Борисов призова петима премиери да подкрепят Бокова за ООН

Режисьорът Евгений Михайлов изпрати писмо до страните в Съвета за сигурност срещу "крайно спорната" българска кандидатура

Ирина Бокова и Бойко Борисов

Премиерът Бойко Борисов изпрати писма с молба за подкрепа за българския кандидат за генерален секретар на ООН Ирина Бокова до премиерите на пет държави от Съвета за сигурност на ООН, съобщи правителствената пресслужба в петък.

Писмата на Борисов са адресирани до премиерите на Обединеното кралство и Северна Ирландия - Тереза Мей, на Испания - Мариано Рахой, на Япония - Шиндзо Абе, на Малайзия - Наджиб Разак и на Нова Зеландия - Джон Кий.

Списъкът на адресатите буди два въпроса, които не получават отговор в правителственото съобщение.

Както е известно, при първото тайно гласуване Бокова не бе подкрепена от 6 от 15-те страни в Съвета за сигурност. Не е ясно защо при това положение Борисов пише до лидерите на само 5 от тези страни. Ако допуснем, че шестата страна са САЩ, каквато информация се разпространява неофициално, е възможно обяснението да се крие в протоколната разлика в "нивата" - между премиер (в случая българския) и президент (който в случая със САЩ има и изпълнителната власт).

От правителствената пресслужба уточниха за Mediapool, че премиерът е изпратил писма само на колегите си, за които го е помолила г-жа Бокова.

От съобщението на правителствената пресслужба не става ясно и защо Борисов моли за подкрепа ипремиера на Нова Зеландия при положение, че тази страна има собствен кандидат за най-високия пост в ООН - Хелън Кларк.

В писмото си премиерът посочва, че подкрепата за Бокова "би била израз на приятелството между съответните страни и би могла да спомогне за допълнителното засилване и задълбочаване на отношенията ни".

"Убеден съм, че 70 години след основаването на Организацията е настъпил моментът този пост да бъде поверен на представител от Източноевропейската регионална група", пише Борисов.

Според него Бокова е една от най-силните кандидатури в системата на ООН и "ще допринесе за разработването на конкретни действия, насочени към ефективното преодоляване на неотложните предизвикателства и заплахи, както и към насърчаването на мира и сигурността".

Правителството на премиера Бойко Борисов официално издигна кандидатурата на Бокова, но предпочете да се позове на решението на кабинета "Орешарски" от лятото на 2014 г., вместо да се ангажира със собствено.

При първото гласуване в Съвета за сигурност Бокова остана на трета позиция след бившия министър-председател на Португалия Антониу Гутереш и бившия президент на Словения Данило Турк.

В Съвета за сигурност на ООН в момента освен петте постоянни страни-членки – Китай, Франция, Русия, Великобритания и САЩ – влизат и 10 непостоянни страни-членки - Ангола, Египет, Япония, Малайзия, Нова Зеландия, Сенегал, Испания, Украйна, Уругвай и Венецуела.

Постоянните представители на тези страни гласуват тайно със специално предназначени за целта бюлетини с три графи за оценка на всеки кандидат: "подкрепен", "неподкрепен", "без мнение".

Според неофициалната информация Гутериш е показал най-добър резултат с 12 оценки "подкрепен", нито една "неподкрепен" и 3 "без мнение". Тюрк е веднага след него с 11 "подкрепен", 2 "неподкрепен" и 2 "без мнение". Ирина Бокова е трета с 9 "подкрепен", 4 "неподкрепен" и 2 "без мнение".

Подкрепа с девет гласа са получили и бившите външни министри на Македония и Сърбия Сърджан Керим и Вук Йеремич.

Процедурата ще се повтаря, докато един от кандидатите не получи подкрепата на всичките 15 членове на Съвета за сигурност. След това ще се състои официално открито гласуване и кандидатът ще бъде предложен за одобрение от Общото събрание на ООН.

Финалните кандидати ще станат ясни до октомври.

Мандатът на сегашния генерален секретар на ООН Бан Ки-мун изтича на 31 декември 2016 г.

Кандидатите за поста му са 12 - генералният директор на ЮНЕСКО българката Ирина Бокова, новозеландката Хелън Кларк, която ръководи Програмата за развитие на ООН, външните министри на Аржентина Сусана Малкора, на Черна Гора Игор Лукшич и на Словакия Мирослав Лайчак, бившият президент на Словения Данило Тюрк, бившият португалски премиер Антониу Гутериш, и бившите външни министри на Македония Сърджан Керим, на Молдова Наталия Герман, на Сърбия Вук Йеремич и на Хърватия Весна Пусич. За поста претендира и кандидатката от Коста Рика Кристиана Фигерес, която до 6 юни беше изпълнителен секретар на Рамковата конвенция на ООН за климатичните промени.

Евгений Михайлов: Номинацията на Бокова оставя собствената ѝ страна потресена и разделена

Същевременно в петък широка публичност доби писмото на кинорежисьора Евгений Михайлов, в което той предупреждава всички постоянни и непостоянни страни членки на Съвета за сигурност, както до 58-те страни членки на Изпълнителното бюро на ЮНЕСКО, че кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН е "крайно спорна".

"Може би сте информирани, че международни и български медии публикуваха множество разследващи репортажи за Ирина Бокова, генерален директор на ЮНЕСКО и настоящ кандидат за генерален секретар на ООН. Бихме искали да насочим вниманието ви към разкритията в тези репортажи, които са напълно подкрепени с факти и документи и представят само солидни доказателства. Разкритията се отнасят до комунистическото минало на госпожа Бокова, нейната липса на личен интегритет, нейното унищожително управление на ЮНЕСКО и съмнителни практики на всички нива. Тези разкрития предизвикват голяма загриженост у нас и ни карат да представим публикациите на вашето внимание", се казва в писмото на кинорежисьора, съосновател на Политическо движение 22 септември- Независимост и бивш народен представител.

"Бихме искали да добавим, че номинацията на г-жа Бокова оставя собствената ѝ страна потресена и разделена. Номинацията ѝ беше крайно спорна, българското правителство беше принудено да я номинира от крайно лява коалиционна партия, която заплаши, че ще го свали. Обществена подкрепа за кандидатурата ѝ на практика не съществува", се казва още в писмото, подписано от Евгений Михайлов.

Към него той прилага някои от най-значителните разследващи публикации с най-важните извадки от всяка статия.

Писмото предизвика яростна атака срещу своя автор в някои медии. Вестник "24 часа", например, под заглавие "Срамно и унизително! Българин прати донос в ЮНЕСКО и ООН срещу Ирина Бокова!", публикува възмущението на отдавна подкрепящи кандидатурата на Бокова хора като Георги Първанов, Божидар Димитров, Андрей Райчев, Иван Гранитски, Кристиян Вигенин, Вежди Рашидов, чиито оценки варират от съжаление до "долна завист", "падение" и "гнусотия".

Пред онлайн изданието Faktor.bg Eвгений Михайлов коментира атаката срещу себе си така:

"Изумен съм колко организирано Петата колона на Кремъл се нахвърли срещу едно писмо на някакъв си режисьор, бивш български народен представител и скочи в защита на кандидатката си Ирина Бокова. Но явно ги е заболяло не толкова от писмото, колкото от приложените извадки от водещи световни медии, които за разлика от българските официози не крият истината за дейността на другарката Бокова. Да, много ги е жегнало, че е изпратен документ с цитати на разследващите статии, и това е главното.

Но пък е забавно да видиш извикани под тревога и строени на амбразурата редом толкова агенти на ДС и храненици на номенклатурния апарат на БКП. Смятам, че е морално задължение на всеки български патриот към света да се даде вярна информация и да не заразяваме международни постове и институции с кандидати, дължащи се на несъстоялата се лустрация в България.

И да напомня на "другарите", които се строяват за поход към Бузлуджа, че в България комунистическия режим на "любимата им партия" още през 2000 г. е обявен за престъпен със закон на българското народно събрание ... Виноват! Поемам вината. Но само с мезетата. (по боковски)."

Още по темата
Още от България

Защо Иван Гешев бе номиниран за главен прокурор?