Борисов може да изхарчи по бакалски "псевдоизлишъка" и тази година

Всичко е законно, твърди Сметната палата

Борисов може да изхарчи по бакалски "псевдоизлишъка" и тази година

Премиерът Бойко Борисов за поредна година може спокойно да изхарчи натрупания "псевдоизлишък" (по израза на БСП) до края на годината, който към 30 септември е 2.7 млрд. лв. Всичко е законно и е в реда на нещата, ако се съди по констатациите в дългоочаквания одит на Сметната палата за харченето на миналогодишния излишък, възложен през февруари от парламента по идея на левицата.

В началото на тази година по инициатива на БСП Народното събрание възложи на Сметната палата специален одит на харченето на миналогодишния текущ излишък от около 2.4 млрд. лв., за който левицата смята, че е "псевдо".

Причината е, че както миналата година, така и тази, "плюсът" в хазната се дължи повече на несъстояли се разходи, отколкото от извънредни приходи благодарение на борбата с контрабандата, както обичайно се хвали премиерът.

В крайна сметка, през февруари ГЕРБ одобри инспекцията, но разшири времевия ѝ хоризонт, така че да обхване не само харчовете на новия кабинет на ГЕРБ, но и служебното правителство на президента Румен Радев. Така одитът бе възложен за периода 1 януари 2017 г. - 31 януари 2018 г.

52% от разходите са направени през декември 2017 г.

В продължение на година и един месец правителството е одобрило допълнителни разходи в размер на 2.7 млрд. лв., различни от гласуваните от Народното събрание. 52% от допълнителните пари са раздадени през декември 2017 г., като най-голямото перо са извънредните 1 млрд. лв. за програмата за саниране.

Всичките харчове са законни, а дали са целесъобразни си преценява Министерският съвет, става ясно от одита. В него няма почти никакви критики към процедурата, като на премиера Бойко Борисов се препоръчва единствено да изисква по-подробно мотивиране на разходите.

В същото време експертни организации отдавна твърдят, че ударните харчове в края на годината по модела на тройната коалиция са негативен сигнал за фискалната политика.

От изхарчените 2.7 млрд. лв. Сметната палата е проверила извадка от 1.5 млрд. лв., раздадени на министерствата, и 72 млн. лв. - на общините.

Най-много допълнителни средства през 2017 г. са получили регионалното министерство – 1.2 млрд. лв., Министерството на отбраната – 106 млн. лв., Министерският съвет – 73 млн. лв., транспортното ведомство – 53 млн. лв., и МВР – 49 млн. лв.

През януари 2018 г. най-много допълнителни пари са глътнали Държавният резерв – 108 млн. лв., отново регионалното министерство – 64 млн. лв., МОН – 25 млн. лв. и транспортното министерство – 12 млн. лв.
Освен отпуснатите 1 млрд. лв. за саниране Сметната палата е проверила също разходването на допълнителни 42.8 млн. лв. за европредседателството през 2017 г., 33 млн. лв. за купуване на учебници, 11.8 млн. лв. за транспортни разходи в училищното образование, 69 млн. лв. за избрани общини, 8.7 млн. лв. за МОН, 1 млн. лв. за Министерството на културата, 14.9 млн. лв. за програма "Оптимизация на училищната мрежа", 100 млн. лв. за регионалното министерство, 85 млн. лв. за два булеварда във Варна, 70 млн. лв. за ремонт на улици, водопроводи, спортни бази и др. в около 90 общини, още 12 млн. лв. за оптимизация на училищната мрежа, 15 млн. лв. за БАН и 108 млн. лв. за Държавния резерв.

Регионалното министерство получило тройно увеличение

От одита на Сметната палата става ясно, че планираните първоначално в бюджета средства за саниране са били 150 млн. лв., но са нараснали с още 850 млн. лв. благодарение на несъстоялата се концесия на Летище София (спестени 600 млн. лв.), нереализирания проект за патрулен кораб (63.9 млн. лв.), спестени 69 млн. лв. от обходния път на Габрово, още 50 млн. лв. от сектор "Минно дело", 54 млн. лв. от земеделието и "допълнителни фискални мерки" за 12.8 млн. лв.

Според Сметната палата корекцията е законна, макар че в случая със санирането допълнителните средства значително превишават планирания бюджет на регионалното ведомство. По план той е бил 415 млн. лв., но след извънредните финансови инжекции за санирането, за поддържане на пътища, за авансово финансиране на "Хемус" и укрепване на свлачища в Бургас ведомството в крайна сметка е увеличен с допълнителни 1.2 млрд. лв., което е с 291% отгоре.

Централната избирателна комисия е получила 204% увеличение спрямо планирания си бюджет заради извънредните избори, Министерският съвет – 77% (заради софтуер на "Майкрософт", ремонт на религиозни сгради, разходи на областните управи и др.).

Най-много пари – за големите общини

През 2017 г. кабинетът е предоставил 462 млн. лв. допълнително на общините. В абсолютен размер най-много пари са получили Варна – 93.8 млн. лв. (предимно за бул. "Васил Левски"), София – 52.9 млн. лв., Пловдив – 15.5 млн. лв., Бургас – 9.8 млн. лв., Велико Търново – 7.7 млн. лв., Кърджали – 6.5 млн. лв., Сливен – 5.9 млн. лв. и Велинград – 4.9 млн. лв.

При останалите общини допълнително предоставените им трансфери са под 1 % от общия размер на средствата за всички общини. Според Сметната палата неравновесието в голяма степен се дължи на обективни фактори като например брой деца и ученици в съответните общини, тъй като голяма част от средствата са за образование.

Сметната палата не одобрява единствено, че финансовото министерство не е въвело писмени правила за това по какви критерии одобрява финансовата обосновка на едни искания за разходи, а на други – не. Затова на финансовия министър Владислав Горанов е препоръчано да въведе такива правила и да съставя контролни листове за направените проверки и анализи на предложенията за допълнителни разходи.

Финансовият министър си дописва 24 общини

Одиторите са попаднали на фрапантен случай, при който в бързането при харченето на "псевдоизлишъка" се оказва, че обнародваното в Държавен вестник постановление 260/24.11.2017 г. не съответства от приетото от правителството.

От стенографския запис на правителственото заседание на 22 ноември 2017 г. било видно, че имало само едно предложение за промяна относно отпускане на допълнителни средства на община Средец. На следващия ден министърът на финансите е внесъл окончателен текст на постановлението, в който са добавени още 25 общини, включително община Средец, което увеличава сумата на допълнителните разходи с 23 млн. лв. Оказало се още, че изходящите номера на някои от исканията за пари на общините били с дати след внасянето на проектопостановлението, а четири от тях били дори от предходната бюджетна година.

"По информация от Министерски съвет, в конкретния случай Министерският съвет е формирал воля за приемане на акта в окончателен вид като обсъждането на точката от дневния ред е продължило след прекратяването на воденето на стенографския протокол", пише в одита на Сметната палата, което оставя усещането, че милиони от бюджета се разпределят без всякакви критерии и с устни договорки, по бакалски маниер.

Това впечатление допълнително се утвърждава от факта, че Министерството на финансите е отхвърлило редица искания на ведомствата за допълнителни разходи с единственото обяснение, че в централния бюджет за 2017 г. не били планирани такива средства.

Още по темата
Още от Бизнес

Защо УНСС е на път да фалира?