Виктория Нюланд обсъди в София съдебната реформа, енергетиката и сигурността

Съдебната реформа, енергийната сигурност, ангажиментите на САЩ за сигурността на България и партньорите ѝ в НАТО са сред основните теми, по които помощник държавният секретар на САЩ за Европа и Евразия Виктория Нюланд проведе разговори в София.

Във вторник тя се срещна с премиера Бойко Борисов, президента Росен Плевнелиев, външния министър Даниел Митов, министъра на отбраната Николай Ненчев и др.

"По съдебната реформа сме си поставили две цели – важните промени в Конституцията за засилване ролята на инспектората, отчета на главния прокурор пред парламента, разделянето на ВСС и др., както и влизането на конкретни дати в парламента на пет закона – за съдебната власт, антикорупционният закон, двата кодекса и законът за борба с тероризма", е заявил Борисов на разговора с Нюланд, цитиран от правителствената пресслужба.

Викторя Нюланд е на посещение в България, което е част от обиколка в района, която включва още Литва и Румъния.

"Силната ангажираност на общественото мнение и политическата воля на правителството са фактори, които очакваме да доведат до истинска реформа в съдебната система. Нейната цел е да предостави ефективно и справедливо правосъдие, бизнесът и гражданите да се почувстват равнопоставени с държавата", посочил още премиерът.

Той е поставил въпроса за съществуващия визов режим за български граждани като посочил, че страната ни е заинтересована от запазване на перспективите за разширяване на програмата на САЩ за безвизови пътувания.

България все още не отговаря на техническите условия, за да падне визовият режим за българите. Едно от тях е намаляването на отказите при кандидатстване за визи. В момента той е малко над 15 процента, а изискванията на американските власти е да е под 3%.

По време на срещата, в която са участвали още външният министър Даниел Митов и вицепремиерът за еврофондовете Томислав Дончев, са били обсъдени още икономическото сътрудничество и енергийната диверсификация.

Борисов информирал за стартирането на проекта за интерконектор България-Гърция и за подкрепата, която страната ни получи за изграждането на газов хъб "Балкан”, съобщиха още от правителствената пресслужба.

По думите му тези два проекта, както и започналите проучвания в Черно море за добив на газ, ще гарантират енергийна независимост на България и ще разширят възможностите за диверсификация на източници и маршрути за доставка и за част от Европа.

Борисов и Нюланд са оценили като "успешна форма на сътрудничество" създадените работни групи за развитие на стратегическия диалог между двете страни в ключови области като сигурността, енергийната диверсификация, върховенството на закона и културните връзки.
Работните групи бяха създадени в резултат на постигнатите договорености при посещението на държавния секретар Джон Кери през януари миналата година.

Освен това двамата са разгледали сътрудничеството в областта на отбраната и оценили "високо взаимодействието между правоохранителните органи в борбата с тероризма".

На срещата с министъра на отбраната Николай Ненчев е обсъдена възможността за модернизация на Въоръжените сили на Република България, в частност на ВВС, и върху тенденциите в развитието на бюджета за отбрана.

НАТО от години призовава България да прекрати зависимостта си от Русия най-вече по отношение на бойната авиация, но до момента са направени много малко реални крачки в тази посока. Една от обсъжданите възможности е страната ни да получи под някаква форма изтребители F 16 от САЩ, които да заместят старите съветски машини MиГ 29.

По време на срещата във военното министерство двамата са обсъдили още бъдещото развитие на Инициативата на САЩ за гарантиране на сигурността на съюзниците от Източна Европа, операция "Атлантическа решителност“ и военноморското сътрудничество в Черно море.

Президентът Плевнелиев от своя страна е посочил пред помощник държавния секретар на САЩ, че работните групи вече са довели до конкретни резултати, сред които подписването на окончателното инвестиционно решение за изграждане на Междусистемната газова връзка между България и Гърция и осигуряването на циклотрон в изпълнение на проекта за изграждане на "Национален циклотронен център“ към БАН.

Държавният глава отбеляза, че България изпълнява приетия на Срещата на върха на НАТО в Уелс План за готовност за действие и за повишаване на разходите за отбрана. "По моя инициатива се проведе заседание на Консултативния съвет за национална сигурност, на което беше решено да бъде увеличен бюджетът за отбрана от 1.19 процента от БВП за 2015 г. на 1.35 процента за 2016 г. и постепенно увеличаване до 2 на сто през 2024 г.“, заяви Росен Плевнелиев.

Президентът подчерта и значението на създадения в София през септември 2015 г. Щабен елемент за интегриране на силите на НАТО.

"Като активен и надежден партньор в НАТО и ЕС, България е фактор за стабилност и двигател на интеграционните процеси на Балканите“, заяви държавният глава.

Президентът и помощник държавният секретар откроиха значението на силните демократични институции и активните граждански общества.

Българската страна високо цени ролята на Инициативата на САЩ за гарантиране на сигурността на съюзниците в Европа, включително и чрез съвместни учения. България и САЩ ще задълбочат и сътрудничеството си и в сферата на киберсигурността, стана ясно по време на разговора.

Росен Плевнелиев и Виктория Нюланд обсъдиха и сътрудничеството между двете страни в областта на енергийната сигурност. Двете страни изразиха надежда изграждането на интерконектора между България и Гърция да започне възможно най-скоро и връзката да бъде въведена в експлоатация. Държавният глава допълни, че страната ни подкрепя и ускореното изграждане на Южния газов коридор и на газовия коридор Юг-Север, както и изграждането на регионална енергийна борса. Като друг ключов приоритет в двустранните отношения бе изтъкнато развитието на търговско-икономическите връзки и в частност привличането на повече американски инвестиции в България.

Президентът и помощник държавният секретар обсъдиха и напредъка по ключови за страната ни реформи, като акцент беше поставен върху съдебната реформа.