Борисов не приема санкции за страните, които не приемат бежанци

Премиерът Бойко Борисов се обяви категорично против идеята държавите, които приемат малко или отказват да приемат мигранти, да получават ограничени еврофондове, но подкрепи спорните планове на Европейската комисия за нова гранична агенция.

"Не сме поставяли никога въпроса за стотиците милиони, които харчим за охраната на шенгенската граница, това е наш дълг към всички останали. Тази тема, по този начин повдигната, може да създаде много трусове в ЕС и да постави в деликатна ситуация много премиери", коментира Борисов преди последното заседание на Европейския съвет в Брюксел за тази година.

Европейската комисия представи преди ден план за нова европейска агенция за гранична охрана, която ще може в извънредни случаи да изпраща свои екипи за бързо реагиране и по свое собствено усмотрение, без съответната държава да е поискала това. Очаква се мерките да срещнат сериозна съпротива, въпреки че се подкрепят от двете най-големи страни в ЕС Германия и Франция.

"България се справя сама (с охраната на границите), ако има финансова помощ, не бихме отказали. Нека всички се стегнат сами да се оправят, а ако не могат - другите да им помогнат", каза още Борисов.

Той посочи, че очаква Европейският съвет да успее да заеме позиция за ограничаване на миграционните потоци, а тези мигранти, които са в ЕС, да намерят реализация, образование и работа.

"След това, на квотен принцип и според възможностите, да бъдат приемани други", каза още Борисов пред журналисти.

Той каза, че е твърдо"за" външните граници да бъдат охранявани така, както българските, а държавите, които не могат да се справят, да бъдат подпомогнати.

По думите му "тези, които търсят по-добър начин на живот, трябва да бъдат третирани като икономически мигранти и да търсят по друг начин прехраната си".

По повод исканията на Великобритания за промени в законодателството на ЕС, с които да се ограничи получаването на социални придобивки от чужденци, Борисов коментира, че "Европа е направила така, че хората десетилетия наред да си плащат данъците и осигуровките, и впоследствие да имат добро бъдеще в пенсионна възраст или при безработица, не означава, че притокът на хора, които искат да живеят по-добре, трябва да продължи до безкрайност".

"Всеки народ е длъжен да подреди страната си така, че да си живее добре на своя територия. Не може това, което те са си изградили години наред, да бъде ползвано от всеки, който прецени", допълни министър-председателят.

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, който се включи в брифинга на Борисов, каза от своя страна, че "силно, силно, силно" подкрепя България за Шенген.

България обаче все още среща съпротива от някои страни основно заради недостатъчните резултати в борбата срещу корупцията и организираната престъпност.

Премиерът благодари на всички свои колеги от Европейската народна партия, които са дали нашата страна за пример и са настояли България да бъде приета в Шенген като награда за начина, по който управлява своите граници.

Жан-Клод Юнкер каза, че очаква лидерите на европейските страни да постигнат принципно споразумение по решението за въвеждане на постоянни проверки на всички, които пресичат външните граници на общността.

Ако не успеем да се споразумеем, неизбежно ще трябва да затворим границите, допълни той.

Възстановените или прекомерните гранични проверки предизвикват доста недоволство. Сега някои хора престояват по три-четири часа на ден по границите, нашите граждани ще отхвърлят такъв подход. Щом сме съгласни, че е необходимо повишаването на контрола по външните граници, трябва да се уверим, че са взети правилните решения, коментира Юнкер, цитиран от БТА.

Председателят на Европейския парламент Мартин Шулц от своя стана посочи, че държавите от ЕС трябва да бъдат в състояние да решат проблема с миграционните потоци.

"Става дума за приемането на един милион мигранти, това не би следвало да бъде проблем", добави той.

Шулц защити становището на Германия, че държавите от ЕС, които са нетни получатели на средства от фондовете на ЕС, не поемат своята част от тежестта на миграционните въпроси. Шулц определи 2015 г. като драматична, а предстоящия Европейски съвет - като труден.