Борисов се възмущава, че ГЕРБ трябвало да плаща за грешки на предишната власт

Малко повече от два месеца, след като Европейският съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) осъди България да заплати 50 000 евро обезщетение на роднините на Тодор Димов-Чакъра, загинал по време на скандална акция на МВР от 2003 г., ръководена лично от тогавашния главсек Бойко Борисов, самият той демонстрира, че все още не е преглътнал критиките по темата.

"Те (опозицията – бел. ред.) доста размахваха едно решение от Страсбург, а всъщност какви огромни пари плащаме в момента заради такива решения", казва премиерът по време на последното заседание на Министерския съвет по повод обсъждането на точка, която предвижда плащането на поредните обезщетения по загубени дела в ЕСПЧ.

Става въпрос за общо над 220 000 евро по делата "Томов и др. срещу България", "Кънева срещу България", "Димитрови срещу България", "Иванов срещу България" и "Вулджев срещу България". Поредното отпускане на държавни пари по този повод обаче очаквано не провокира абсолютно никакъв конструктивен диалог между министрите. Напротив – въпросът тотално е политизиран с поредните обвинения към предишните управляващи.

Причина за това става фактът, че въпросните пет дела действително са заведени между 2005 и 2008 г. През последните 3 години и половина обаче правителството на ГЕРБ провокира нова лавина от жалби в Страсбург, главно заради показни акции, унижение и насилие над задържани, несъстоятелни обвинения и загубени "знакови" процеси. Вина, която както и по отношение на смъртта на обстрелвания с гранатомети Тодор Димов, Борисов упорито не желае да признава.

Това личи и от краткото обсъждане на въпросната точка по време на заседанието на МС в сряда, става ясно от публикуваната в правителствения сайт стенограма.

"Това е поредното плащане. Често приемаме такива плащания и ги правим, разбира се, автоматично, защото сме задължени да ги правим. Тази сутрин гледах откога са тези дела. Тези дела конкретно са от 2007 г. главно, една част от тях са от 2006 г. и ето, след пет-шест години идва, това излиза директно от държавния бюджет. Нямаме право по никакъв начин да го забавяме и нещо, което преди пет години не е станало добре и един вид са се провалили тогава, сега плащаме ние.

Споменавам го, защото министърката на правосъдието вече е взела някои значителни мерки от края на миналата година, така че на бъдещите правителства това да не им тежи. Но просто винаги трябва да си спомняме - плащаме за нещо, което преди пет години не се е свършило както трябва и това тежи и е извънреден разход на бюджета за 2013 година", подхваща темата финансовият министър Симеон Дянков.

Той е репликиран от правосъдната си колежка Диана Ковачева, която уточнява, че по тези дела става въпрос за нарушаване на принципа на правна сигурност и на правото на собственост.

"Наистина са взети предвид мерки. Беше въведен двустепенен механизъм, вътрешен, за обезщетяване на гражданите чрез бързо административно производство, както и възможност по съдебен ред. Но така или иначе, за тези нарушения, които са се случили около 2007 г. и малко преди това, на практика в момента България плаща 220 984 лв. само за тези пет решения, като за едното е осъдена да плати на всеки от жалбоподателите по 45 000 евро за нарушено право на собственост", добавя Ковачева, с което провокира гнева на премиера.

Тримата обаче удобно пропускат факта, че само преди два месеца ГЕРБ реши да удължи срока на инвестиционната програма в българските затвори и арести до 2019 година. Това на практика дава още шест години право на всеки от над 11-те хиляди затворници да съди държавата пред съда в Страсбург заради лошите условия в местата за лишаване от свобода.

Преди законовата промяна на ГЕРБ България беше поела ангажимент да осигури на всеки затворник и арестант поне 4 кв.м. жизнено пространство, каквито са минималните европейски изисквания. Правителството обаче се отметна от тези ангажименти на държавата с мотива, че няма пари.