Борисов сваля ДДС от 2011 г. насам, но досега данъкът не е паднал

Обещанието за 9% ДДС в заведения, ресторанти, барове и дискотеки, дадено от премиера Бойко Борисов на бизнесмените в сектора във вторник, не е първият случай, в който лидерът на ГЕРБ се зарича да променя най-важния данък в държавата. Досега обаче думите му никога не са се превръщали в действия и данъкът, който е основен приходоизточник на бюджета, така и не е променен.

Секторът на заведенията е един от най-рисковите по отношение на отчитането на оборотите и това, съчетано с поредното отлагане на наредбата за касовите апарати, няма да гарантира нито реално сваляне на цените за потребителите, нито очакваното от Борисов "100% изсветляване на сектора".

Съветът на Бенямин Нетаняху

За пръв път като премиер Борисов се присети да сваля ДДС през 2011 г., в разгара на икономическата криза у нас. Тогава той бе на крачка да се съгласи да намали данъка с 2 процентни пункта, след като отиде на посещение при израелския си колега Бенямин Нетаняху, който го бе посъветвал свалянето на данъка да става постепенно. 

"Вместо от 2011 г. да започвате да намалявате ДДС с 2%, намалявай на 6 месеца с половин процент. Това от една страна, е много добре за чуждестранния бизнес, който ще дойде да инвестира, в същото време и плавно ще си настройваш икономиката и финансите на държавата в тази посока", надяваше се преди 10 години Бойко Борисов, цитирайки Бенямин Нетаняху.

Впоследствие ГЕРБ така и не се реши на спорната мярка, защото свалянето на ДДС с няколко пункта, още повече плавно, не би довело до почти никакъв ефект върху цените, като в същото време би лишило бюджета от стотици милиони левове.

По правилата на ЕС основната ставка на ДДС не може да пада под 15%, но са допустими диференцирани ставки за определени стоки или услуги. 

У нас сега единствено в сектор "Туризъм" се прилага намалена ставка от 9% за нощувките и организираните почивки. Отстъпката бе прокарана при управлението на НДСВ с финансов министър Милен Велчев, чийто брат в момента управлява едни от най-скъпите хотели по морето. Има и няколко типа освободени от ДДС стоки и услуги – здравни, пощенски, социални. Хазартът също е освободена доставка, но не за да се насърчават игрите на щастието, а за да се пресече източването на ДДС чрез мними печалби от казина и рулетки. В зърнопроизводството пък бе въведено обратно начисляване на ДДС, благодарение на което измамите в сектора паднаха драстично.

Надцакването с Делян Пеевски и БСП

В последните години БСП почти ежегодно, всяка есен при обсъждане на бюджета, предлага въвеждане на ниски ставки по ДДС за основните храни и лекарствата, но по традиция предложението се отхвърля от ГЕРБ.

Последният по-шумен политически сблъсък по тази тема бе през лятото на 2019 г., когато темата бе повдигната от появилия се тогава изненадващо на работа депутат от ДПС Делян Пеевски, който лансира свежата идея да се свали ДДС върху хляба и лекарствата на 5%, а БСП допълни списъка, като поиска същото да важи за месото, млякото, брашното и продуктите от брашно.

Активността на ДПС и БСП накара Борисов да се включи в "надцакването" с идеята да се премахне ДДС върху книгите, защото образованието винаги било "приоритет" на ГЕРБ.

Той обаче не се съгласи ставката да падне и за храните със следния аргумент:

"Те (БСП и ДПС, б. р.) вече всичко, което им се яде и им се пие, предлагат да е без данък. Аз ако съм журналист, ще им задам следния въпрос: Защо за толкова много години управление на БСП и ДПС поотделно, заедно не направиха това. Защо сега казаха - има пари в държавата, а при тях – нямаше".

"За" и "против" намалени ставки по ДДС

Основен аргумент на привържениците на тезата за сваляне на ДДС е, че намалени ставки за храни, лекарства и други стоки или услуги има в много държави от ЕС и подобна мярка у нас би облекчила уязвими групи от населението като пенсионерите и бедните.

В същото време относително единната ставка на ДДС у нас е държавна политика от десетилетия. ДДС е косвен данък, който се внася от бизнеса, но практически се плаща от крайния потребител и е основният приходоизточник в бюджета – близо 11 млрд. лв. през 2019 г. Принципната позиция на различните екипи в Министерството на финансите винаги е била, че социална политика трябва да се прави през разходите в бюджета, за да е ефективна по отношение на уязвимите групи, а не през приходите, защото храни и лекарства купуват и бедни, и богати.

Освен това има огромна разлика между българската данъчна система и европейските. На Запад тежестта е върху преките данъци, облагащи доходите, имотите и печалбата. У нас обаче те са на минимални нива – данъците върху доходите и печалбата са плоски и със ставка 10%. Българският бюджет разчита основно на косвените данъци – ДДС и акцизи. Това означава, че ако ще сменя логиката на данъчното облагане у нас, което е възможна опция, трябва да се мисли за покачване на преките данъци на фирмите и гражданите.

Друг често изтъкван аргумент срещу свалянето на ДДС е, че няма никакви гаранции, че намаляването на данъка ще доведе до реципрочно понижение на цените на съответните стоки или услуги. В същото време обаче бюджетът се лишава от огромни приходи и се създават реални рискове за увеличаване на измамите с ДДС чрез опити фирмите да се вмъкнат в намалената ставка.

Владислав Горанов и Менда Стоянова са против

Борисов призна, че днешното му предложение е политическо решение, взето през главата на финансовия министър Владислав Горанов и на шефката на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова, които винаги са изказвали и гласували против мярката.

И в трите мандата на Борисов Владислав Горанов нееднократно е заявявал, че докато е финансов министър, ДДС няма да се намалява. Последното публично изказване на министъра в този бе на 10 февруари тази година по повод поредното искане на туристическия бранш за сваляне на данъка в момент, когато коронакризата беше далеч от фокуса на вниманието у нас. 

"Аз винаги съм защитавал - и това е била позицията на Министерството на финансите последователно в годините, че ДДС не трябва да е инструмент за правене на политика. Нашият модел е за относително единна данъчна ставка по ДДС, защото имаме три ставки по ДДС - нулева, 9% ставка, която се предлага за туристическото настаняване, и общата 20% ставка. По директива четвърта ставка не може да има. Тоест, ако се коментира определена група стоки, които трябва да бъдат с различни ставки, трябва да бъдат позиционирани в една от трите възможни – 0%, 9% или 20%", обясни Горанов миналата година.

Тогава той обясни, че опитът на другите държави показва, че няма гаранция и механизъм, с който променената ставка върху ДДС да е в полза на потребителите. "Масово - в това число и в Гърция, за където колегите често дават пример, ефектът остава по средата. Не в масовия потребител, а в търговците и производителите. Тоест, очакването, че ако намалим с 10 пункта ДДС, цената ще намалее с 10 пункта, е ирационално и гарантирам, че цените няма да паднат", предупреди Горанов.

"Диференцирането на ДДС за една или друга стока отваря безкраен дебат за диференциране на ДДС. Ако крайният ефект ще е намаляване на цените на определени стоки, има ясна гаранция, че това няма да се случи или ефектът ще бъде изключително краткотраен, в резултат на което вероятно маржовете на печалби на търговци и производители ще се разширят до приемливите за пазара ценови равнища, след което крайният резултат ще бъде само объркване на данъчната система на държавата и загуби за бюджета", заяви министърът през 2018 г. по повод поредното предложение на БСП за 5% ДДС върху хляба.

"Това (свалянето на ДДС, б. р.) е добър дебат за следващия финансов министър", заключи Горанов на 11 септември 2018 г. пред Нова телевизия.