Борисов се прави на парно-шериф, ДКЕВР услужливо си трае

Борисов се прави на парно-шериф, ДКЕВР услужливо си трае
Търси се виновникът за двойно по-високите декемврийски сметки за парно в София! Как? Като проверяват, а след това евентуално сменят сегашните фирми за топлинно счетоводство. Идеята на кмета Бойко Борисов (ГЕРБ) бе незабавно подкрепена от министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров (БСП), независимо от острите им публични сблъсъци през последните месеци кой е виновен за източването на “Топлофикация-София”. Трогателното единомислие бе увенчано с изразената от прокуратурата готовност да започне своя проверка в дружествата, нарочени от Борисов като основен проблем за надутите сметки за парно на столичани.

Това дава възможност временно да се отклони вниманието от общинско-държавната столична “Топлофикация”, за чиито злоупотреби пряка отговорност носят държавата и общината.

Това не означава, че при топлинните счетоводители всичко е наред. Въпросът е може ли да им се вмени отговорността за надписване на сметки, които според нормативната уредба се формират на база миналогодишно потребление, а не по конкретни показания на измервателните индивидуални уреди на радиаторите. Обаче върши работа за пред електората, който през тази година на два пъти ще бъде призован да се яви пред изборните урни.

Какъв е проблемът със сметките? Лошото управление на “Топлофикация-София” и калпавата система за изчисляване на индивидуалното потребление на топлоенергия, на отдадените в сградната инсталация градуси и заплащането им от абонатите, както и отчитането на топломерите два пъти годишно – преди отоплителния сезон и след приключването му.

Всъщност проблеми с изчисляването на сметките възникнаха още с въвеждането на индивидуалните топломери и фирмите за дялово разпределение. Вместо да гарантират на хората, че могат да контролират консумацията и да им гарантират, че плащат това, което са потребили, тези фирми се превърнаха в повод за съседски раздори. От сорта на “Иванов краде парно”, “заради тия дето са си свалили радиаторите, всички ще останем на студено” и перманентни подозрения, че топлинните счетоводители ни прецакват. Както с отчетите на топломерите, така и с бившата такса мощност.

Е, такса мощност бе премахната с промените в енергийния закон миналото лято, влизайки в общата цена на парното. Върху последната подробност обаче не бе акцентирано особено в стремежа на министъра на икономиката и енергетиката добрата новина да стигне “до баба на село”.

Спрян радиатор – двойна сметка

Дори и тази промяна в структурата на цената на топлоенергията, както и одобреното през октомври от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) повишение на цената на парното между 12 и 16 на сто за различните дружества, не могат да доведат до двойни, че и тройни сметки за декемврийското парно, изненадали столичани тия дни. Това, че месецът бе ненормално топъл и хората масово са си изключвали радиаторите, няма значение при положение, че сметките се изчисляват според консумацията за декември 2005 г., когато температурите бяха значително по-ниски.

Въпрос на елементарна сметка обаче е изводът, че не е нормално тогава да си платил 100-120 лв., а сега сметката ти да е 260 лв. или фрапатната сума от 350 лв. за двустаен апартамент от 65 квадрата. И че проблемът не е в топлинните счетоводители, които не са засичали уредите, а в топлофикацията, която от близо два месеца я кара на автопилот, раздирана от скандали с арестувани шефове и покрай избора на ново ръководство.

Най-логично би било Борисов и Овчаров да инспектират как точно “Топлофикация – София” е изчислила декемврийските сметки и ако се установи, че проблемът е в топлинните счетоводители, които вече са подизпълнители на топлофикацията, тогава да се проверяват те и да се прекратяват договорите при установени нередности.

Вместо това столичният кмет предпоставя, че фирмите за топлинно счетоводство ще бъдат хванати в лъжа и затова договорите им ще бъдат прекратени, при това без неустойки. Чудесно, казва си изтерзаният средностатистически софиянец. Но неговият кмет има друга идея – по-добре е затъналата в корупция и дългове “Топлофикация-София” да си направи дружество за дялово разпределение и то да поеме клиентите в София.

Това си е чиста проба ограничаване на конкуренцията на пазара и създаването на нов регионален монопол. Потребителите в една абонатна станция трябва  да имат правото да сменят топлинния счетоводител. В противен случай Борисов или Овчаров ще поемат отговорността за проблеми със сметки и при общинско-държавната фирма за дялово разпределение?

Регулаторът е бърз за едни, умува за други

Интересното в случая е, че единственият орган, който има правомощия да провери столичното парно за нереално сметки и да го санкционира за това, все още не заема никаква позиция по проблема. В ДКЕВР са постъпили доста жалби от недоволни софиянци, но комисията още не е решила дали да предприеме цялостна проверка на “Топлофикация”. Неофициалното оправдание е, че не им достига ресурс за инспекциите и изостават с важни задачи като одобряването на цените на водата в повечето райони.

Регулаторът обаче изоставаше с ВиК-цените и преди два месеца, но след ескалиралото обществено напрежение в Пловдив и Варна заради нереално високи сметки за ток, бяха назначени проверки на EРП-ата и техните собственици – EVN и E.ON, бяха глобени с по над 20 хил. лв. Същата санкция отнесоха и CEZ за надписани суми в София и Плевен. Сега излиза, че чуждите инвеститори може да бъдат санкционирани, а общинско-държавната столична топлофикация – не. Или софиянци трябва да изпотрошат офиса на фирмата, както това стана с EVN в Пловдив, за да се задейства регулаторът?

Проблемът със сметките всъщност ще продължи да съществува, докато не се изработи ясен механизъм за формирането им. Докато не се спре с уравниловката на всички потребители в една сграда. Не може абонатът от последния етаж, където няма тръби на отоплителната инсталация, да плаща равна част от общото сградно потребление, както и консуматорът от средния апартамент на средния за сградата етаж.

Редно е и отчитането на общия и индивидуалните топломери ежемесечно да стане задължително, като всеки потребител да реши дали да си плаща за получаването всеки месец на коректни сметки за парно, или да му се формират равни по сума фактури на база изравняване. Последното и сега съществува като възможност, но заради недоверието на хората и честата промяна на изравнителните фактури заради жалбите на съседи, не се използва масово. А топлинните счетоводители, които предлагат ежемесечно отчитане, са единици и таксата за обслужване е прекалено висока.

Баланс на интереси

Изобщо крайно време е да се намери балансът между интересите на потребителите, на топлофикацията и на топлинните счетоводители. В противен случай ще бъдат изгубени и малкото останали коректни платци към дружеството, което има да си събира над 160 млн. лв. от неиздължени сметки и в същото време дължи над 130 млн. лв. за доставен природен газ.

Този баланс минава през читава нормативна уредба и нормализирано фирмено управление. Последното не е сигурно как ще се случи при положение, че ръководството на “Топлофикация-София” пак е в намален състав след оставките на двама от общинските представители в борда на дружеството. Те напускат в знак на протест срещу избора на новия изпълнителен директор на столичното парно. Така Столична община трябва до 29 януари да предложи нови хора, но към момента в кметството нямат никаква идея кого да  назначат на двете овакантени места.

Миналата седмица председателят на Столичният общински съвет (СОС)Владимир Кисьов обяви, че кандидатите трябва да бъдат предложени от стопанската комисия, като отклони политическата отговорност за избора им от десните партии в СОС.

Все още няма кандидатури, каза за Meidapool председателят на стопанската общинска комисия Пламен Илиев от Демократи за София. Той се обяви за политически номинации на кандидатите за борда на топлофикацията. “Трябва да е ясно кой какво предлага и политическите партии ясно да заявят отговорността си за предлаганите от тях кандидатури. Чрез конкурсите именно тази отговорност се размива”, смята Илиев. 

В СОС обаче има страх да се предлагат хора, които да са пряко обвързани с политическите партии, заради наближаващите местни избори. Факт е, че въпреки натискът, който оказаха БСП и НДСВ за одобряването на техния човек Наско Михов за шеф на столичното парно, червените отказаха да поемат политическа отговорност за назначението на директорския пост.

Сагата със столичното парно не се очертава да приключи в близко време.  На този етап липсва полезен ход. Въпреки на пръв поглед сближените позиции на Бойко Борисов и Румен Овчаров покрай общия бой по топлинните счетоводители, не е ясно как ще стане възможен компромис между вижданията на кмета за оздравяване на дружеството и на министъра за бързата му приватизация. Любопитно е и кога и как ще приключат делата срещу бившите шефове Валентин Димитров и Георги Рогачев за източване на средства от фирмата и евентуалното връщане в сметките ѝ задигнатите от дружеството над 8 млн. лв., които се очаква да се окажат и повече.

Още по темата
Още от България

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: