Борисов откри слабото място на Еврокомисията

Съдебна реформа не може да има, защото Брюксел вече не изглежда страшен

Борисов откри слабото място на Еврокомисията

Еврокомисията си намери майстора. От осем години пише критични доклади за България и се готви през януари да ѝ прати нов, но този път получи авансов отговор: "Сбъркали сте адреса". Премиерът Бойко Борисов заяви на последния Европейски съвет в края на миналата седмица, че очаква Брюксел да прати свои експерти в българския съд и прокуратурата, щом знае как се прави съдебна реформа.

Изявлението му бе нечувано дръзко: "(На) всеки, който не се справя, му се налага помощ. Бихме искали да ни помогнат сега в съдебната реформа със свои пратеници да наблюдават всяка стъпка, която правим, и да сме сигурни, че тя е в правилна посока. Това не е обидно за държавата." Борисов обяви, че идеята му дошла на ум в последния момент, но в действителност е съзрявала поне от месец.

На правителственото заседание на 27 ноември той заяви: "Аз отказвам да участвам в тази тема. И питам: ние като правителство или като коалиция, когато говорим за съдебната система и за реформа в нея, ние не се ли намесваме в нея? Излиза, че това е много грубо вмешателство. Не искам, не желая, на тема съдебна система не желая никой да ми казва "Добър ден". Не желая, толкоз!" Тирадата бе отправена не толкова към вътрешните му опоненти, колкото към Еврокомисията: "Защо има доклад до правителството? Питайте защо е докладът до правителството за мониторинг? Ето този въпрос искам да го зададете официално на Европейската комисия. Доклада да си го напишат до съдебната система, до Висш съдебен съвет, до прокурор, до съдии, имаме ВКС и те да решават какво да правят с този мониторинг. Ние нямаме роля вече там. Край."

Посланикът ни в Брюксел Димитър Цанчев, който му служи често като преводач, сигурно сериозно се бе потил да преведе думите му на дипломатически език, защото смисълът им е:

"Спукано гърнето!"

Борисов иска да излезе от играта с Брюксел, защото вече не му харесва. В последния си доклад от януари 2015 г. Еврокомисията му даде бонус, но го предупреди, че след година може да си го вземе. В заключението на документа написа: "Настоящото правителство направи важна стъпка, като прие стратегия за съдебна реформа с впечатляващо ниво на прецизност... Като следваща фаза би следвало да се покаже, че реформата е истински политически приоритет, като се реализира напредък по вече установените рамки, постигне се консенсус и се установят конкретни действия с конкретни етапи, а след това се гарантира изпълнението им... За тази цел ще бъдат необходими по-нататъшна промяна на политическата култура и действително чувство, че тези въпроси са на челно място в дневния ред." Намекът, че няма да е културно от негова страна да си прави оглушки, бе особено прозрачен в съчетание с финалния извод: "Факт е обаче, че броят на окончателните съдебни решения за корупция на високо равнище и по дела, свързани с организираната престъпност, е много малък." Казано иначе, Брюксел предупреди, че ще оценява България по броя на големите престъпници, вкарани в затвора.

Такива обаче не се виждат и затова месец преди новия доклад Борисов превантивно заяви, че няма да отговаря повече каквото и да го питат по темата. Изправен пред невъзможния въпрос кого предпочита - приятелите си в България или приятелите си в Брюксел -

той избра третото: да се сниши

Много интересен обаче е отбранителният му стил, който би трябвало да повали критиците му в ЕС, като използва собствената им засилка. Те го натискат да отчете "резултати" (осъдени), но го предупреждават да не се меси на съда. По логиката на Брюксел, която се основава на продължителни впечатления от българската действителност, съдът не дава очакваните резултати, защото изпълнителната власт се намесва, като покровителства големите престъпници. По логиката на Борисов обаче излиза, че го съветват да натиска съда, за да угоди на Брюксел чрез присъди срещу корумпирани политици и престъпни босове, но в същото време да гарантира независимост на съдебната система. Е, как да стане това? Нека Брюксел се намеси и след това да обясни, че не се е месил!

Както е важно кой как чете евангелието, така е важно и кой как чете докладите на Еврокомисията. Всъщност те не са адресирани официално до българското правителство, защото още в заглавието им пише, че са доклади "До Европейския парламент и Съвета", т.е. до две европейски институции. Но и Борисов не лъже, защото при подготовката им ЕК поддържа интензивен диалог с правителството и чрез писма, а накрая и чрез чернова на доклада иска мнението му, преди да оформи окончателния си текст. Защо Брюксел не ограничи кореспонденцията си само до съдебните институции в България?, атакува остро българският премиер. Много просто - защото Европейският съюз не е федерация, а е междуправителствена организация на 28 държави. По тази причина кореспонденцията на най-високо равнище върви между правителствата.

Правосъдието и вътрешният ред е нехармонизирана област и за сближаването на съдебните системи, срещу което се съпротивляват много държави, са необходими значителни законодателни промени. Тук Брюксел разчита на ролята на правителствата, защото имат право на законодателна инициатива. Доколкото мониторингът над България (и Румъния) е извънреден механизъм, който не важи за други държави, Еврокомисията може да изпробва колко е ефикасен. Когато критикува националните власти, че не дават "резултати", фактически признава, че и механизмът не работи според очакванията.

Обяснението е прозрачно: изпълнителната власт в България прие тактика на

несъпротивление на "злото",

като се съгласи да прави всякакви законодателни промени - от конституцията през цели кодекси, та до отделни закони, давайки си сметка, че оттам нататък не носи отговорност за решенията на съда, който трябва да ги прилага. Затова в момента България е от държавите с излъскано до европейски блясък законодателство, но без да е променила нищо важно в съдебната си практика. Знаменитото извинение на полицая Борисов "Ние ги хващаме - те ги пускат" прерасна в премиерското: "Дали сме им закони, но не съдят". Измивайки си ръцете пред Брюксел, той му отправя хитра покана да упражнява занапред натиск пряко върху съдебните институции в България, но да внимава да не създаде впечатление, че погазва тяхната независимост. Което си е: С твоите камъни - по твойта глава.

За разлика от други години Еврокомисията вече има по-малък набор от инструменти за принуда, защото не може да продължи да примамва Борисов с лелеяната от него Шенгенска зона, която загуби актуалност. Членуващите в нея държави сами се отказват от общото пространство без вътрешни граници и се ограждат с бодлива тел заради имигрантската вълна. Така вместо България да отиде при тях, те заприличаха на нея, защото си върнаха националния граничен контрол.

Нашият премиер знае, че освен поредното "бла-бла" задаващият се доклад няма да произведе друг ефект, който да смути спокойствието му. Много е различно времето в сравнение с 2008 г., когато, за да покаже решителност, Еврокомисията замрази фондовете за България. Сега тя се ръководи от политически приятел на Борисов (Жан-Клод Юнкер), който не пропуска да го разцелува публично или да му прати писмо със сърчице, а за фондовете отговаря преданата Кристалина Георгиева.

След серия от вътрешни скандали службата за борба с корупцията ОЛАФ смири стръвния си подход и едва ли скоро ще посмее да изкара наяве афера от мащаба на "Николов-Стойков", която впрочем бавно, но уверено върви към щастлива развръзка за двамата. Освен това, както показа преди две години тайният запис на разговора между Борисов, бившия му земеделски министър Мирослав Найденов и бившия градски прокурор Николай Кокинов, принципът на премиера е да работи предпазливо с европейските фондове, докато за българските финанси се чувства с развързани ръце ("Т'ва ти е проблем, щото са европейски пари"). В края на краищата никой в Брюксел не се разстрои, че през КТБ бяха завлечени 4 млрд. лв. български пари, нито че България се устреми към дълговия водовъртеж. За еврократите е важно, че отчетените нередности с еврофондовете са сведени до пренебрежим процент.

Задаващият се доклад ще бъде пореден срам за безсилието на Брюксел. Ако Еврокомисията желае да свърши работа, не би трябвало в решителните моменти да се свива, както направи с официалното си дистанциране от своя анонимен източник, подсказал на България чрез "Медиапул" да укроти амбициите на главния прокурор за разпореждане в съдебната система. Щом вместо смелост Брюксел внушава нерешителност на малцината сочещи проблемите в съда и прокуратурата, най-добре е да се откаже от механизма за контрол, защото занапред само ще го позори.

*Текстът е препечатан от вестник "Сега".

Споделяне

Още по темата

Още от Анализи и Коментари

Да подаде ли оставка здравният министър, както искат ресторантьорите?