Борисов на срещата ЕС- Арабски свят: Ценностите са над инфраструктура, газ и петрол

"Държим за единството и силата на Европейския съюз. Именно като такива сме и много по-подходящи, силни като партньори и на Арабския свят. ЕС със своите ценности е пример, който Арабският свят може да вземе с върховенството на закона, правата на жените, децата, свободите. Не е само инфраструктура, газ и петрол, на първо място са и ценностите, които трябва да защитим, за да работим и по-спокойно в следващите години“.  Това заяви министър-председателят Бойко Борисов при откриването на третата среща на върха ЕС-Арабски свят в Атина в понеделник.

Пред форума той разгърна най-новата си идея, лансирана миналата седмица в Обединените арабски емирства, - че Балканите могат да са хранителен хъб за Африка. Българският премиер каза още, че очаква до дни – на среща във Варна на 2 ноември, с гръцкия му колега Алексис Ципрас да вземат окончателно решение за включването на двете държави в проекта за изграждане на терминал за регазификация на втечнен газ (LNG) край Александруполис. 

Миграцията, която счупи доста държави

Самата миграционна вълна, която залива Европа и буквално счупи доста държави като политически системи въобще, показва, че трябва да помислим за Африка – за тези страни в света, в които гладът, ежедневната прехрана са проблем в момента, посочи Борисов пред форума.

"В това отношение Балканите като цяло, и България в частност, можем с хранителни хъбове да организираме доста в тази посока. Балканите сме и житница, и животновъдство, и високи технологии. Жп линиите, магистралите, напречните коридори, коридорите 4, 8, 10, които свързват Турция и с Арабския свят, който идва отдолу, Черно море, Дунавската стратегия, не можем по тези параметри да говорим индивидуално държава по държава“, коментира Борисов, цитиран от агенция "Фокус".

В изказването си той посочи отношенията между България и Гърция като пример за добросъседство и отлично партньорство. "Ние никога не водим политика срещу трети страни. С мир, разбирателство, сътрудничество България и Гърция винаги са били пример за добросъседство, независимо от политическите системи, независимо от политическите партии, ние знаем, че с Гърция винаги сме били и завинаги трябва да бъдем приятели“, допълни министър-председателят. Той добави още, че срещата в Истанбул на лидерите на Германия, Франция, Русия и Турция е дала добра перспектива за разрешаване на кризата в Сирия с политически средства.

Борисов изрази надежда в следващите години да се развият още повече тези страни и региони, където има войни и проблеми. "Независимо от острото противопоставяне, санкциите, срещата на нашите лидери от ЕС – канцлерът Ангела Меркел, президентът Макрон, президентът Путин, президентът Ердоган, даде според мен една доста добра перспектива най-вече за решаване с политически средства кризата на Сирия и спирането на тази война“, каза още Бойко Борисов, цитиран от пресслужбата на Министерския съвет.

Внос на газ от Арабския свят

"Вие имате газ и нефт", обърна се той към представителите на Арабския свят и обясни, че "до края на годината ще финализираме интерконкетора за втечнен газ с Гърция". "С колегата Ципрас след два дни ще дискутираме тази тема в България за нашето участие в рамките на тези 25% в самия интерконектор“, посочи той, имайки предвид всъщност проекта за изграждане на LNG терминал край гръцкия град Александруполис, откъдето България може да внася различен от руския природен газ.

Този проект се движи от години на частна основа. В компанията за изграждането му "Газтрейд" мажоритарен собственик е гръцката фамилия Копелузу. През февруари 2017 г. 20 процента от капитала ѝ бе придобит от една от големите международни флотилии с танкери за превоз на втечнен газ – "ГазЛог".

Гръцката държавна компания ДЕПА и "Българският енергиен холдинг" (БЕХ) също имат интерес да участват. От българска страна отдавна е обявено намерение за придобиване на 25 процента. Толкова се очаква да вземе и ДЕПА. От "Газтрейд" вече обявиха, че са готови да отстъпят на двете държавни структури водещата роля в проекта.

През май 2018 г. след среща между "Газтейд", ДЕПА и БЕХ бе взето решение за провеждането на пазарен тест за резервирането на капацитет от бъдещия терминал. Той трябваше да очертае интереса на търговците на природен газ към ползването на съоръжението, което се планира да доставя суровина не само за гръцкия пазар, но и на българския, румънския, сръбския, македонския и унгарския - до Украйна.

Резултатите от процедурата са важни за определянето на рентабилността на LNG терминала и неговото финансиране, което по обявявани преди повече от година данни се оценява на 380 млн. евро.

Плановете са съоръжението да е разположено на 17.6 км югозападно от пристанището Александруполис, да има хранилище с капацитет от 170 хил. куб. м и възможност да захранва газовата система на Гърция с 6.1 млрд. куб. м годишно,

Първоначалните планове бяха то да бъде пуснато в експлоатация в края на 2019 г., но най-вероятно това ще се забави.

На LNG терминала се гледа като на потенциален източник на газ в региона през бъдещия българо-гръцки интерконектор, който се планира да заработи през 2020 г., и така да се засили конкуренцията в региона и да бъдат разнообразени доставките на синьо гориво.

Проектът се развива в синергия с българо-гръцката газова връзка и Трансадриатическия газопровод (ТАП – TAP), а като източници за захранване се посочват производители и доставчици на втечнен газ от САЩ, Кипър, Израел, Катар, Алжир и др.