Борисов посъветва да не се четат толкова много медии

Съветвам ви да не четете медии толкова, да не ме карате да коментирам на кой какво му е дошло на акъла да напише, обърна се към журналистите в Министерски съвет в сряда премиерът Бойко Борисов. Той бе помолен да коментира публикациите от предишния ден в руски и други медии за изтласкването на България от проектите за газопровода “Южен поток“ и петролопровода “Бургас-Александруполис“ след подписани между Русия и Турция споразумения за старт на геоложките проучвания за минаване на газовата тръба през турските води на Черно море и включването на руски фирми в нефтопровода “Самсун-Джейхан“.

Какво да коментирам друго, мисля, че трябва да уважаваме позиции, каза българският министър-председател. Той посочи, че за него е по-важно, че в момента енергийният министър Трайчо Трайков е на посещение в Москва. Там Трайков трябва да проведе технически разговори за организирането на поредното заседание на междуправителствената българо-руска комисия в средата на декември в София.

Ако някой ни е изключил, въпросът е резонен. Утре друга медия може да напише обратното и пак ще се върнеме и пак ще коментираме, заяви Борисов.

Публикациите на “Комерсант“, “Газета“, “Время Новостей“ и ЕУРактив предизвикаха и полемика в парламента, като социалистите ги определиха като спекулации заради грешна интерпретация на руско-турското споразумение, а демократите видяха руски натиск върху българското общества, Народното събрание и правителството.

България не може да реализира едновременно всички енергийни проекти, няма пари и затова трябва да видим кои са приоритетни и по-важни за страната ни, каза пред журналисти в парламента съпредседателят на Синята коалиция Мартин Димитров.

Няма никаква логика България да бъде заобиколена, но ние задаваме постоянно въпроса дали страната ни има изгода от този проект, защото тръбата отново идва от Русия, тоест няма гъвкавост и диверсификация и за да ни си задаваме тези въпроси, се оказва натиск на принципа "Ако не подпишете, ще ви заобиколим", а това е наивна логика, заяви Димитров.

Това е част от руската тактика за натиск върху България чрез медиите, коментира и Иван Костов. И според двамата съпредседатели на Синята коалиция страната ни трябва да се съсредоточи върху реализацията на подкрепяния от Запада газопровод "Набуко", защото той предлага истинска диверсификация на доставките, и върху нефтопровода АМБО, тъй като “Бургас-Александруполис крие екоопасности.

Това са проектите, които водят до повече от една тръба и не позволяват на определена страна да спира газа или петрола за България, посочи Димитров. По думите му в актуализацията на енергийната стратегия, която ще изготви Министерството на икономиката до края на годината, ще се впише кои проекти ще финансира страната ни.

Според БСП обаче забавянето на позицията на България за енергийните проекти с Русия поставя на сериозен риск осъществяването им. Правителството трябва в максимално кратки срокове да заяви позицията си по темата, заяви пред журналисти в парламента депутатът от Коалиция за България Румен Овчаров и бивш енергиен министър. Той допълни, че информацията, че България е изключена от изграждането на проекта "Южен поток" е несериозна и нереалистична. Овчаров определи публикациите в руската преса като спекулации, свързани с грешно интерпретиране на части от споразумението за преминаването на подводната част на проекта през турски териториални води, което е било договорено между Русия и Турция преди месец и не засяга интересите на България.

Междувременно Михаил Корчемкин - директор и собственик на базираната в САЩ компания за анализи East European Gas Analysis, в публикувани на сайта на компанията разчети за тръбата определя “Южен поток“ като антируски проект.

Корчемкин посочва, че капиталовложенията на "Газпром" ще бъдат от порядъка на 45 милиарда долара. Ако газовият монополист вземе кредит от 30 млрд. долара със 7% лихва и 10 години за погасяване, обслужването му ще излезе по 4.3 млрд. долара годишно. Амортизационните отчисления в участъка от газовото поле "Бованенково" в Ямал до черноморския бряг на България ще възлизат на около 1.4 млрд. долара годишно, посочва анализаторът.

Според него, ако "Южен поток" победи в борбата с "Набуко", на "Газпром" ще му се наложи да реекспортира над 50 млрд. куб. м. газ от Централна Азия и Азербайджан. При цена на газа в Европа от 300 долара за хиляда куб. м. само за тези операции бюджетът на Русия ще губи годишно 4.5 млрд. долара, а годишният приход на "Газпром" ще намалее с 4-5 млрд. долара. От друга страна, "Южен поток" ще намали обема на транзита през Украйна, в резултат на което "Газпром" ще губи по 2.1 млрд. долара годишно.

В продължение на следващите 10 години "Газпром" едва ли ще може да подава към Европа над 160 млрд. куб. м газ. От този обем печалба ще носи само експортът на 100-110 млрд. куб. м, добити в Русия.

Като цяло "Южен поток" ще намали натоварването на газопреносната мрежа в Западен Сибил, в Урал, в Поволжието и в западната част на Централния федерален окръг. Ефективността на транспортирането на газ рязко ще намалее, което ще предизвика ръст на транспортните загуби при разчета за пренос на 1 млрд. куб. м на километър. За компенсиране на изгубените приходи в "Газпром" на правителството ще му се наложи да вдигне допълнително цените на газа за руските потребители.

Към списъка със съмнителни изгоди от проекта може да се добавят поставената на колене Украйна и увеличаването броя на руските милиардери - изпълнители и посредници на "Газпром", участващи в строежа на газопроводи.

Ако вместо "Южен поток" се построи "Набуко", то "Газпром", бюджетът на Русия и руските газови потребители ще се окажат печеливши. Така че кой от двата проекта е антируски?, пита Корчемкин.