Борисов предлага на "Сименс" бартер - дълг срещу товарни жп превози

Предложение държавното дружество "БДЖ Товарни превози" да бъде дадено за покриване на дълга на "Холдинг БДЖ" към германската банка KfW за покупката на 50 електрически мотриси "Дезиро" от "Сименс", лансира в четвъртък премиерът Бойко Борисов пред журналисти.

Идеята не е нова и за първи път бе обсъждана в БДЖ в началото на годината, когато германската банка за първи път заплаши да си вземе мотрисите заради просрочени плащания от 24 млн. евро. Това дори бе предложено на KfW, която отпусна 190 млн. евро през 2005 г. за закупуването на 50 електрически мотриси “Дезиро”, но отговор от германска страна не е последвал, припомни пред Mediapool Владимир Владимиров, член на борда на "Холдинг БДЖ".

Владимиров обясни, че в момента железницата има да изплаща на германците за мотрисите 235 млн. лв.

България дължи близо 300 милиона лева на Германия по тази сделка и този дълг ни тежи като воденичен камък, това е уникална по своята глупост сделка, заяви Борисов след среща с президента на Асоциацията на германските индустриално-търговски камари Ханс Дрифтман.

По думите на премиера дългът за мотрисите "Сименс" може да бъде заменен за "БДЖ товарни превози", чийто първи опит за приватизация се провали, след като само един кандидат, зад който не беше ясно кой стои, подаде документи за участие в конкурса и сега Агенцията за приватизация готви нова процедура по занижени критерии.

Дълг срещу собственост

"Товарни превози" са пуснати за приватизация и аз помолих да се разговаря със "Сименс" дали не биха се съгласили да вземат дружеството за сметка на този дълг, затова ги каним да дойдат на търга и тези пари да могат да се преоформят, коментира Борисов.

Изявлението му идва в момент, в който германската банкапредупреждава с официално писмо БДЖ, че са нарушили финансовото споразумение с банката, когато през 2010 г. се трансформира в “Холдинг БДЖ” и изкара всички активи на железницата в двете дъщерни компании – “Товарни превози” и “Пътнически превози”.

Проблемът с дълговете на железницата за мотрисите неведнъж е бил обект на преговори между българската страна и германската банка. Последно разговори за това се водиха през януари, когато транспортният министър Ивайло Московски коментира, че единият вариант е да се погаси задължението към германската страна със средства от бъдещата приватизация на "БДЖ Товарни превози", а втората – това да стане с пари от бъдещия заем от Световната банка.

Не е ясно дали идеята на Борисов въобще е обсъждана с кредитора, който ако приеме, че се сдобие с железопътен товарен превозвач с пазарен дял около 75 на сто и оценен в първия опит за приватизация минимално на 200 млн. лв.

Подобен вариант е нов опит да се спасят Българските държавни железници (БДЖ), които не е ясно как ще финансират дейността си, след като в началото на юли финансовият министър Симеон Дянков им спря държавната субсидия заради необслужван заем от Световната банка. Към тези проблеми се прибавя и допълнителен натиск от кредитора на сделката за мотрисите "Дезиро" и облигационерите на друг заем за 100 млн. евро. Така БДЖ все повече се приближава към момента, в който няма да има друг вариант освен да спре да работи.

Неяснота как ще работи БДЖ без субсидия

Откакто е блокирана издръжката на железницата – над 13 млн. лева месечно, ние не можем да разберем какво иска от нас Министерство на финансите, за да я пусне. Това коментира пред Mediapool Йордан Недев, изпълнителен директор на “Холдинг БДЖ”. Той не отрече възможността да започне поетапно спиране на влаковете, тъй като компанията няма пари нито за гориво, нито за инфраструктурни такси. Средства за заплати и осигуровки също няма откъде да дойдат, след като на 15 юли не бе направен превод на субсидията от финансовото ведомство.

От Министерството на финансите отказаха категорично да коментират пред Mediapool темата за спряната субсидия за БДЖ и възможностите и условията за възобновяването ѝ. От транспортното министерство, БДЖ и НКЖИ също били в неведение какви са плановете на ведомството на Дянков относно железницата.

Световната банка (СБ) активира държавна гаранция по заем от 1995 г. за 80 млн. долара, по който БДЖ има просрочия още от миналата година. Това даде повод на Дянков да спре субсидията на превозвача, за да може бюджетът да си възстанови държавната гаранция за жп заема към СБ.

В железничарските среди обаче има и версия, че крайната мярка и нежеланието на Дянков да вдигне запора върху субсидията е заради конфликта му с транспортния министър Ивайло Московски за безплатните карти за пътуване с влак.

В края на май Дянков заяви, че бил “меко казано изненадан” да разбере, че “има близо 400 000 безплатни карти, които всеки момент могат да влязат във влаковете”. Те стрували на бюджета 250 млн. лева. Тогава и Дянков, и Московски обясниха, че броят им ще се намали съществено, ще се ползват само от експлоатационен персонал, само за линиите, на които работят, но от 2013 г. Възможността привилегията да отпадне доведе до няколко протеста на железничари и синдикати пред транспортното министерство, както и до заплахи за нови стачки в БДЖ.

Освен без пари, железницата скоро може да остане и без вагони и локомотиви. За това сигнализира Петър Бунев от железничарския синдикат към КНСБ. Той се позова на две писма от кредитори на дружеството. Едното е от 16 юли – от германската банка KfW, която отпусна 190 млн. евро през 2005 г. за закупуването на 50 електрически мотриси “Дезиро” и на която сега се предлага сделката дълг срещу собственост. Тя твърди, че БДЖ са нарушили финансовото споразумение с банката, когато през 2010 г. се трансформира в “Холдинг БДЖ” и изкара всички активи на железницата в двете дъщерни компании – “Товарни превози” и “Пътнически превози”. Това станало без знанието и одобрението на банката, която отново плаши с отнемане на мотрисите. Другото писмо е от 17 юли и е от компанията “Алварез&Маршал”. Тя е наета от облигационерите по втория облигационен заем на БДЖ за 100 млн. евро и е изискала пълен опис на активите на дружеството. Преди време от БДЖ обясниха, че ще продадат заложените срещу заема 3500 товарни вагони и с очаквания приход от над 50 млн. лева ще покрият кредита. Това обаче не се случи.

Ежедневен натиск на кредиторите

Йордан Недев обясни, че писмата са “стандартна комуникация” и натискът от кредитори е ежедневен. Те имат силна финансова дисциплина и при забавяне от един ден почват да пишат, но ние се справяме, каза шефът на жп холдинга.

Справянето обаче ще е до време заради спряната държавна субсидия за БДЖ. Тя бе блокирана на 1 юли заради необслужвания заем към Световната банка от 1995 г. за 95 млн. долара, от които са усвоени 80 млн. долара. Просрочия по кредита се трупат още от миналата година, заради което банката активира държавната гаранция. През 1995 г. БДЖ и Национална компания “Железопътна инфраструктура” са едно дружество, а две трети от заема са за инвестиции в жп линии, т.е. за НКЖИ.

Вместо да плаща своята част от вноската, обаче НКЖИ намалява с нейния размер таксите, които БДЖ трябва да плаща за ползване на железния път. “Ако си правят вътрешни прихващания, това означава, че пари към банката няма да влязат”, каза транспортният министър Ивайло Московски преди две седмици. Той обеща, че в рамките на дни юристи от финансовото министерство и двете дружества ще обсъдят вариант заемът да се прехвърли към НКЖИ, но подобно предоговаряне е дълга и сложна процедура. Много по-лесно би било БДЖ да продължи да обслужва кредита, а НКЖИ да се разплаща с тях с кеш, а не под формата на приспаднати такси.

Пред Mediapool шефът на НКЖИ Милчо Ламбрев първоначално коментира, че не бягат от отговорност и ще съдействат за решение на проблема, но във вторник заяви, че такова все още няма и “всеки търси начин да се спаси”. По думите му среща по въпроса ще има идния понеделник. На нея ще присъстват ръководствата на БДЖ и НКЖИ.