Борисов ще награди с 9% ДДС един от най-сивите сектори в държавата

Няма почти никакви аргументи "за" мярка, която освен това трудно би извадила бранша от кризата с коронавируса

Борисов ще награди с 9% ДДС един от най-сивите сектори в държавата

Намерението на премиера Бойко Борисов да спасява един от най-сивите сектори в държавата – ресторантьорството и развлеченията, и то с една от най-проблемните възможни мерки – намалена ставка на ДДС, отправи крайно негативно послание към останалия бизнес в страната – че държавата поощрява онези, които през годините са се доказали като най-рискови в анализите на НАП за укриването на данъци.

"80% от хранителните и увеселителните заведения избягват да плащат данъци, показват проверките на Националната агенция по приходите (НАП)", коментираха пред Mediapool от пресслужбата на институцията по повод правен преди време анализ по темата.

Това послание – че държавата стимулира некоректните, е дори по-важно от всички експертни аргументи защо свалянето на ДДС за ресторанти и дискотеки е лоша идея.

По тази тема се наблюдава рядко и почти пълно единодушие на анализаторите, защото почти няма гласове в подкрепа на мярката. Освен, разбира се, аргумента на самия бранш, който поиска по-ниско облагане, заплашвайки с протести, както и на Борисов – да покаже как спасява бизнеса, ощетен от коронавирусната епидемия.

Иначе диференцирането на ДДС за един отрасъл отваря възможността всеки бизнес да поиска облекчение – от производителите на лекарства (както поиска БСП) до тези на продукти за деца (каквото предложение, впрочем, вече направи депутатът от ДПС Делян Пеевски).

Към момента виси със страшна сила въпросът какво следва за приходите в бюджета, при положение че ДДС е най-важният данък с 11 млрд. лв. постъпления за 2019 г. Освен това няма механизъм да се гарантира, че понижението на данъка с 11 пункта ще доведе до 11% по-ниски сметки в заведенията, които според финансовите власти и сега не отчитат коректно оборотите си.

Социална политика не се прави през данъците, а през разходите, смята Министерството на финансите.

Мярката се оспорва и в бизнес средите. "Досега не познавам някой в бизнеса, който да е прокопсал и да е направил пари от подобни намаления или бонификации, които му дава държавата. Това са мимолетни приходи. Ако бизнесът ти е добре структуриран, ти не трябва да чакаш на това държавата да ти даде 1-2-3%. Аз съм много против използването на деликатното положение в момента, в което се намира правителството и държавата – точно сега да искаш. Сега най-много се вдига шум от тези, които са с единия крак в сивия сектор", заяви шефът на "Свилоза" Красимир Дачев във вторник в предаването "Референдум" на БНТ.

Немаловажен е и фактът, че дори туроператорите, които са в същия туристически сектор, не подкрепят мярката и смятат, че не е правилно ДДС да се намалява на 9% само за ресторанти и хотели. Мотивът им е, че това поставя в неравностойно положение туристическия бранш, защото част от него е ощетен и става неконкерунтоспособен.

Ощетени ще са и туристите, защото храната едва ли ще поевтинее. Не е редно да се дават предимства само на едни сектори спрямо други, които също пострадаха от коронавируса, коментира Даниела Стоева, председател на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенции пред Mediapool.

Свалянето на ДДС, на всичкото отгоре, се случва накуп с друг, също толкова важен данъчен "бонус" към ресторантьорите - отлагане на влизането в сила на Наредба Н-18 за касовите апарати, за което те настояваха от месеци. Въпросните изменения подлудиха целия бизнес у нас през последните две години и направиха държавата смешна с безбройните отлагания на наредбата, написана с единчката цел заведенията и търговците най-сетне да бъдат вкарани в някакви разумни данъчни граници.

След като премиерът за пореден път се огъна и по този въпрос, наредбата отново изпадна от дневния ред на държавата, с поредна отсрочка за въвеждането ѝ – март 2021.

Всъщност исканията на ресторантьорите за 5% ДДС и за отлагане на Наредба Н-18 нямат нищо общо с предизвиканата от коронавируса криза, въпреки че двете мерки се представят като антикризисни. Собствениците на заведения проглушават публичното пространство от месеци, че сегашната ставка от 20% на ДДС им е висока и че наредбата за касовите апарати не ги устройва. През януари тази година натискът стигна дотам, че сервитьорите заплашиха да облекат жълти жилетки в знак на протест срещу тези регулации.

От най-актуалния отчет на НАП, който е за 2018 г., се вижда, че сектор "Хотелиерство и ресторантьорство" е сред тези с най-малка декларирана печалба като абсолютна сума пред данъчните власти у нас, независимо от това за колко важен сектор за икономиката се представя. За 2017 г. браншът е обявил печалба от 492 млн. лв. на фона, например, на 1.1 млрд. лв. в сектор "Недвижими имоти", 1.3 млрд. лв. в строителството, 5 млрд. лв. – в преработващата промишленост.

Ниската декларирана печалба пред НАП не е изненадваща на фона на годишните финансови отчети на някои от най-луксозните хотели у нас, от които излиза, че бизнесът носи големи приходи, но не е печеливш.

Например фирмата "Академика Сий Палас" от орбитата компании, свързани с луксозните хотели между Несебър и Равда на Георги Велчев, която е сред подпомогнатите по схемата 60/40, е декларирала 26.5 млн. лв. приходи от клиенти за 2018 г., но едва 2 млн. лв. печалба преди данъци. Подобно е и положението на "Феста хотели", в чиито надзор е банкерката Петя Славова. Дружеството има приходи от 17.3 млн. лв. за 2018 г., но заради огромните разходи печалбата преди данъци е само 1.8 млн. лв.

Важен въпрос е и кого точно ще подпомогне държавата с по-нисък ДДС, който всъщност се плаща от клиентите, но се внася от фирмите.

В хотелиерския и ресторантьорския сектор у нас има редица съвестни предприемачи, които си плащат данъците коректно и държавата следва да ги подпомогне в кризата с адекватни мерки. За много хора това е малък или семеен бизнес, важен поминък, който създава БВП.

И все пак немалка част от големите играчи в сектора не са случайни и сред тях са редица известни имена от прехода. Това се видя ясно и от списъка на фирмите, получили държавни дотации по програмата на кабинета за запазване на заетост 60/40.

В бизнеса със заведения собствеността е далеч по-неясна, а данъчните практики - удивителни. В края на 2019 г. НАП запечата няколко ресторанта от най-известните вериги за бързо хранене на пъпа на София. Оказа се, че те са крупни данъчни нарушители заради абсурдни трикове за невнасяне на ДДС – например създадане на стотици фирми, чрез които се избягва регистрацията по закона или регистриране на фирма-бушон, която декларира всеки лев ДДС, но не го внася. Не са едно и две и лицата от криминалния контингент, притежаващи нощни заведения.

Макар да е сигурно, че и в хотелиерството, и в ресторантьорството има коректни предприемачи, които трябва да бъдат подпомогнати в кризата, това не отменя факта, че този сектор е един от най-рисковите от данъчна гледна точка и не е редно вместо затягане на контрола той да се окаже най-привилегирован с 9% ДДС. Още повече, че тази данъчна мярка няма как да допринесе за излизането на сектора от кризата с Covid-19. Първо, не е ясно дали тя може да влезе в сила преди 1 януари 2021 г., защото е спорно дали ДДС може да се променя в средата на годината. Второ, защото когато няма туристи и няма продажби, не се внася ДДС.

Споделяне
Още по темата
Още от Анализи и Коментари