Борисов пожела "като начало" германски завод за коли у нас, все едно коя марка

Германия поиска реформи и заяви готовност да помага

Щайнмайер и Борисов, сн. БГНЕС

Германия е готова да окаже съдействие за необходимите реформи в България, като е възможно да изпрати свои дипломати у нас. Това стана ясно след посещението на министъра на външните работи Франк-Валтер Щайнмайер в София, където се срещна с президента Росен Плевнелиев, премиера Бойко Борисов и българския му колега Даниел Митов.

Щайнмайер обяви готовност за всеобхватна помощ към България, но отказа да отговори на въпрос какви са перспективите за членство на България в Шенген.

Той за пореден път от името на Берлин призова и за подобряване на инвестиционния климат у нас. По думите му той се гарантира с прозрачност и правна сигурност. Необходими са реформи във вътрешната политика на страната и в съдебната система, както да бъдат преодолени пропуските при осъществяването на обществени поръчки, заяви германският дипломат номер едно. Подобно послание отправи и държавният секретар на САЩ Джон Кери при посещението си в София през януари.

Бойко Борисов от своя страна обяви амбицията на България да привлече поне един автомобилен завод у нас.

"Работим по тема един автомобилен завод, поне като начало, да дойде в България. Нямаме претенции, дали ще е БМВ, дали ще е "Мерцедес", дали ще е "Порше" , или "Фолксваген", важно е цялостен автомобил да може да се сглобява в България. Имаме доста приятели там... Правим макферсоните, правиме гумени уплътнения, стъкла, електроника, седалки, климатици, така че ... компоненти, може спокойно да се направи един голям завод. Това е една от сериите на някои от тези заводи при най-ниските данъци, при тази изключително квалифицирана работна ръка, която имаме, защото видяхте колко българи работят в Германия... След като могат да работят там, те със сигурност биха работили и в този завод", каза Борисов.

Той е представил и идеята да бъде изграден газов хъб на българска територия.

"Можем да съберем поне 4-5 доставчика за този хъб. Всичко съм му начертал, дал, обяснил и колегата поема ангажимент, не само в Германия, но и в Европа да помага за осъществяването на тези наши проекти, тъй като страната ни го заслужава. Положили сме огромни усилия, лоялни партньори сме и заслужаваме нашият интерес да бъде защитаван в Европа", каза премиерът.

Той е главният двигател на проекта, като наскоро го описа с галеното "хъбче". Идеята се основава на допускането, че до страната могат да стигнат 63 млрд. куб. м. газ по морската част на проекта "Южен поток", 2 млрд. куб. м. от местен добив в Черно море, още толкова от румънски находища също в Черно море, 3 млрд. куб. м от гръцката връзка, част от които ще са от терминали за втечнен газ и 1 млрд. куб. м. от Каспийско море, вече договорени от "Булгаргаз", и други 3 млрд. куб. м от турската газова връзка.

Германия готова да помага по всички въпроси

Борисов каза, че България очаква да бъде подпомогната и подкрепена.

"Имаме добра политическа стабилност, благодарение на всички политически партии, и трябва да се възползваме от това", посочи премиерът.

Даниел Митов от своя страна заяви, че "като израз на нашето желание да работим в тесен контакт с Германия по всички въпроси на ЕС" е предложил Щайнмайер да определи дипломати, които да работят в София и в националното ни представителство към ЕС.

По думите му освен подкрепа от Германия за реформата в съдебната система вече се добавя и "очакваната от нас подкрепа" за подобряване на работата по европейските фондове.

Освен това Берлин ще помогне и за българското ротационно председателство на ЕС, което ще е през 2018 година.

По-рано САЩ също обявиха готовност да изпратят експерти в помощ на страната.

Лош инвестиционен климат

Щайнмайер отбеляза, че много германски фирми работят в България, а 50 хиляди българи работят и живеят в Германия.

"През изминалите години 5000 германски фирми са открили пътя към България. Тук намериха добри работници, с добро образование. Но условията, които ги привличат, не са само сравнително ниските възнаграждания на квалифицирани работници и служители. Необходимо е извършването на реформи във вътрешната политика на страната и в съдебната система, както да бъдат преодолени пропуските при осъществяването на обществени поръчки. Икономическият обмен продължава да расте, но потенциалът, който имаме, не е изчерпан, така че си струва да работим в тази посока", заяви Щайнмайер.

Германският бизнес у нас периодично през годините се оплаква от лоши нормативни актове и бавни реформи.

Борисов коментира от своя страна, че при "най-ниските данъци, при изключително квалифицираната работна ръка, можем да създадем тези условия българите да работят тук и да не отиват в Германия".

Президентът Росен Плевнелиев от своя страна заяви пред германския външен министър, че с въвеждането на електронно управление и създаването на електронен регистър на държавните поръчки ще се увеличи и прозрачността при избора на изпълнители.

Даниел Митов пък припомни, че двустранният стокообмен вече е над 6 милиарда евро.

България твърда в евроатлантическата си ориентация

Митов каза още, че България географски е на кръстопът, но по отношение на политическата си позиция и външнополитическия си профил няма никакви колебания.

"България е член на ЕС и на НАТО. Позициите ги оформяме заедно и ние като държава стоим твърдо като ясен и надежден партньор в ЕС и НАТО", заяви Митов.

"Вярно е, че сме на географски кръстопът между два много сериозни конфликта - единият е в Украйна, другият - в Близкия Изток и опасността от т. нар. Ислямска държава. Именно затова търсим много активен диалог с всички наши партньори", каза още Митов.

Щайнмайер от своя страна коментира и темата за миграцията и бежанците.

"Отделни страни в Европа са засегнати по различен начин, някои почти не усещат тази засилена вълна на миграция, но нашите две страни не са от тях", посочи той.

Щайнмайер каза още, че се надява насилието в Украйна да спре след мирните споразумения от Минск и да не загиват повече хора, постепенно тежкото въоръжение да бъде изтеглено.

"Ако успеем, наистина ще бъдем една стъпка напред, но все още няма да сме накрая на този
процес. Стъпките, които предстоят, са много трудни и тежки и тогава може би Украйна най-много ще има нужда от нашето съдействие, защото ще се намира в тежко икономическо положение", заяви Щайнмайер.

Премиерът Бойко Борисов съобщи още, че е обсъдил с Щайнмайер и темата за присъединяването на България към Шенген.

"Прави добро впечатление това, че и десните, и левите в България полагат усилия за влизането на страната в Шенген", каза Борисов.

Росен Плевнелиев каза от своя страна пред Франк-Валтер Щайнмайер, че страната ни е изпълнила техническите критерии за присъединяване към Шенгенското пространство, което се потвърждава и от Европейската комисия и Европейския парламент.

"България очаква това да бъде признато и от партньорите в ЕС“, заяви президентът. Премахването на граничния контрол на летищата е първа възможна стъпка в тази посока.

Още по темата
Още от България