Пореден "катарзис"

Борисов се извини, че в ГЕРБ "цопнали" с цензурата за банките

Омбудсманът се закани да сезира Конституционния съд, ако поправките в НК бъдат приети

Снимка: БГНЕС

Само ден, след като с гласовете на ГЕРБ и ДПС парламентът прие на първо четене поправките в Наказателния кодекс (НК), криминализиращи разпространяването на информация за банките, която може да внесе паника, лидерът на опозицията демонстрира поредния си "катарзис".

Подобно на случая, когато депутатите му приеха противоконституционния мораториум на продажбите на земя на чужденци, Борисов се изказа остро срещу действията на парламентарната си група в четвъртък.

"Моите вчера цопнаха веднага и приеха закон за цензура в говоренето за банки в ангажимент на всички точки, около които имаше съгласие на консултациите при президента", заяви той в опит да обясни "объркването".

"Извинявам се, че моите депутати подкрепиха поправките в Наказателния кодекс, които криминализират всяването на смут и страх в банковата система", директно заяви опозиционният лидер.

Борисов гарантира, че "по никакъв начин, а то няма да има и парламент, такава точка няма да бъде вкарана или подкрепена от нас, категорично". "Така направихме и се поправихме", добави той, след като журналисти му напомниха за приликата със случая с мораториума, предложен преди време от "Атака".

Борисов обаче не коментира факта, че през последните две седмици депутатите от ГЕРБ неведнъж се изказаха в подкрепа на вкарването на ефективни наказания от 2 до 5 години в НК за говорене за състоянието на банките, което може да провокира паника сред населението.

Идеята, лансирана от БНБ след истерията покрай Първа инвестиционна банка, и внесена за обсъждане в парламента от председателя на бюджетната комисия Йордан Цонев (ДПС), бе приета на първо четене от правната комисия още на 2 юли. Тогава за въвеждането на цензура по този въпрос се изказаха Димитър Лазаров, Данаил Кирилов и Десислава Атанасова от ГЕРБ. Борисов обаче не реагира по никакъв начин досега.

Единият от новите текстове въвежда затвор от две до пет години за всеки, "който разпространява заблуждаваща или невярна информация или други сведения за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване на смут и страх в населението". Другият текст предвижда лишаване от свобода от пет до десет години и глоба от 5000 до 10 000 лева, "когато с тази дейност са причинени другиму значителни вреди или са получени значителни неправомерни доходи".

Поддръжниците на проекта обаче упорито избягват споменаването на срива в Корпоративна търговска банка (КТБ) като част от риска за дестабилизация на банковата система, от който твърдят, че ще се застраховат с приемането на въпросните текстове.

Киритиките към законопроекта пък са насочени основно срещу твърде общата му формулировка, която на практика би могла да преследва всякакъв тип "сведения за банка или финансова институция", в зависимост от тълкуването на разследващите и съда на понятието "смут и страх в населението".

Бившите управляващи от ГЕРБ демонстрират пореден остър завой в позициите си по отношение на ситуацията с родните банки, след като при по-малко от седмица подкрепиха заедно с ДПС идеята на БНБ за национализация на КТБ с цел обезпечаването на всички влогове с нея с държавни пари. Впоследствие обаче опозицията се отдръпна рязко от тази идея.

Междувременно националният омбудсман Константин Пенчев заяви в четвъртък, че е готов да сеизра Конституционния съд, ако въпросните поправки в НК бъдат приети и на второ четене. "Не мога да допусна да се създаде опасност от цензура", предупреди Пенчев, цитиран от в. "Труд".

По думите му изрази като "паника" нямат място в Наказателния кодекс, нито може да се носи наказателна отговорност за разпространяването на вярна информация. Омбудсманът предложи, за да се избегне "белята", да се запише, че отговорност се носи само за невярна информация, разпространявана единствено с цел да се причини вреда.

Още по темата
Още от България

Какво може да се очаква от новия председател на антикорупционната комисия?