Борисов: Миналия мандат можех да спра дъждовете, сега не

Причина за последните наводнения не са препълнените и преливащи язовири, а обилните валежи и "просмуканите почви с води, които няма къде да отиват". Така премиерът Бойко Борисов обясни пред депутатите бедственото положение и наложилата се евакуацията на стотици хора заради наводнения в Източна и Южна България и призова да се спре с политическото говорене с думите "Миналия мандат можех да спра дъждовете, сега не".

На заседанието на Министерския съвет обаче той развива и тезата за "последствията от глупостта" в България, правейки сравнения между Монтанско и Ню Йорк.

Как реагират в Монтанско и в Ню Йорк

"Видяхте ли при код "червено” в Ню Йорк – нито кола, нито човек на улицата. Нито кола, нито човек! При код "червено” в Монтанско цяла нощ вадихме автомобили на хора, които решили, че могат да минават през преспите при затворен път. Така че, макар и бавно, все пак моите наблюдения са, че започват хората да обръщат внимание като им се каже "жълто”, "червено” и т. н. Но направи ми впечатление в Ню Йорк – разчистиха веднага и пътища, и всичко, защото няма коли, няма кой да пречи, няма паркирали, няма задръстени, около които да са станали преспи. Така че всичко си има и своите последствия от глупостта”. Това обобщение е направил министър-председателят по време на правителственото заседание в сряда, на което, както е видно от стенограмата, е обсъждана пространно.

По време на блиц контрола в парламента той похвали министрите и държавните ведомства за добрата реакция при наводненията, която предотвратила човешките жертви. След това добави, че загиналите в последните дни хора не са загубили живота си заради наводненията, а заради "създалата се ситуация". "Като с жертвите по пътищата", направи сравнение Борисов. Добави, че се работи активно, за да не се стигне до изпускане на големи водни обеми от язовирите и до "по-голяма трагедия".

Обяснението му беше в отговор на въпрос на депутата от ГЕРБ Светослав Иванов. Това предизвика реакцията на Корнелия Нинова от БСП, която видя в питането удобно подаване на топката към премиера. Според нея няма как за наводненията да няма и виновни хора. Тя припомни, че в страната има близо 80 опасни водоема, които трябвало да бъдат източени и съборени, но нищо не било направено, въпреки че Борисов наредил това да се случи. Добави, че все още в парламента не са внесени промените в Закона за водите, според които Държавната агенция по метрологичен и технически надзор трябва да следи за състоянието на водоемите.

Как на целия хал да бутнем 80 язовира

"Г-жо Нинова, ако зависеше от мен, никога не бих позволил да ми се задава този въпрос, но няма как. Депутатите сте по-висшестоящи от мен. Вече обясних, че наводненията не се дължат на язовирите, а на обилните валежи. Нямаше как да сринем 80 язовира сега. Представяте ли си на целия хал да ги бяхме бутнали, какво щеше да стане. Стига с това политическо говорене. Какво да направим? Да спра дъжда?! Миналия мандат можех, сега не", отговори Борисов и добави, че нито един от язовирите не е аварирал поради несвършена работа.

Премиерът обвини БСП, че политизира темата, тъй като партията поиска оставката на екоминистъра Ивелина Василева заради наводненията и думите ѝ, че трябва да се свиква с такива ситуации. Корнелия Нинова се закани в отговор, че ако Борисов или "някой от вашите хора" отново обвини нейната партия, че прави политика от наводненията, ще разкаже на цяла България какво се е случило в Мизия, която беше наводнена миналата година. "Не само това. Ще докарам половината град пред Министерския съвет, за да ви кажат хората кой правеше списъци, как се раздаваха помощи, кой злоупотреби с трагедията на хората", добави Нинова, която беше в Мизия по време на наводнението.

След разменените реплики Борисов все пак обеща, промените в Закона за водите ще бъдат внесени в Народното събрание до края на месеца. Той увери, че само 15 водоема в страната са останали без ясен собственик и за това са дадени на областните управители за стопанисване. "Лесно можем да ги източим , но както сега има киша, утре ще има суша и ще ни трябват за напояване", каза Борисов.

По-късно екоминистърът Ивелина Василева обясни, че през декември без ясен собственик са били 268 водоема, но в последствие били намерени отговорниците за 253 от тях. Според Василева по време на наводненията не е имало никакви сигнали за проблеми с техническото състояние на останалите 15 съоръжения, предадени за управление на областните управители.

Парите за бедствия не стигат

Министърът на вътрешните работи Веселин Вучков пък предупреди, че още отсега е ясно, че заложените в бюджета пари за борба с природните бедствия няма да са достатъчни. Заделени са 70 млн. лв., а вече имало искания за подпомагане на обща стойност 410 млн. лв. На кого и колко средства да се дадат решава комисия към Министерския съвет, която се оглавява от Вучков.

Според министъра средства щели да се дават приоритетно за най-големите проблеми. Той все пак припомни, че парите от бюджета могат да се използват само за възстановяване на публична инфраструктура. Затова хората трябвало да бъдат стимулирани да застраховат имуществото си. Този проблем излиза на дневен ред след всяко по-голямо бедствие, но досега решение не е намерено.

Гората става все по-млада и не задържа вода

Друг аспект засяга вицепремиерът Томислав Дончев по време на правителственото заседание. Той призовава да се направи анализ каква част от пораженията се дължат на стихиите на природата и каква – на стихиите на човешката грешка. Тук той даде за пример незаконната сеч, незаконните постройки, лошото стопанисване на язовири – случаи, по които има 17 досъдебни производства.

"Ако погледнем статистиката, площта на гората в България се увеличава, само че възрастта ѝ пада...Гората става все по-млада, говорим за млади дървета, които нямат същата възможност като старата гора да абсорбират вода и да задържат водни количества. Трябва да се преосмисли изобщо държавното управление и регулацията в редица сфери, ако говорим за превенция”, смята Дончев.

"Няма да имаме прогрес по темата, ако не е ясно кое ведомство точно за какво отговаря. Това включва всичко – от горите, достигайки до язовирите”, допълва той.

Триседмичен срок, за да имаме време да влезем в осемседмичния

Регионалният министър Лиляна Павлова припомня, че областните управители трябва да опишат подробно щетите, междуведомствената комисия да ги одобри, след което да ги препрати на регионалното министерство и то да кандидатства пред фонда за солидарност на ЕС.

"Разбрах те. Една заповед от мое име за дата областните управители на засегнатите области да дойдат тук, да им поставим триседмичен срок, за да имаме време да влезем в осемседмичния”, реагира премиерът.

Правосъдният министър Христо Иванов припомня, че е разпоредил на директорите на затворите и местата за лишаване на свобода да се свържат с кметовете и областните управители на засегнатите места и ако има нужда, затворници да се включат в разчистването. "Чудесно, те като работят им се води два за три”, отговаря премиерът.

Министърът на отбраната Николай Ненчев също заявява готовност за съдействие при нужда и дава за пример помощта, оказана от военните в Смолян и Попово.