Борисов откри газовата връзка с Румъния и обвърза сръбската с вота

Лентата на връзката между газовите системи на България и Румъния бе прерязана в петък на българската площадка на съоръжението край близкия до Русе град Мартен. В официалната церемония се включиха премиерът Бойко Борисов, заместникът му Томислав Дончев, енергийният министър Теменужка Петкова и гости от Европейската комисия, която финансира с 9 млн. евро съоръжението, както и от Румъния, с която съвместно се реализира проектът.

В деня преди размисъла за балотажа на президентските избори Борисов не можа да подмине темата и обяви, че "ако всичко мине в неделя добре, още следващата седмица ще имаме европейско финансиране за връзката България-Сърбия". Това обаче отдавна е договорено и изглеждащата все по-неизбежна оставка на правителството на ГЕРБ заради загубата на битката за "Дондуков 2" няма да промени нищо.

С Божията помощ напред, с ЕК зад нас

"С Божията помощ напред, с Европейската комисия зад нас, с нашите приятели и съседи от Румъния бихме могли да постигнем доста. Най-важните неща са направени и необратими, те започват да работят от днес”, каза още Борисов.

"Знаете ли как строиха предишното правителство, на Орешарски и компания? Така, че счупиха машините и те потънаха и там си останаха. И сега, когато сторихме, едно от най-проблемните неща беше сондите да не ударят старите машини, които са под Дунава. Така работят тези хора. Това е разликата между нас”, каза премиерът, хвърляйки отговорността за забавянето с три години на пуска на връзката на правителството на Орешарски.

Всъщност проблемът с подводния сондаж изникна в началото на 2014 г. по време на строителните работи, изпълнявани от консорциум между румънски фирми, които бяха избрани от румънския газов оператор "Трансгаз". Правителството на Орешарски нямаше нищо общо с това. Тогава действително фирмите, които работеха по подводната отсечка, бяха принудени да оставят в реката сонди, затиснати от геоложки структури по дъното на Дунав. Тези препятствия принудиха румънския консорциум да се откаже от работата и българският газов оператор "Булгартрансгаз" да обяви нов конкурс за изпълнител. След провал на една процедура, спечелена от българската фирма "Станилов", която обаче също се отказа от поръчката, в крайна сметка подводната част бе довършена от австрийската фирма "Хабау" в консорциум с холандци.

Борисов: Днес имаме най-ниската цена на газа

"Знаете какво заварихме преди години – три посредника между руската и българската тръба. Не един, не два, а три! Близо 300 млн. отклонени пари от тези, на които плащахме – посредниците. Понеже паметта ни е къса, искам да го напомня. И най-скъпата газ, която внасяше европейска държава, беше българската. Днес имаме най-ниската цена за газ, която се внася”, заяви още министър-председателят.

Той благодари на румънския си колега Дачиан Чолош и на министъра на енергетиката Виктор Влад Григореску за активната работа по проекта, на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер за подкрепата както за изграждането на интерконекторите, така и за европейския газов хъб "Балкан”.

По думите му, с вертикала от южния газов коридор на север и на запад, с подмяната на компресорните станции, и днес може да се взима газ от Гърция. Премиерът отбеляза, че новата връзка с Румъния, бъдещата с Гърция, интерконекторите с Турция и Сърбия ще дадат големи възможности не само за диверсификация, а и за бизнеса, и пазара.
 
Енергийният министър Теменужка Петкова обясни, че до края на годината "Булгартрансгаз" ще обяви пазарен тест за запазване на капацитет от тръбата от заинтересованите търговци.

По думите ѝ е доведен до необратимост процесът по изграждане на интерконектора между България и Гърция. Съчетанието на този проект с румънската връзка  ще доведе до реална възможност за диверсификация на източниците в цяла Западна Европа, каза още тя.

Петкова поясни, че България има запазени по оперативната програма "Конкурентоспособност" 45 млн. евро за изграждане на българската част от трасето на интерконектора със Сърбия, а съседната държава има реален шанс също да получи финансиране, за да се даде старт на проекта и там.

ЕК очаква повече свързаност

Това е основен етап в развитието на регионалния газов пазар. Интерконекторът е сигнал за Европейската комисия за развитието на региона на Югоизточна Европа, заяви директорът на "Вътрешен енергиен пазар" в Европейската комисия Класус-Дитер Борхард.

"Очакваме и другите газови връзки - България - Гърция, България - Сърбия, Румъния - Сърбия, Румъния - Молдова, България - Турция, като това са само някои от тях", каза Борхард.

"Неприемливо е този регион да зависи от един единствен източник на газ. Неприемливо е газът да идва от изток, защо да не идва и от Запад. Истината е, че този регион не трябва да бъде зависим нито от Изток, нито от Запад", заяви Борхард.

Григореско каза, че осъществяването на проекта е приключило месец преди крайния срок, като близкото сътрудничество между Румъния и България е отличен пример и за другите балкански държави.

Преначертаване на енергийната карта на Балканите
 
"Пускането в експлоатация на новия интерконектор е много силен знак за успешна диверсификация на доставките на природен газ за България, както и на доставки от България към Източна и Централна Европа. Реална полза от гарантирането на постоянни и сигурни доставки на синьо гориво ще имат битовите и индустриалните потребители в България и Румъния, което неминуемо допринася за икономическия просперитет на двете страни“, заяви  на церемонията председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов. Той изрази увереност, че през следващите няколко години държавите на Балканите с ускорени темпове предстои да преначертаят енергийната карта на региона, с което да дадат своя принос за изграждане на новата енергийна архитектура на континента.
 
В строежа на връзката Русе-Гюргево бяха вложени около 24 млн. евро, от които 9 млн. евро бяха отпуснати от Европейската комисия още през 2009 г. и трябваше да е готова до края на 2014  г. Останалите средства са от двата газови оператора. Трасето е с обща дължина 25 км, от които 15.4 км на българска територия, 7.5 км на румънска територия и 2.1 км подводен преход през р. Дунав. В момента в експлоатация се пуска основния газопровод, все още се довършва резервният.

С пускането в експлоатация на интерконектора се изпълнява едно от изискванията на Европейския енергиен съюз за изграждане на липсващата междусистемна свързаност на газопреносните системи между страните, допълниха от Министерския съвет.