Борисов пак обеща съдебна реформа по рецептата на Венецианската комисия

"Искам да благодаря на Европейската комисия за изключително обективния доклад, а и за препоръките какво трябва да изпълним, за да сме отличници", каза премиерът Бойко Борисов в четвъртък при пристигането си за срещата на върха в Брюксел. Той гарантира, че управляващите ще стъпят "твърдо на препоръките на Венецианската комисия, за да изпълним всичко от доклада" на Европейската комисия.

Преди ден ЕК оповести първата си цялостна оценка за върховенството на закона във всички 27 страни членки. Докладът за България е особено критичен, посочвайки недосегаемостта на главния прокурор, недостатъчните гаранции за независимост на съдиите, липсата на присъди за корупция по върховете на властта, влошеното състояние на медиите и пр.

Това е третият път за последните четири години, когато ГЕРБ обещава да изпълни препоръките на Венецианската комисия, която е експертният орган по конституционно право към Съвета на Европа. Всички досегашни обещания са се проваляли.

Борисов и неговата партия се научиха да използват ценните доклади на комисията за печелене на политическо време.

Те не се вслушаха в препоръките ѝ по отношение на главния прокурор през 2016 г., когато бяха приети конституционни промени за съдебната власт.

През декември 2018 г. Венецианската комисия излезе с доклад, с който обясни на българските власти, че без дълбока реформа няма как да се премахне недосегаемостта на главния прокурор в България. Това означава не толкова промени в конституцията, които да засягат прокуратурата, колкото Висшия съдебен съвет, чрез който главният прокурор мултиплицира огромното си влияние върху системата.

Премиерът Бойко Борисов и правосъдният министър Данаил Кирилов обаче игнорираха напълно комисията. Само за ден Кирилов скалъпи законопроект, който бе внесен в парламента само няколко дни след доклада на комисията и без никакво обществено обсъждане. С него се предлагаше създаването на фигурата на независим прокурор, който да може да разследва главния прокурор.

Този проект обаче не изпълни нищо от съветите на Венецианската комисия, защото съхрани основните дефекти на съществуващата система. Той не отговори на въпроса: Кой би подкрепил въпросния независим прокурор в едно тежко разследване срещу най-влиятелната фигура в съдебната власт?

Големият проблем бе, че "независимият" прокурор на Данаил Кирилов трябваше да бъде избиран от Прокурорската колегия на ВСС, т.,е. главният прокурор да си избере човек, който да го разследва. Проектът на ГЕРБ предвиждаше "независимият" прокурор да остане напълно подчинен кадрово и дисциплинарно на тази Прокурорска колегия, където Иван Гешев има непреодолимо влияние.

Президентът Румен Радев критикува правителството и обяви, че сам ще предложи промяна в основния закон, но след провеждането на широки обществени дебати. Това така и не се случи. Критиките на президента Радев обаче накараха Министерския съвет да оттегли законопроекта си и да попита Конституционния съд дали независимият прокурор е възможна фигура без промени в конституцията.

В края на юли КС единодушно реши, че главният прокурор няма право да контролира разследванията срещу себе си. Това означава, че компетентен редови прокурор, който намери основание да образува наказателно преследване срещу Иван Гешев, може да го направи, съобразявайки се единствено със закона, идоказателствата.

Главният прокурор ще загуби право да се меси по този случай и да разпорежда на своя подчинен, но само по това дело. Независимият прокурор ще остане подчинен на главния прокурор за всичко друго, включително през Прокурорската колегия на ВСС.

Въпреки това решението на КС е изключително важно. То развързва ръцете на Народното събрание да извърши мащабна съдебна реформа, която да сложи край на недосегаемостта на главния прокурор. За тази цел няма да се налага промяна в конституцията, но е нужна сериозна политическа воля, както в ГЕРБ никога не е имало.

Сега ГЕРБ обявява, че пак ще пита Венецианската комисия за реформата на прокуратурата, което цели изтичането на мандата на това Народно събрание и прехвърлянето на въпроса в чужди ръце.