ротационно председателство и въобще не е ясно дали ако този шанс бъде изпуснат, пак ще се отвори вратата за Скопие, тъй като някои страни имат резерви към разширяването на ЕС. 

Безспорно българските национални интереси изискват приемането на Северна Македония в ЕС и македонските управляващи добре знаят това. Наясно са и с натиска на германския канцлер Ангела Меркел към смятания за неин "любимец" Бойко Борисов. Това им дава основание да отказват каквито и да е било отстъпки към България. Поведение, което силно контрастира с компромисите, които направиха към Гърция, включително смяната на името и отказа от исторически заемки.

Миналия месец премиерът Зоран Заев прехвърли на Бойко Борисов цялата отговорност за процеса и евентуалната вина за провала му. 

"Аз обаче не мисля, че моят приятел и български колега Бойко Борисов или българският народ споделят тази позиция (за вето – бел. ред)", каза Заев.

Ако Борисов влезе в удобната роля на човека, който решава проблемите на европейско ниво, той рискува много. 

Първо, общественото мнение в България е на категорична позиция, че София не трябва да прави никакви отстъпки на Скопие, и второ – той ще постави под въпрос отношенията си с коалиционните партньори от ВМРО. Борисов вече даде заявка, че очаква да продължи да управлява с тях, а хората на Каракачанов няма да приемат загубата на основната им предизборна тема. 

Освен това ще натрупа негативи и по линия на продължаващото противопоставяне с президента Румен Радев, който се очертава като основния опозиционен стълб, и поддържа постоянна позиция срещу каквито и да е компромиси спрямо Скопие. 

Така че за да обяви Борисов "пробив", ще трябва да представи смяната на българската позиция в някакъв по-приемлив вариант. 

Страната ни в последните дни поддържаше официална позиция, че условието да одобри началото на преговорите е Северна Македония да признае българските основи на езика и народа си. Към момента изглежда почти невероятно македонските управляващи да признаят, че македонският език и идентичност имат българска основа.

И ВМРО, и президентът Радев, настояват България да подпише анекс към Договора за добросъседство, което трудно може да се случи до края на годината, когато свършва германското председателство на ЕС.

По-вероятно е българските условия да бъдат заложени в преговорната рамка, което засяга само страните членки. 

Външната министърка Екатерина Захариева във вторник се съсредоточи в три основни въпроса: 

Скопие да гарантира, че името "Северна Македония" изключва териториални претенции към България, да се съгласи на решение по въпроса за езика и да изключи каквито и да е претенции за македонско малцинство у нас. 

Очакванията са че Скопие може да си позволи да отговори на първите две условия, като се приеме формулировката от 2017 година "официален език на Република Северна Македония", но изискванията за малцинството ще са по-сложни. 

При всички положения обаче Борисов ще се нужда от нещо повече и то е от публично признание на Скопие. 

Нещо, което към този момент македонските управляващи избягват, но ще е ключово за решението на Борисов в коя роля да влезе – на проевропейския политик, на който Берлин може да разчита, или на строгия пазител на историята, която ще му донесе печалба в България. 

Иначе, както и да се развие въпросът, заради неумелото, непоследователно и противоречиво поведение на правителството си, България вече изгуби най-важното – доверието на македонските граждани. 

Споделяне

Още по темата

Още от Анализи и Коментари

Как смятате да прекарате Коледа и Нова година?