Борисов обвърза парите за климат с приемане в еврозоната

Премиерът Бойко Борисов заяви, че участието на България във европейския фонд за климатичните промени е пряко обвързано с даване на гаранции на страната за приемане в еврозоната и отблокиране на спрени средства от ЕС. Условията, които поставя София, са част от пречките, пред които са изправени преговорите за създаване на общ ЕС-фонд за подпомагане на развиващите се страни за намаляване на въглеродните емисии.

Разговорите на най-високо ниво се водят в рамките на работната сесия на Европейския съвет в Брюксел. Преговорите за определяне на единичните вноски на всяка една държава се водеха през цялата нощ на четвъртък срещу петък, но до обща позиция така и не се стигна. Целта е във фонда да бъдат събрани 7 милиарда евро, които да бъдат оползотворени до 2012 година.

Очаква се в петък да се проведат консултации с националните правителства за това каква сума всяка държава да предложи и обсъжданията ще продължат в събота в рамките на Европейския съвет в Брюксел.

На срещата на върха западноевропейските страни-членки на ЕС се опитаха да убедят източноевропейските си партньори в необходимостта от създаването на единен фронт срещу изменението на климата чрез фонда за подпомагане на развиващите се страни.

Голяма част от страните-членки на ЕС от Източна Европа не са склонни да участват в скъпо струващи инициативи за намаляване на емисиите на парникови газове и да допринесат за финансирането на фонда, съобщава АП.

"В момент, в който в страната ни расте безработицата, закриват се болници и се намаляват заплати, не можем да си позволим да плащаме за подпомагане на развиващите се икономики, без да получим гаранции, че спрените субсидии по оперативните програми на България ще бъдат отново пуснати", заяви Бойко Борисов след края на първата работна сесия.

По думите му България вече е демонстрирала, че е "дисциплинирана държава и че няма нужда от рестриктивни мерки като спиране на пари по еврофондове".

"Като партньори на ЕС ние ще инвестираме в екология, но искаме да получим тези гаранции и да бъдем подкрепени от другите държави за бързото ни влизане в еврозоната", представи и второто условие на България министър-председателят.

Той припомни, че България вече е изпълнила целта на ЕС и е редуцирала с 20% парниковите си емисии спрямо нивото от 1990 година. Развитите държави от съюза поеха ангажимент да направят това до 2020 година.

"Това не са условия към ЕС, ние имаме право като равнопоставен партньор да поставяме проблемите и изискванията си пред него. Длъжни сме да защитим интересите на нашата държава", каза премиерът след като постави условията на България.

Преди това западноевропейските държави призоваха всички страни от ЕС да се включат в климатичния фонд на принципа "всеки с колко може".

"Дори по-малките вноски могат да бъдат ясен знак, че всички европейски страни искат да участват в инициативата за климата", заяви шведският министър по европейските въпроси Сесилия Малмстрьом, чиято страна ротационен председател на ЕС.

Според цитирани от ДПА дипломати Германия вече се е ангажирала да поеме най-голямата единична вноска на държава-членка на ЕС във фонда за изменението на климата. В момента най-голям принос за финансирането на фонда има Великобритания с 883 милиона евро.

Целта на срещата в Брюксел е ЕС да изясни своята позиция за финансиране на международните усилия за борба с климатичните промени и след това да обяви решението си в Копенхаген.

ЕС се смята за световен лидер в борбата с изменението на климата. Преди две години Брюксел пое ангажимента до 2020 година да намали с 20 процента емисиите на парникови газове в сравнение с нивото на емисиите през 90-те години.