Борисов: Не може да смогнем с асфалта, внасяме от седем страни

Преди изборите режат лентите на магистралите "Струма", "Марица" и Западната дъга на София

В момента изгражданото трасе на Западната дъга

Ударно рязане на ленти и първи копки ще има в последните дни преди местния вот на 25 октомври. В четвъртък се пуска отсечката от Дупница до Благоевград на магистрала "Струма" и движението по Западната дъга на София. За петък след обяд е графикът за пускането на дълго чаканата магистрала "Марица" от Оризово до Димитровград. Ако строителите не могат да смогнат, тогава понеделник – вторник. Темпото е зададено от премиера Бойко Борисов, който на правителственото заседание във вторник заръчва на министъра на регионалното развитие Лиляна Павлова да събере босовете на строителните фирми и да им предаде.

"Само за информация на колегите – от седем държави внасяме битум в момента. Не можем да смогнем с асфалта, който се полага в страната", отбелязва Борисов. Това става ясно от стенограмата на правителството, част от която беше публикувана от правителствената пресслужба.

Поводът е картбланшът, който даде кабинетът за доизграждането на втория етап на Западната дъга на София от река Какач до Северната скоростна тангента преди да има одобрението на Европейската комисия.

Бойко Борисов нарежда още на регионалния министър Лиляна Павлова да събере строителите, за да се мобилизират, да работят денонощно и всички обекти да бъдат завършени в срок, за да не се загуби европейското финансиране.

"Иначе не си го мислете, че ще върнем парите в Брюксел и ще извадим 50 или 100 милиона да ви ги дадем да го довършвате. Въобще не си го мислете това! Събери ги и им кажи: Тези, които не се справят, после да не идват при мен", предупреждава премиерът.

"Голямо изключение" за 134 млн. лв. за Западната дъга

Строителството на Западната дъга на София се забави по времето на правителството на Пламен Орешарски. Той спря процедурата за избор на изпълнител поради липса на пари.

Второто правителство на ГЕРБ пусна нова тръжна процедура, но после и то реши да я спре поради недостиг на средства и липса на време. Това стана след като консорциум "Европейски пътища" печели търг с цена от 85 млн. лв. В обединението влизат "Джи Пи Груп", "Автомагистрали Черно Море" и "Пътстройинженеринг" Кърджали.

Дружеството обаче обжалва решението на пътната агенция и през август Комисията за защита на конкуренцията нареди на държавния орган да избере изпълнител, което вече е сторено.

Още в сряда договорът с "Европейски пътища" ще бъде подписан, а в четвъртък ще бъде направена и първата копка на обекта, става ясно от думите на министъра на регионалното развитие Лиляна Павлова.

Финансирането на обекта ще стане с европейски пари, като за целта проектът е разделен на две фази. От тях 7.422 млн. лв. са осигурени по старата оперативна програма "Транспорт". Средствата са за плащането на аванса към строителите. Останалите  126 млн. лв. се осигуряват от новата програма "Транспорт" 2014-2020 г. Това е станало чрез разработения формуляр за разделянето на проекта на две фази, е посочено в правителственото съобщение.

"Правим голямо изключение с финансовия министър, това са 134 милиона!", казва Бойко Борисов на заседанието на кабинета.

Павлова му обяснява, че за този обект няма риск да се загубят европейските пари и още в четвъртък най-после ще бъде пуснато движението през първия участък от 3-километра от магистрала "Люлин" до пътния възел на бул."Европа".

Тази отсечка трябваше да е готова преди повече от годината, но закъсня заради археологически разкопки, отчуждителни процедури и липса на мобилизация от страна на изпълнителя – консорциум воден от "Трейс груп".

Борисов: Да се работи денонощно и да се завърши

Премиерът Бойко Борисов обяснява на "колегите" министри защо е важно да бъде изградена 5.5-километровата отсечка за 134 млн. лв. и нарежда строителният бранш да мине на денонощен режим на работа, за да бъдат завършени обектите.  

"Като идват автомобилите от "Струма", сиреч от Солун, пристанището или въобще от Гърция, като идват тировете от Белград, сиреч от Европа, идеята е да не ги вкарваме на Южната дъга, а всички да се отклонят по Северната тангента, да отидат долу на "Хемус", които искат, другите да отидат на "Тракия" и да слязат надолу по "Тракия" и по "Марица", обяснява премиерът ефекта от изграждането на Западната дъга на София.

По този начин се спира движението на тирове по Южната дъга и тя остава само за автомобилите на живеещите там и пътуващите, допълва Борисов.

"Тази част, която приемаме днес, е връзката между това, което в четвъртък ще пуснем от Благоевград, от "Струма", от "Люлин" където свършва тапата, до бул. "Европа", където е на три нива съоръжението. От тази част до Северната тангента е двупосочно околовръстно, което вие прекрасно знаете как работи – когато целият огромен поток, който ще тръгне по тези магистрали, ще слезе там, каква тапа ще бъде. И за да избегнем това нещо, започваме това строителство, за да може да направим магистрален пръстен около София за всички, които директно преминават, а не се отбиват в града", разяснява Борисов.

"Затова ще я приемем тази точка, но с много ясното съзнание, че да не стане да правим копка и да го спрем след това… Събери днес строителите и да се организира целият бранш да го завърши. Иначе догодина да дойдете и да кажете: Дайте 30, 40, 50 милиона от бюджета, за да си довършим това, за което имахме европейско финансиране… Ние и да обясним, че по времето на Орешарски това беше абсолютно спряно и в последната една година спасяваме парите, то е факт, но ще се отрази на бюджета и на парите, които чакат всички останали. Затова – денонощна работа, да си вземат подизпълнители, всичко, каквото е необходимо, и да го завършат. Или да остане нещичко малко, довършителни работи – я мантинела, я боядисване, където с по-дребни пари да можем да се оправим. Иначе не си го мислете, че ще върнем парите в Брюксел и ще извадим 50 или 100 милиона да ви ги дадем да го довършвате. Въобще не си го мислете това! Събери ги и им кажи: Тези, които не се справят, после да не идват при мен. Толкоз", заключава премиерът.

Рисковата Северна скоростна тангента

Регионалният министър Лиляна Павлова посочва, че риск има единствено за изграждането на Северната скоростна тангента, защото ако завали сняг няма да има как да я асфалтират и ще трябва да се вадят пари от бюджета.

"Хубаво, риск не искам да има. Нали искат работа, нали искат пари. Ето ви работа, ето ви пари. Има си технология… Затова, когато се предлага технология, трябва да знаем какво можем", отговаря Борисов.

Северната скоростна тангента е с дължина от 17 км и изграждането ѝ започна в края на миналата година, а до преди месец на нея все още са работили археолозите, става ясно от обясненията на министър Павлова.

По нейни думи вече почти са изградени 17-те пътни съоръжения по обекта и ако времето се задържи без сняг, за Нова година ще е готова.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес