Борисов иска мнение от Брюксел за енергийните руски проекти

Борисов иска мнение от Брюксел за енергийните руски проекти

Приветствие за решимостта си да се справи с корупцията, насърчение за ключовите реформи и кредит на доверие получи премиерът Бойко Борисов в четвъртък от председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу по време на първата си визита в Брюксел.

Барозу се ангажира и да внесе искането на България за допълнителни 300 млн. евро компенсации за спрените два реактора на АЕЦ “Козлодуй“, а Борисов каза, че ще прати документите за съвместните енергийни проекти с Русия в Брюксел, “за да чуем становището на европейските ни партньори“.

“Много хора в България са евтини на милиарди евро”, коментира той лекотата, с която се обсъжда размерът на средствата за изграждането на новата ядрена мощност у нас“, се посочва в съобщение на правителствената информационна служба.

В него се посочва още, че “след срещата между двамата стана ясно, че съществува възможност изграждането на АЕЦ “Белене” да бъде съфинансирано от Евратом при решение на правителството“.

Не става ясен отговорът на Барозу дали поема такъв ангажимент, кои точно документи ще бъдат пратени, както и доколко становището на европартньорите за руските енергийни проекти ще е от значение за отговора на Борисов към руския му колега Владимир Путин, на когото бе обещано до два-три месеца да се каже дали и кои предлагани от Москва и замразени временно проекти в България ще бъдат реализирани.

Европейската комисия вече даде през декември 2007 г. “благосклонното си становище“ по инициативата на българското правителство да строи АЕЦ “Белене“, тъй като “избраната технология включва защита срещу външни рискове, включително земетресение и самолетна катастрофа“. Също тогава Брюксел посочи, че “ако в бъдеще бъде отправена молба към Евратом за заем, тя ще бъде разгледана по същество на базата на икономически и финансови характеристики, както и отнасящите се към околната среда".

Държавни гаранции за теглене на заем от Евратом в размер на 300 млн. евро бяха записани заедно с още 300 млн. евро от Европейската инвестиционна банка последователно в бюджетите за 2007 и 2008 г. България обаче не предприе никакви стъпки за кредит от нито една от двете европейски институции, а през настоящата година тези гаранции бяха разширени от предишния кабинет и вече важат за всички големи банки.

За “Южен поток“ от Европейската комисия неведнъж са заявявали, че щом България счита за необходима неговата реализация, то Брюксел няма нищо против, но за нея приоритетен е газопроводът “Набуко“, който не може да се счита за конкурентен на руската тръба.

За “Бургас-Александруполис“ не са изказвани становища от страна на Брюксел.

Съмнително е дали в Брюксел могат да се пратят самите договори, тъй като в тях по твърдения на подписвалите ги има клауза, че не могат да се разпространяват без съгласието и на двете страни.

Компенсацията за спрените трети и четвърти блок на АЕЦ “Козлодуй“ също е въпрос вече с тригодишна давност, като дори претенциите на предишното правителство бяха за още 500 млн. евро. И сега обаче Барозу припомни, че зелена светлина за отпускането на парите трябва да дадат всички държави-членки на ЕС, както и че трябва да се намери правна база, както и източници на финансиране за въпросните 300 млн. евро.

Барозу определи визитата на Борисов и водената от него делегация от ключови министри като ясен сигнал за бързо развитие на работните взаимоотношения на българското правителство с Европейската комисия.

Виждам решимостта на министър-председателя да се бори с проблемите и го призовавам да продължи с ключовите реформи, каза Барозу след срещата си с българския премиер. По време на разговора двамата споделиха мнението, че когато правилата се спазват, проблемите могат да се решават с общи усилия.
Той подкрепи позицията на Борисов, че структурните фондове, по които България може да получи до 6.5 млрд. евро до 2013 г., могат да изиграят ключова роля за стабилизирането на българската икономика в условията на криза.

Премиерът Борисов получи уверение, че когато контролът е налице, плащанията на средствата от ЕС ще бъдат възобновени, допълват от Министерски съвет.

Барозу е обещал също така да бъде разгледано искането на България за удължаване на сроковете на финансиране на проектите по програма ИСПА с 12 месеца. Трябва обаче да бъде засилен контролът на процедурите, както и мерките за избягването на конфликт на интереси при усвояването на средствата от ЕС, посочва председателят на ЕК.

“Доверието, което Европейската комисия и нейният председател ни гласуват, ни ангажира и задължава още повече”, отвърнал Борисов.
Той също така обеща подкрепата на евродепутатите на ГЕРБ за кандидатурата на Барозу за втори мандат начело на ЕК, която ще се гласува на 16 септември.

По-рано на среща с председателя на Европейския парламент Йежи Бузек от негова страна бе отбелязан напредък в борбата с корупцията в България.

Бузек каза, че личи силното европейско обвързване на Борисов, което се приема добре от Европейския парламент, но допълни, че “все още е необходимо да се вземат важни решения, например за Наказателния кодекс".

Разговорите на Борисов и правителствената делегация в Брюксел бяха оценени позитивно от президента Георги Първанов. Постигнатите резултати ще бъдат обсъдени на Консултативния съвет за национална сигурност на 14 септември, посочиха от прессекретариата на президентството.

Още по темата
Още от Бизнес