Борисов: Те приемат, аз им спирам, каже ли обществото, отреагирам на мига

БОЙКО БОРИСОВ (министър-председател): … По тази точка с тези 20 декара правете каквото щете, но го махайте. Ясно ли е, Деси? Записваш ли? Кой член е това?

 

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (председател на парламентарната комисия по земеделие и гори) : Да отпадне § 2.

 

БОЙКО БОРИСОВ: И Найденов издава заповед. АКТА я спасих аз. Направиха, всякакви глупости изговориха. Шистовият газ, мораториума, го спрях аз. Може да изброя тези генномодифицираните храни ги спрях аз. Стига сега! И ще излиза някой сутринта и ще ми казва… Да се формулира защо, че тонове наркотици сме заловили или какво. Или не било демократично.

 

Няма нещо, което обществото да е казало и да не сме отреагирали на мига, няма такова нещо. Как така? Когато заменяха горите, заменките, защо не затвориха “Орлов мост”? И ги направиха. Факт са. В момента ние с мораториума на горите сме им дали най-скъпите гори, не може да пипат нищо, нали така?

 

ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (председател на парламентарната комисия по регионална политика и местно самоуправление): Колеги, какво става с интересите на тези хиляди собственици, които са получили в резултат на реституция собствени земи, частна собственост и трябва да се редят на “Топливо” за два кубика дърва, а имат гора и вие не им разрешавате, тоест ние няма да им разрешим да си отсекат по съответния ред, който е ясно и точно разписан два, три, пет кубика, за да се отопляват? Ние ще ги пратим на “Топливо” да плащат на прекупвачите, на търговците скъпо, прескъпо дърва?

 

БОЙКО БОРИСОВ: Колеги, разбрахме се точно и ясно.

 

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ (министър на земеделието и храните): Аз ще издам заповед, господин премиер, с която това нещо, докато се промени, ще бъде забранено, тоест няма да влезе в сила.

 

БОЙКО БОРИСОВ: По тази точка в момента до 16.00 часа Найденов да е издал заповед.

 

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: То си е в сила в момента.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Да я потвърдиш. Като слушам, никой не слуша дали е в сила или не.

 

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Добре.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Ще повториш сто пъти, ще я покажеш, ще ги поканиш в 16.00 при тебе да им покажеш заповедта. И тази точка – Румяна, с Федосиева, с Краси Велчев –записваме тази точка да отпадне.

Следващата точка.

 

АНДРЕЙ РАЛЕВ (Сдружение “Зелени Балкани): Следващата точка, пак несвързана със ски пистите, е за увеличаване на сечта над прираста. Една гора расте, да речем, 1000 кубика за десет години – толкова, колкото е по план. С този член, който се предлага, могат да се секат 1800 кубика. За първи път се въвежда такова нещо в български Закон за горите да може да сечеш над прираста. Тоест, една гора нараства с еди колко си за десет години. Ти имаш право да изсечеш повече от това. Това означава, че след 20-30 години на това място няма да има гора. Няма никаква логика.

 

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Господин премиер, те знаят много добре статистиката. Ние сме го коментирали.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Като сте го коментирали, защо ми затварят “Орлов мост”? Защо не си дошъл да ми кажете, че проблемът е такъв и вместо да гласуват онзи ден закон, да сме направили срещата във вторник и това нямаше да влиза в тоя му вид. Ние правим законите за тези хора, за тия всичките. Не ги правя за мене!

 

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: По същата логика идват в момента животновъди, които казват: пасищата ни ги превзе гората. Утре ще излязат и те и ще затворят „Цариградско шосе”.

 

РЕПЛИКА: Пасищата не се водят гора.

 

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Горите са се увеличили от 2000 г. и вие го знаете. Горите превзеха пасища. Искам да говорим обективно.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Найденов, ще направиш среща с животновъдите и с тези момчета и ще кажете: Хайде сега да отидем, например, в Якоруда или в Ябланица или където искате, покажете ни вие да видим къде има такова пасище, да имаме представа. Те са нормални хора. Ще отидат, ще го видят.

 

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Ще ги заведа още утре.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Това е диалог. Те ще кажат: Да, но виж, тук сме ви дали или има пасище, примерно, в Костинброд, където вие сте го изсекли и сте го направили на гората. И ще стигнем до правилното сечение да са доволни животновъдите, да са доволни и тези хора. разбираш ли какво чух аз сутринта? Че ние сме приели закон, който да изсече горите! Ние, които спряхме горските пожари, ние, които спряхме незаконната сеч. Районните управления още са пълни с каруци, трактори, които сме конфискували. И не чух нито един животновъд да излезе и да каже, аз не ги подстрекавам да излязат сега да се сбият на улиците, точно обратното. Казвам: При теб ще ги събереш и тях, и животновъдите. Аз не ги карам да се срещат на площада.

 

ЖИВКО БОГДАНОВ (Международна природозащитна организация WWF): Нещо повече, ние подкрепяме в някои членове животновъдите. Опасността в този член е следната. Той няма да допринесе за изсичане точно на храстите и на тези неща…

 

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Вие се опасявате да не се злоупотреби с члена, а не сте против члена.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Как според тебе ако бъде формулиран този член, няма да бъде риск?

 

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Говорихме го и с теб. Горите превземат пасищата. Ние в момента върху пасищата получаваме едно – субсидия, едно – искаме тия хора да имат къде да могат… Вие имате притеснение да не се злоупотреби с текста. Аз ви казвам: ако трябва, да го формулираме така, че да не се допуска, а не да го забраняваме, защото разберете, от другата страна стоят също хора.

 

РЕПЛИКА: Тук пише “държавни горски и държавни ловни стопанства”. Не става дума за ливади и пасища изобщо.

 

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Пасищата са до горите. Когато гората се разпространява, превзема от пасищата.

 

РЕПЛИКА: Между пасища и гори има ключова разлика.

 

ЖИВКО БОГДАНОВ: В Закона за горите има процедура, която този закон въведе благодарение на това правителство, да се уточни точно проблемът със завладяването на пасища, ливади, въобще земеделските земи и т.н. Собственикът решава по Закона за горите, настоящия, дали да се ползва земята като гора и я декларира в Агенцията по горите и му я записват като гора, или ще я прави като пасище и ливада. Има си процедура за това нещо.

 

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Когато е държавно обаче, решава държавата.

 

ЖИВКО БОГДАНОВ: В държавните гори се управляват с горскостопански цели, не с животновъдни цели. Няма ливади и пасища там.

 

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Имаме дефицит. Нека да мислим разумно. Съгласен съм да седнем и ако текстът не е прецизен…

 

БОЙКО БОРИСОВ: Да го прецизираме, да разберем. За частника няма проблем дали ще е гора или пасище. Както си го декларира. За ловните и за държавните горски стопанства има проблем, че не би могло да си поддържат. Те защо не си режат още като излизат такива филизчета от земята, тогава да си ги режат? Защо чакат да стане примерно един метър и тогава да го режат? Това е като във всеки двор, нали го почистват. Като излязат такива филизи, отиваш и ги изрязваш, нали така?

 

ЖИВКО БОГДАНОВ: Текстът не касае изобщо пасища и ливади. Текстът гласи:

До влизане в сила на горскостопански планове и програми допустимият размер на ползването на действащи или с устройствени проекти планове и програми може да бъде надвишен до 80 на сто…”

 

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Ще махнем “до влизането”, за да не се притеснявате. В Лесоустройствения план го правим и ако в Лесоустройствения план е разписано, го изпълняваме. Съгласни ли сте така?

 

ЖИВКО БОГДАНОВ: Не, тук става дума за друго. Когато се планират ползванията в горите, по целия свят, откакто е измислена науката горскостопанската, от 400 години, устойчивите ползвания са винаги по-малко, отколкото прираста, за да имаме гора. А тук вие казвате: 80% над прираста.

 

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Само че никой не е допуснал за десет години да имате…

 

ЖИВКО БОГДАНОВ: И във Виетнам го няма.

 

СТЕФАН АВРАМОВ (Българска фондация “Биоразнообразие”): Така записан текстът, не става въпрос въобще за пасищата. Става въпрос за горите. Ако искате да управлявате пасищата, запишете го текста за пасището. Но така записано… пасищата са си юридическа категория. Те се дефинират, много добре знаете как.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Колега, кажи ми как трябва да бъде формулиран текстът, за да е гарантирано?

 

СТЕФАН АВРАМОВ:: Да се махне “надвишава” и става “до 80%”.

 

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Добре, слагаме “до”.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Това в кой член е?

 

ЖИВКО БОГДАНОВ: Това е параграф 63, ал. 3 от Преходни и заключителни разпоредби.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Прочети го дословно.

 

ЖИВКО БОГДАНОВ: Предложението, което предлагате от агенцията по горите е следното. „До влизането в сила на горски планове и програми по ал. 1 допустимият размер на ползването по действителните или с устройствени проекти планове и програми може да бъде до 80 на сто от средния годишен прираст в съответното държавно горско или държавно ловно стопанство.” Ако това остане, е супер.

Тук само отпада „надвишен до”.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Приемаме ли това? Приемаме го така.

 

ЖИВКО БОГДАНОВ: Чудесно.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Трето.

 

АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ (WWF): Третото е свързано с планините и със застрояванията.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Със сечта, с управлението на горите изчистихме ли всичко, ако се приемат тези две неща. До тук съм записал: да отпадне този член и да има надвишение. Проверете, за да приключим с тая тема.

 

ЖИВКО БОГДАНОВ: Има няколко противоконституционни текста, свързан с ползването на горите.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Кои?

 

ЖИВКО БОГДАНОВ: Примерно, ако държавата води дело срещу царя, с този член се позволява държавата да ползва в имотите, в които текат съдебни дела, но трябва да има някакво обезщетение. Хайде, царя го забравяме, но ако аз съм собственик… Трябва да се прецизира.

 

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Когато гората е блокирана и падат дървета и съхне, кой да влезе?

 

ЖИВКО БОГДАНОВ: Именно, може да се добави: когато това е подкрепено от …защитна станция, че има нужда от такова ползване. Защото не е редно да се прави нормално ползване, до като има спорове. Или трябва да се гарантира например обезщетяване.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Параграф кой?

 

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: За да се разреши сечта, се иска мотив.

 

ДАНИЕЛА АНГЕЛОВА: (Главен юрисконсулт в Изпълнителна агенция по горите) Този текст, който цитирате, към настоящия момент действа в двата реституционни закона – за възстановяване на земеделските земи и за горите и земите в горския фонд, който все още действа. Там има точно такива текстове при спорни имоти, за да може да се управлява устойчиво гората, ползването да се извършва от държавата, като приходите да се включат в набирателна сметка, която после и след решаване на спора… същата процедура…

БОЙКО БОРИСОВ: Кой параграф е?

 

АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Другият проблем със сечта е сечта на гори в корекциите на реките.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Да я намерим.

 

АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Може да сте въвели някои неща, които ние не знаехме довчера, защото това дойде днес при нас. Имате някои подобрения от последната комисия.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Нека да го прочете и тогава да минем нататък. От много приказки затвориха „Орлов мост” два дена.

 

АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Господин премиер, Вие знаете, че промените в закона бяха въведени между двата празника, между Коледа и Нова година и нямаше никакво време в закона в 14-дневен срок да бъдат разгледани, за да се направи добра дискусия. Оттам

започнаха всички тези забавяния.

 

РЕПЛИКА: Господин премиер, всички тези мъже, които са тук, са участвали в правенето и на предишния, и на по-предишния и на още по-предишния закони. Ние сме единствените, които сега се намесваме. Те имат предостатъчно опит.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Записваме, че този параграф е така.

 

АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Касае чл. 66 и 67.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Добре, чл. 66 и 67.

Друго какво казахте?

 

АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Следващият проблем е със сечта на гори в корекциите на реки, където принципно повечето от тях са природни местообитания по натура. Трябва да се действа по-внимателно.

Не знам дали сте го променили. Получихме го преди малко.

 

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Специален закон изисква поддържането на … храстовидна и дървесна растителност. Член 101.

 

АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Не е описано какво точно е корекция на реката. Защото корекция на реката вие може да считате, че е цялото разливно място.

 

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Специалният закон урежда това. Сега ще го намеря. Чл. 101. Практически където определя кое не е гола сеч.

 

РЕПЛИКА: В дефиницията за корекции влизат и такива територии като защитена местност Рупите, корекция е между двете диги реката може да попадат и огромни площи. Имаш вековни гори в това нещо, не са толкова много. Резерватът Камчия е такъв район.

 

ДРУГА РЕПЛИКА: Трябва да се прецизира текстът.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Какво пише в закона?

 

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Усвояване не е гола сеч. Усвояване на дървесина в площите в границите на корекции на реки и на сервитутите на хидромелиоративните съоръжения, за които съгласно разпоредбите на специален закон не се допуска наличие на дървесина и храстова растителност. Идеята е процедурата за изчистването, когато специален закон казва какво да представляват изкуствените диги примерно и какво не трябва да има, да може да се усвоява тази дървесина. Проблемът излезе с наводненията, когато трябваше да се чистят дигите.

 

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Когато вкарваме в момента да се чистят и да се коригират, за да няма наводнения, защото това е другото голямо бедствие, едно наводнение ги унищожава и вие знаете – излязат ли, те унищожават и дървесните видове.

 

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ако няма специален закон, те са също горска територия.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Това гарантира ли ви? Никой няма да изсече нито Рупите, нито Камчия, поне докато сме ние.

 

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Как някой ще посегне да изсече…?!

 

БОЙКО БОРИСОВ: При нас е категорично, сигурно е при нас. Затова искам да ви гарантирам в закона, че и след нас няма да го направят. Затова вижте текста.

 

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Чл. 105, т. 9.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Дотук сме разгледали четири точки. По четирите сме се разбрали.

 

ЖИВКО БОГДАНОВ: В § 28, т. 5, чл. 88, ал. 5 се създава точка 4 и 5 – също го пише това нещо. Обаче члена тук го няма.

 

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ще го прочета.

 

ЖИВКО БОГДАНОВ: Понеже темата за наводненията е много важна, аз предлагам да се направи една среща, тъй като има много сериозно хидроинженерно лоби, което доведе до много корекции на реките в България и доведе до това, да се засилва течението на реките в някои райони и проблемът да се създава по-надолу. А когато се изсича дървесната растителност в горните течения и в някои места на корекции, това води да не може да забавиш водата по-надолу и е много тънък моментът какво и къде трябва да се прави. Заради това предлагам да се направи една среща преди да дойдат новите валежи примерно есента, защото не може да кажем: навсякъде трябва да има корекции и изсечена горска растителност и това ще ни реши проблема.

 

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Не, не можем да кажем. Казано е само: ако специален закон не допуска наличие на такава, като определения, които са дадени в специалните закони за хидромелиорациите.

 

Чл. 88 урежда как се стопанисват горите, като какви – няма да изчитам всичко. Това са действащи пет алинеи от сега действащия закон.

 

В ал. 5 има изредени кое не се стопанисва като гора, предвид режима на сечене. Едното е плантациите от бързорастящи. Петото е „площите в границите на корекции на реки и на сервитутите на хидромелиоративните съоръжения, за които съгласно разпоредбите на специален закон не се допуска наличие на дървесина и храстова растителност”.

Тоест ако за съответните съоръжения няма специален закон, който урежда какво трябва да представляват (специален закон е Законът за хидромелиорациите и Закона за водите…)

 

БОЙКО БОРИСОВ: В Банкя на реката преди десетина години когато минаха, изсекоха тополите.

 

РЕПЛИКА: Тук трябва да се прецизира, че в корекциите на реката има участъци, които са променени, които наистина трябва да се почистват, както е коритото в Самоков. Но имаме участъци…

 

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Това могат да го допишат в наредбата.

 

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Когато хидроинженерите отидат и направят плана за корекциите, да не би този план да е по-голям, отколкото трябва. Нали това се притеснявате?

 

РЕПЛИКА: Именно.

 

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Не сте ли съгласни в наредба това да се напише като вариант?

 

АНДРЕЙ РАЛЕВ: Напълно сме съгласни, но трябва да се направи бързо, за да няма произвол на закона, докато няма наредба.

 

АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Това леко сте го подобрили. Има просто още малко – и да стане перфектно. Тук имаше един текст, който казваше: тези гори не са гори, корекциите.

 

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Не, подобрен е текстът.

 

РЕПЛИКА: Подобрен е, точно така. Просто още малко трябва да го прецизираме.

 

ПЕТКО ЦВЕТКОВ (Българска фондация “Биоразнообразие”): Ние говорим за тези, които са картирани като гори. Не говорим за места, които…

 

АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Ще го прецизираме с господин Найденов. Да вървим напред, да не губим време.

 

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Сервитутът на хидромелиоративно съоръжение няма как да е в гора, защото при изграждането му то вече си е с променено.

 

АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: За мелиоративните – да, но за корекции на реките има малко какво да се направи.

 

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз предлагам този текст като варианти да се допише като условие в наредбата.

 

АНДРЕЙ РАЛЕВ: Идеално.

 

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Защото то е разписано за наредбата. Знаете, че ще го защитим.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Найденов ли издава наредбата?

 

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Да, издава се.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Днес като дойдат в 16.00 часа при тебе, да го има записано и в наредбата и тоя член.

 

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Те са два члена – 88 и 105.

 

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: В наредбата го вкарваме.

 

БОЙКО БОРИСОВ: По-нататък.

 

АНДРЕЙ РАЛЕВ: Основният проблем, заради който хората излизат на улицата, е, че се дава възможност за първи път от 1931 г. държавата да даде възможност на частни лица и компании да строят в защитени територии държавна собственост. В България има 5% защитени територии. Това са: националните паркове, природните паркове, защитените местности. В тях държавната собственост се управлява, досега винаги се е управлявала от държавата. Ако имат интерес, да речем от някой инвеститор в ски курорт или нещо подобно, държавата дава концесии. Има много добре разписана процедура за концесиите в България. Няма нужда да извъртаме и да заобикаляме Закона за концесиите чрез това, да се не променя предназначението на имотите. И това, да се даде възможност на едни частници, които…

 

БОЙКО БОРИСОВ: Частниците не е мръсна дума, няма да се връщаме в социализма пак.

 

РЕПЛИКА: Нямаме това предвид. Искаме държавата да е възложител, а частникът да е

изпълнител.

 

АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Основното е, пише, че строителството на ски писти и ски лифтове да се извършва не с промяна на предназначението, а директно с право на строеж. Идеята на господин Емил Димитров беше за да може държавата да запазва собствеността си. Чудесно предложение на господин Емил Димитров. Единствено ние бихме искали тук да влезе следното. Държавата запазва собствеността си, добре, обаче да има промяна на предназначението, тъй като застрояването с писти и лифтове колкото и да е си е абсолютно същият строеж, какъвто са всички други хотели и подобни, което запазва смисъла.

 

АНДРЕЙ РАЛЕВ: И в новите промени не става въпрос само за ски писти и лифтове, а става въпрос за всички спортни, културни и религиозни съоръжения и прилежащи към тях сгради и друга инфраструктура, което означава, че може да се тълкува много широко.

 

АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Имаме запазване на държавната собственост – искаме ние, - искаме промяна на предназначението, за да не се води това гора на хартия.

Запазването на държавната собственост го няма. Искаме промяна на предназначението. Ще ви обясня.

 

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Това го разписахме.

 

АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Точно, ние Ви подкрепяме в част от нещата. Просто да ги усъвършенстваме. И ще стане всичко идеално за обществото и за институциите.

Запазваме държавната собственост, както предлагате вие.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Защо не дойдохте тук да протестирате оня ден и да съм слязъл при вас и да сме се качили тук? Къде сте стояли тук?

 

АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Господин премиер, елементарно е решението.

Променяме предназначението чрез търг, както вие въведохте в последната комисия.

 

ДЕСИСЛАВА: За първи път се въвежда, признаваме го това нещо.

 

АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Точно така, признаваме го. Въвежда се с търг отдаването право на строеж и инвеститорът започва да строи, ако мине другите екологични процедури.

Има едно уточнение. Искаме една промяна на предназначението, защото там има една такса, която отива в държавата, за да направи компенсаторно заселяване. Без промяна на предназначението, особено в частни земи, в един частен имот ако инвеститорът, например, във Видин и по видинското радио аз го казах, един частен имот отиде при госпожа Караджова и поиска разрешително за писта и тя ще го разреши веднага, защото това не е съществено увреждане на природата. На следващия момент той няма нужда да променя предназначението, няма нужда да плаща такси, изсича на голо терена си за ски писта и де факто той получава добив на дървесина, все едно че прави ски писта, без да е платил наказателна такса за компенсаторно залесяване и заобикаля правния принцип на Закона за горите, тъй като всеки друг ползвател на гора, частник или държава, ползва дървесина и я продава,но няма право на гола сеч, а с този правен недостатък на сегашните предложения и приети, всъщност допускаме строителство на ски писти във Видин, а де факто изсичане на голо, без да се заплаща наказателна такса за това. Допускаме вид гола сеч. Това има как да се прецизира. Казах ви. Просто включваме във вашит екстове промяна на предназначението и нещата заспиват. За защитените територии искаме…

 

БОЙКО БОРИСОВ: Вие защо сте против това да го има?

 

АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Поради таксата. Ние знаем, господин Димитров каза да смалим таксите. Добре, да ги смалим за всичко.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Колко е таксата за това? Каква е разликата?

 

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Логиката, господин премиер, е следната. Ние имаме разминаваме с тях само в едно. Всичко сме приели. Тоест, разликата е, че в сегашния режим има предложение да не се прави промяна на предназначение и съответно да не се събира такса. Всяка държава има механизми, с които стимулира инвеститорите. Държавата може да въведе промяна на предназначението и да ги освободи от такса. Тоест, нека да не коментираме финансовата страна на въпроса. Решили сме като държава, че това е начинът.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Каква е разликата в таксите?

 

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Разликата в таксите към сега действащата тарифа е огромна. Онзи ден имахме с АГРОПОЛИХИМ, които искаха да се изтеглят от тук инвестицията, защото таксата им се вижда много. Когато дойдохме на власт, ниските такси, които бяха при тройната коалиция ние ги променихме в наредбата. Те станаха много високи. Инвеститорите се оттеглят и протестират. Затова когато коментирахме философията, казахме така: това е начин да бъде стимулиран по някакъв начин инвеститорският интерес. И аз мисля, че ще ви предложа нещо, което е компромисно.

 

Процедурата за промяна на предназначение едно че струва много пари и отблъсква инвеститора. Второ, тя като цяло като процедура е доста тромава, защото изисква, знаете, скици, оценки и всичките тези неща. Каквото и да си говорим тук, вие не протестирате заради 20-те декара, за които решението ще го намерим веднага, вие протестирате точно покрай този член.

 

Ако стигнем до консенсус да намерим експресната, тоест зелена, някаква процедура, която да не е сегашната процедура и да не отблъсква инвеститорите, това е само решението. Иначе нашата идея е тая. Ние не защитаваме, примерно, както говорите, Цеко Минев. Не е поправката Цеко Минев това, което говорим. Запазихме собствеността на гората, защото утре ще ни обвините дори и с промяна на предназначение. Да, вие го дадохте. Затова остава винаги държавно.

 

Единственото – костеливият орех, е промяната на предназначението. Кажи ми как да стане в момента, ако аз съм инвеститор.

 

АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Вие сте прав. Може да облекчим, обаче в случая в момента, в който вие въведохте изисквания за търг, вече няма нужда да се притеснявате за високата такса на правото на промяната на предназначението, тъй като когато е държавна гората ако имаме такса за промяна на предназначението, после при търга се урегулира и крайната цена, която човек трябва да плати, за да инвестира в държавен имот, се уравновесява. Проблемът остава обаче за частните гори.

 

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Ето, тук за частните какво правим?

 

АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: За частните гори не може да не събираме токса. Ако искате намалете, помислете нещо. Не може да не събираме…

 

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Вие ще ни подкрепите ли, ако намалим таксите? Ние заради вас ги вдигнахме.

 

АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Вие вдигнахте заради заменките. Това е нещо друго.

 

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Кой настоява за заменките?

 

АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Там е разпореждане, там е предоставяне на държавна - на частна. А таксите за промяна на предназначението нямат нищо общо с пазара в България. Тоест, наистина … имат такса и вие може да я прецизирате така, че да привличате инвеститори за частните имоти. Но за държавните е хубаво да има промяна на предназначението.

 

ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Значи вашето предложение е да има такса, но тя да бъде минимална, за да не отблъсква.

 

АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: В частните.

ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Защо? А в държавните?

 

АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: В държавните вероятно също ще има нещо подобно. В държавните няма значение.

 

ПЕТКО ЦВЕТАНОВ: Както е написан законът, е перфектен. Ще ви кажа. Предишният закон, направен от тройната коалиция, два пъти го променяха. Всичките тези мъже са участвали в правенето на тази закони – и през 2007, и през 2008, и 2009, и миналата година. Те имат предостатъчно опит в правенето на тези закони. Ние сме по-нови, от скоро сме.

Подкрепяме на 100% промяната. Ще ви кажа за що. Предишният закон беше следният.

Имаш право да промениш статута на земята, да платиш таксата, която е 35 000 лв. на декар, но не получаваш собственост върху земята. Само от горска територия става урбанизирана територия. За една ски писта, която е около 1000 дка, по 35 000 – това прави 35 милиона. Ти отиваш и плащаш, без да стане твоя собственост земята. Няма инвеститор в света, който не да помирише – да погледне да инвестира в България по тази причина и ще направя едно уточнение. Този закон, който разглеждаме сега, той не влияе върху трите национални парка, където са големите ски центрове. Това са Банско, Боровец и - Пампорово са частни земите. Те са в национален парк. Този закон касае Витоша и малките населени места, където в момента безработицата е 27%, господин Татарски, знае се. Защото хората нямат работа, секат гората поголовно. И няма инвеститор, който да си бръкне – не български, какъвто и да е, от Марс да дойде – няма да извади без да получи собственост да плати тази земя.

 

БОЙКО БОРИСОВ: А в Австрия, в Швейцария, другите, където имат развити ски курорти, знаете ли каква е практиката?

 

АНДРЕЙ РАЛЕВ: В Австрия например почти всички ски курорти са общински или с 50% общинско участие. Защо? Защото ски съоръжението по дефиниция не може да бъде самостоятелно печелившо. Скъпо нещо е строителството на едно съоръжение. Скъпо нещо е и следващата експлоатация. От цената на лифтовете не може да се печели достатъчно. Обаче всички туристически фирми печелят от другите услуги, които са около ски пистите. Така че едно участие на държавата в строителството на ски курортите е много полезно, защото тогава държавата може да бъде сигурна, че цените, на картите, ще бъдат по-ниски. Ако се дадат пълни права на монополистите или на хората да има монопол в ски курортите, това значи, че ще се вдигнат много цените, това значи, че ще идват по-малко туристи и ще има по-малко приходи за местното население. Ако има участие на държавата, ще има по-ниски цени на картите, повече туристи и повече приходи за местните хора.

 

КОНСТАНТИН ИВАНОВ (WWF): Понеже бяха отправени обвинения към хората, които стоят на тази маса, че едва ли не всичките закони те са ги писали, аз искам да питам само господин Цанов дали е вярно, че има кредит към банката на Цеко Минев.

 

ФИЛИП ЦАНОВ (Сдружение “Природата за хората и регионите”, консултант на “Витоша ски”) : Не е вярно. Нито едно мое дружество няма.

 

КОНСТАНТИН ИВАНОВ: И дали е вярно, че има неплатени такси към Националния осигурителен институт?

 

ФИЛИП ЦАНОВ: Понеже говорим за Австрия, Швейцария се спряга тази тема. Основният проблем в България е, че като цяло държавата е два пъти по-ниска като средна надморска височина на държавата и е три пъти по-ниска от Швейцария.

 

ФИЛИП ЦАНЕВ: И това не е вярно. Пред премиера лъжете. Сто и двадесет върха над 2000 метра има в България. Само на Витоша са 11.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Да каже момчето какво са се разбрали, за протокола, за да приключим тази точка.

 

АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Тези 35 милиона ще си дойдат от само себе си, защото вече има пазарен механизъм за определяне цената на правото на строеж. Така че ако има инвеститори от Австрия, които искат да се конкурират тук и да направят топ курорт, цената ще отиде може би наистина на 10 милиона или 20 или 30 милиона. Вече имаме пазарен механизъм, който вие въведохте.

 

И да коментираме това, което обсъждахме с господин Найденов. Включваме право на промяна на предназначението. Държавата има да плаща един данък, тъй като остава неин имотът и този просто трябва да се промени наредбата, за което мисля, че господин Найденов ще се справи. Остава единствено таксата за този данък, който държавата си плаща сама на себе си, да бъде извлечен от правото на строеж, което ще се определи чрез търг. Вече търгът е в сила. Имаме пазарни цени. Ние не отблъскваме вече никого. Вече привличаме.

 

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: За какво става въпрос? Дилемата каква е? По този закон досега вас сме ви слушали сега, и в първия му вариант. За да запазим държавната собственост въобще, завинаги, защото иначе се изкушава всеки да я промени, ние въведохме този член, с който се казва, че завинаги остава държавна собственост. При промяна на предназначението, съгласно сега действащия член 79, си длъжен при поискване от инвеститора да му продадеш. Ето го, пише. Аз го показах. Така е. Вкарвайки режима, едното изключва другото. Ако вкарваме режим да остане държавна собственост, затова сме махнали промяна на предназначението. Ако върнем промяната на предназначението, влизаме в режим, спазвайки закона, инвеститорът ако поиска да го купи. Тоест хипотетично ние можем да закупим собствеността като държава.

 

Остава другият вариант. Вече при промяна на предназначението дори и да остане държавно, отиваме на хипотезата, че остава държавно. Държавата дължи данъци. Когато излезе от горския фонд и стане урбанизирана територия при промяна на предназначението, но останала държавна собственост, държавата дължи данъци. Тоест Министерството на земеделието и храните трябва да плати на Министерството на финансите данък. Тези данъци са огромни. Иначе в противния случай това щеше да го плаща инвеститорът. Затова ако търсим и вървим по пътя да намерим решението, трябва да минем на много сложен вариант, който, разбира се, не можем да го направим за ден, два или три. Първо, да разпишем такъв режим, че не можем дори да му променим предназначението при какви случаи не можем да променим собствеността, второ, промяната на наредбата, с която държавата не дължи на държавата респективно Министерството на земеделието и храните да дължи на Министерството на финансите, защото ние ще фалираме, няма откъде да им го платим. Но разбирате, че това е една изключително сложна процедура, която искам тук вие със съзнанието на това, на отговорни хора, защото ние търсим и приходи в тая държава, дали да влезем в тоя сложен режим, дали ни е нужно това, като сме ви запазили основния принцип – държавна собственост и търг, тоест всичко това е само заради промяната на предназначението.

 

БОГДАН ХРИСТОВ: Аз съм скиор. От Гражданско обединение “Витоша” съм. Аз не съм еколог. Досега говорех основно на еко теми. Искам да кажа гледната точка на, убеден съм, на преобладаващата част от скиорите и бордистите в България. Тоест, тези, заради които уж се правят тези промени в тези точки специално. Мога да кажа, че вчера на „Орлов мост” видях повечето от приятелите си, с които ходим да караме на Рила, на Витоша, ги видях там, излезли на улицата да протестират срещу този закон.

Проблемът е, че в момента в България по-голямата част от хората, които обичат ски спортовете, зимните спортове и да карат и борд също така, по-голямата част от тези хора не могат да си позволят в момента и си броят стотинките, за да отидат и да се наслаждават на спорта си. Към момента така стоят нещата. Това означава, че всъщност само на един хвърлей разстояние от нас в Сърбия картите за ски съоръженията струват три пъти по-евтино, отколкото при нас тук на Боровец. В Австрия, в най-хубавите курорти в света картите за ски са по-евтини, отколкото на Боровец, където горе дори няма една тоалетна.

 

ФИЛИП ЦАНЕВ: Говорете истината в цифри. От шест години в България картата струва 55 лева. За миналата година по данни на вестник „Капитал” 70 000 българи са карали ски в Австрия, 70 000 българи, износ на национален капитал. Как да богатее този народ? От какво да живее този народ, като при положение, че ходят да карат в Австрия ски. В Австрия има 25 000 километра писти. В България има 200.

 

БОГДАН ХРИСТОВ: Господин премиер, Вие сте държавата, обявете кой стои зад офшорната компания „Юлена” АД и „Витоша ски” АД. Само това да го направите, ще бъде достатъчно да успокои много от хората. Защото винаги остава сянката на съмнение, че промените в Закона за горите се правят заради някой от правителството или от парламента.

 

ФИЛИП ЦАНЕВ: Кажете и за Иво Прокопиев тогава, който ви финансира.

 

БОГДАН ХРИСТОВ: Предлагам просто да помислим за това, дали въобще този закон е в интерес на ски спорта или не е, защото това се приема по подразбиране, господин премиер, очевидно е убеден в това нещо, но ние вярваме,че това не е така. Затова са тези хора на улицата, за щото това, което се предлага, е на един монопол, който вдига цените на картите и им предлага ниско ниво на услугите и им се предлага да им се подарят планините ни, които ние като скиори, като спортисти, като хора, които обичат планината, не искаме да си ги дадем.

 

Затова този закон в тази си част, която засяга ски спорта, трябва да се преразгледа.

 

Затова този закон в тази част в сферата на ски спорта трябва да се преразгледа. Трябва да се поставят нещата в равноправна и модерна основа, защото ние не можем с един автомобил, който е със счупена кормилна уредба да му сложим реактивен двигател и да се надяваме, че той ще се движи както трябва, защото тези промени, които са налагани и всички хора, които ще попитате на улицата и ще ви кажат, че те са лобистки промени и са купени.

 

БОЙКО БОРИСОВ: С кое?

 

БОГДАН ХРИСТОВ: Аз говоря не само за Закона за горите, а за всички закони, за всички четири закона.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Момент, говорим с момчето. Тази зима направихме две купи за мъже и жени световни купи в Банско. Всички специалисти и скиори, които дойдоха от света казаха, че е прекрасно – всички, кое не ти харесва на теб, та казваш, това са счупена скорост. В момента Банско е европейски курорт.

 

БОГДАН ХРИСТОВ: Нека да разграничим нещата. Аз когато ми дойде гост вкъщи, когато той е един културен човек, който има някаква култура той винаги ще се изкаже ласково за моето гостоприемство.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Те няма да ни дадат да направим световни купи, ако не сме добри. Миналата година беше само за жени, или за мъже беше миналата година, тази година ни дадоха за мъже и жени. Сиреч, ние ако не сме се представил и ниво. Вие започвате да си оплювате сами страната.

 

КОНСТАНТИН ИВАНОВ: Но имаше няколко милиона лева държавна помощ нали така за това първенство.

 

БОГДАН ХРИСТОВ: Когато налееш милиони левове е нормално да очакваш.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Да това е целта, това е рекламата. По цял свят хората знаят, че в Банско има световна купа.

 

ФИЛИП ЦАНЕВ: Преди десет дни излезе доклада на ЮНЕСКО, подписан от господин Кишоре Рал, управител и ръководител на Центъра за световно наследство за националните паркове, какъвто е Пирин. Обект от природното световно наследство. Заключението е категорично, че ски зона Банско не уврежда Пирин като обект на световното природно наследство. Ски съоръженията са направени по природосъобразен начин щадящ природата.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Нека да чуем Татарски, момент. Той беше кмет на Разлог.

 

ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: С повечето от вас се познаваме, а с някои много отдавна. Колеги, ако запазим закона в съществуващия досега вид ние ще запазим и монопола и ще си останат тези три, четири фирми, които ползват в момента, като не искаме това трябва да дадем възможност и на други фирми да се възползват от възможностите, които им дават нашите планини. Как може да стане това? Като им сложим една голяма такса за промяна на предназначение и да ги откажем още тогава или впоследствие спазвайки цялата процедура свързана с реализацията на един инвестиционен процес, да им вземем всички необходими дължими такси и да запазим собствеността върху земята държавна. Вие предлагате да разделим в закона собствеността – общинска, частна и държавна да бъде по различен начин, не бива това да се прави. Вие изхождате от примери, които са изключително частна собственост, но има и други, които са смесена общинска и частна, каквито проекти има в процес на реализация. Там какъв да бъде режимът на застрояване?

 

Второ, искам да ви кажа, че когато разсъждаваме и разглеждаме този закон трябва да изхождаме и от други аргументи. В България около 35 на сто от общините са планински. Това са най-бедните общини. Това е една възможност в тях за развитие на какъвто и да е някакъв поминък и икономика. По този начин ние ще променим и ще намалим това различие между регионите, които сега съществуват. Тези планински курорти, които са изградени в момента, ски курорти са концентрирани на три места, какво става с останалите части на България? Защо да не им дадем и на тях възможност там да се развива макар и в по-малка степен такъв вид туризъм. Това нещо има значение и социално и икономическо за тези хора в споменатите райони. Затова моето мнение, че с промяната, която предлагате и касае аргументите, които се изтъкнаха единствено и само от това, че държавата щяла да загуби някаква сума пари от таксите, които няма да се събират ние косвено ще загубим много косвени приходи в тези общини от реализацията на един такъв проект. Така, че ако основният ви аргумент е, че държавата ще загуби някакви пари от тази такса ние ще загубим, ако променим както вие искате ще загубим първо, собствеността върху земята.

 

Второ, контролът върху тези територии, защото стават с променен статут и повече държавата там не може да се меси, т.е. ги губим и като горска територия и трето, ние даваме изцяло контрола върху определени икономически субекти върху тези територии. Държавата съвсем загубва правата си, докато сега с правото на строеж тя винаги може да ги контролира, да не говорим, че за пет години, ако не го реализира обратно си връща и губи това дадено право. За тридесет години всичко изградено остава пак на държавата и да не говорим, че цялата политика не само на това правителство, но и преди цялата държава е подпомагала физическото възпитание и спорта. Законът за физическото възпитание и спорта даде възможност да се предоставят даже и безвъзмездно такива терени на федерацията. Да се изграждат спортни обекти, а ние в този закон казваме – не, връщаме се назад, блокираме… Аз даже си мисля, че вие лобирате за тези, които сега са изградили ски съоръженията, защото те са три и ще останат само три, няма да станат повече, ако не променим закона. Ако не дадем възможност и на по-малки фирми и на общини да реализират такива проекти при

облекчени условия, защо изключвате общините като потенциални инвеститори?

 

БОГДАН ХРИСТОВ: Защото това е нереалистично.

 

ЛЮБОМИР ТАТАРСКИ: Защо виждате само частни лица. Реалистично, ще ви дам пример с нашата община Разлог, съвсем реалистично е и вие ни блокирате и нас да реализираме проекти за които, там живеят и хора в тези райони, разберете.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Между другото, ако сравните Разлог и Банско са все едно от небето до земята.

 

ФИЛИП ЦАНЕВ: Господин премиер осем години имаше възможност да се променя предназначението и статута на земята. Няма една стотинка влезла за тези осем години от промяна на статута на земята. Никой не желая да я променя. Така, че това не е аргумент.

 

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, ще си позволя по повод на това, което чух и нашата позиция. Всички вие сте единодушни, че в момента картите са скъпи, че трябва да има свободна конкуренция, да има ново развитие на инфраструктурата и пазара сам ще го регулира. Вие сте съгласни, че в момента, изслушайте ме, че в момента сме въвели за първи път публична процедура, която при такъв търг правото на строеж за изграждането на такива връзки и съоръжения ще придобие пазарна цена. Вашето притеснение е за компенсаторното залесяване, тъй като в момента няма да има такса за изключване от горски фонд, тъй като, като има изключване от горски фонд има такава такса, но територията става вече на трето лице придобита и после може да остане винаги урбанизирана с друго строителство.

 

Аз ви предлагам, нека да оставим режимът, така както е предложен с право на строеж.

 

Съгласни сте, че пазарът ще установи на търга реалната стойност. Ще могат да се пускат и малки участъци и нека да се договорим и да предложите от този приход какво да отива задължително за компенсаторно залесяване, дори да задължим съответният инвеститор първо да извърши това.

 

РЕПЛИКА: Променя се логиката.

 

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Говорим по спорните текстове. Вашият интерес по отношение на опазване на горската растителност ще бъде защитен така и режимът ще остане такъв, че да има инвеститорски интерес за последващо изграждане на съоръжения. Нека да се задълбочим. Ние сме се опитали съвсем подробно в 10 точки с ясно разделени различни видове съоръжения. Нека да не говорим общо. Ако искаме по принцип да има консенсус и да постигнем нещо така, че да има развитие оттук нататък, защото отговорността на държавата, но смятам и на вас като неправителствена организация, в крайна сметка държавата да се развива нали така? Нека да бъдем конкретни – десет точки са точно обособени. Аз ви предлагам, на всичко отгоре ски пистите знаете, че е имало режим в който пак са били с право на ползване с такива такси. Предлагам ви това, помислете го.

 

ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Каква е разликата между стълбовете за телекомуникационно оборудване и въздушни далекопроводи и ски влекове?

 

………..: Едните са много по-концентрирани най-малкото на едно място.

 

ФИЛИП ЦАНЕВ: Искам да направя едно уточнение – защо спорим?

 

ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: За противопожарната безопасност да не говорим.

 

ФИЛИП ЦАНЕВ: Горските територии в нашата страна, става въпрос за 0.05 на сто. Това е големият проблем, под 1 процент.

 

ПЕТКО ЦВЕТКОВ: Логиката, тъй като се използва и се спекулира много и сме се насочили само в една посока – ски туризма и високите части. Основната разлика между България, Австрия и Швейцария в развитието на алпийските типове ски дисциплини е, че България поради ниската височина е облесена до по-високите части и се налага изсичането на гори и това е основният проблем, в който влизаме в конфликт. Основна част от ски курортите и ски пистите в Австрия и в Швейцария се изграждат в безлесната зона. Отгоре не е проблем да се полагат лифтове и т.н. Това е основното наше разсъждение. Оттам нататък основната цел на този закон е опазване и увеличаване, така е и записано: „увеличаване на горите“.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Да, но това какво означава, че всъщност вие казвате, понеже сме ниски да не развиваме ски туризъм?

 

ПЕТКО ЦВЕТКОВ: Не казваме това, казваме че трябва да го имаме предвид.

 

АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Това е Закон за горите, а не за ски туризма.

 

АНДРЕЙ РАЛЕВ: Да не разводняваме дискусията дадоха конкретни предложения. Това, което предлагаме като компромисен вариант е да се запази правото на строеж и собствеността на държавата, така както е записано тук, да има промяна на предназначението, за да минават всички процедури, които са в момента.

 

ФИЛИП ЦАНЕВ: Едното без другото не може да стане, или едното или другото.

 

АНДРЕЙ РАЛЕВ: Само да довърша, ако има промяна на предназначение и право на строеж върху вече имот, който има променено предназначение, т.е. след като ще се развива ски писта там, означава че си променил предназначението и това не е гора. Щом ще имаш там стадион, там също е променено предназначението.

 

ФИЛИП ЦАНЕВ: Кой ще прави стадион, никъде не пише стадион.

 

АНДРЕЙ РАЛЕВ: Открити спортни съоръжения.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Ако не е стадион може да е ледена площадка.

 

АНДРЕЙ РАЛЕВ: Запазваме механизма на промяна на предназначението, но това което господин Найденов каза и е изключително разумно с възможността да не плащат данъци тези, които имат право на строеж, но собствеността е на държавата ще си спестят тези суми, които вече са платили като промяна на предназначението.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Данъци няма как да не се плащат.

 

РЕПЛИКА: Те пак ще отиват в държавата.

 

АНДРЕЙ РАЛЕВ: То е собственост на държавата.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Например в момента ние от едната страна плащаме учебниците на децата и си плащаме ДДС, Министерството на финансите от другата страна си взема ДДС, но понеже закона е такъв това го правим.

 

Нека госпожата, юристката да каже дали това, което казвате може да стане.

 

ДАНИЕЛА АНГЕЛОВА: Извинете, но процедурата промяна на предназначение и процедурата право на строеж се самоизключват. Имам предвид следното. За да се промени предназначението трябва да има влязъл в сила подробен устройствен план. За да има такъв подробен устройствен план трябва по вашето искане, коментирам към сега действащите закони. С променено предназначение имоти право на строеж върху тях се учредява от областния управител по местонахождение на имота и не е в компетенцията на министър Найденов. Неговата компетенция е да промени предназначението, за да го направи трябва да има влязъл в сила подробен устройствен план. Този подробен устройствен план трябва да е основан на инвестиционно намерения и на предвиждания за строителство, което означава, че държавата сама при вашето предложение трябва да реши, че еди къде си ще строи писта или лифт, ще си направи ПУП, ще си го плати, ще го процедира, съответният кмет ще го одобри, след което ще възложи на областния управител да проведе търг за право на строеж за ски писта и ако никой не се яви.

 

РЕПЛИКА: В Австрия е така.

 

ДАНИЕЛА АНГЕЛОВА: Ако никой не се яви процедурата.

 

АНДРЕЙ РАЛЕВ: Едни достатъчно добри консултанти на държавата биха могли да на направят тази цялата процедура.

 

 

ДАНИЕЛА АНГЕЛОВА: По сега действащите закони няма как да се случи според мен.

 

ФИЛИП ЦАНЕВ: В Австрия 8 на сто от горите са общинска собственост всички други са частни.

 

СТЕФАН АВРАМОВ: Ключовият въпрос е въпросът за доверието. Две правителства ние гледаме как тотално толерират две офшорни ски фирми и тези фирми си разиграват буквално коня, както те си искат, като предишните две правителства даже се страхуваха да измерят колко „Юлренс“ е надвишил концесията.

В момента приемаме един закон, който да улесни ски пистите и няма да може да убедите никой, че искате да работите за развитието на конкуренцията и на частния сектор, ако вие не накажете първо не направите ски фирмите прозрачни. Т.е. офшорни, за които се говори, че има всякакви дялове и червени капитали и всякакви капитали, че Васил Калинов има дял във Витоша, тези неща трябва да изчезнат и трябва да бъдат напълно прозрачни.

Второ, за всички техни нарушения за взривяването на Морените на Витоша, които са от неизвестен извършител, за разширяването на ски пистите трябва да си понесат финансовите наказания, не от 20 хиляди лева. Бяха ги глобили с 20 хиляди лева.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Колко казва закона?

 

СТЕФАН АВРАМОВ: Става въпрос и за концесията за увеличаването на 65 хектра незаконно от …настаняване.

 

……………: Какво общо има това със Закона за горите.

 

СТЕФАН АВРАМОВ: Само да допълня, че те трябва да си понесат наказанието и санкция трябва да има.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Вальо топлото аз го арестувах, а днес ми казват, че са го оправдали на последната инстанция и не е виновен.

 

……………: Господин Татарски говори за пистите….

 

……………: Дърветата няма да ги има.

 

ФИЛИП ЦАНЕВ: Недейте да спекулирате с тези дървета, престанете, ще ви кажа за проекта за Витоша.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Вървеше много хубаво разговора, опознахме се и стана панаир. Докато бяхме напрегнати минахме пет точки.

 

ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Ако целта ви е запазване на горите и не промяна на тяхното предназначение чрез урбанизация нека да допълним в закона компенсаторно залесяване на това, което според вас ще бъде унищожено.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Това няма ли го в закона?

 

ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Няма го.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Сутринта в „Нова телевизия“ казах, че за едно дърво десет се садят, вие ако не сте го сложили значи съм ги подвел.

 

ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Прави се оценка за въздействие на околната среда и се залагат компенсаторни мерки. Те са задължителни, да ви го каже министър Найденов.

 

АНДРЕЙ РАЛЕВ: Разумното решение беше именно това, което юристката на Министерството на земеделието даде, вие обяснихте процедурата, която считате, че не е приложима, но това всъщност е едно много разумно решение, защото отсега нататък ще могат държавата, общините да направят своите планове и приоритети в полза на обществото, да направят своите подробни устройствени планове, които на базата на общественото желание и обществените цели да се промени предназначението на тези имоти и да се търсят тогава инвеститори, които да работят в полза на обществото. Т.е. това решение е доста разумно.

 

ФИЛИП ЦАНЕВ: Стига с този социализъм, седнали сме пред премиера да говорим и пред държавата.

 

АНДРЕЙ РАЛЕВ: Защо да не може държавата да инициира развитието на ски спорта в България? Това питам аз.

 

ДАНИЕЛА АНГЕЛОВА: Извинете, но това не беше предложение, а беше обяснение на сега действащата нормативна уредба. Не се хващайте за тези ми думи, това е абсолютно безумно като изпълнение.

АНДРЕЙ РАЛЕВ: Защо?

 

…………..: Защо се случва в Австрия?

 

…………..: Не се случва в Австрия там горите са частни, недейте да лъжете премиера.

 

…………..: Не са частни всичките гори в Австрия и държавни са.

 

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Създаване на възможност на частна инициатива за изграждане на съоръжения е много добро.

 

Моля помислете си за предложението за компенсаторно задължително залесяване на база на териториите и оставане на този режим.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Ясно е към момента държавните, общински и всякакви съоръжения в какво състояние са.

 

ФИЛИП ЦАНЕВ: На Витоша, Драгалевския лифт е открит на 5 март 53 година в деня на смъртта на Сталин.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Това го слушам днес два пъти от теб. В „Нова телевизия“ го слушах и после по „Би Ти Ви“ го слушах.

 

ФИЛИП ЦАНЕВ: Да го запомнят.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Но това, което искам да кажа, света е пазарна икономика, не можем да поемем от бюджета на държавата да правим ние лифтове и да ги даваме да си карат безплатно, това е социализъм и при социализма не е било така и не го искайте от мен и няма кой да ви го обещае, няма да стане. Просто няма кой. Държавата не може или общините да управляват добре ски лифтове или подобни съоръжения. Спокойно може да се мисли как да подпомогнем студентски, ученически или еди кой си спорт с по-евтини карти или с безплатни часове, второ, трето това в темата на социалните дейности. Иначе, аз не знам да има държавен ски курорт.

 

……………: Никъде няма в света.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Не знам, може да има сам опитам.

 

………………: И в Съветския съюз няма.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Само питам, за да угодим на това, което казвате. Проблемът е, че в България за който и да е някъде инвестирал българин направи нещо, това че се познавах с Прокопиев в първия ден на правителството ми лепнаха кръга „Капитал“ ако си спомняте.

 

…………….: Нямаме нищо общо с него.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Дали имаш не ме интересува.

 

БОГДАН ХРИСТОВ: Може ли да направя един малък коментар?

 

БОЙКО БОРИСОВ: Да.

 

БОГДАН ХРИСТОВ: Просто вие започнахте като казахте, че трябва да допуснем пазарът да ръководи този прогрес и развитието, но проблемът е, че ние нямаме пазар ние имаме монопол. Ние имаме картелиран ски туризъм. Това не е пазар, разбирате ли?

 

БОЙКО БОРИСОВ: Целта ни сега е да направим, ако не ти харесва в Банско да можеш да отидеш на Вършец или да отидеш на друго място.

 

БОГДАН ХРИСТОВ: Да, но те ще си бетонират интереса там по този начин.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Ти какво искаш, да ги изгоним ли?

 

БОГДАН ХРИСТОВ: Не искам да има либерализиран ски туризъм.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Какво предлагаш – да отида като държава и да му кажа: „Отивай си от утре, тези лифтове или тези инвестиции са на някой друг“.

 

АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Господин премиер, искаме от вашите министри и депутати да приложат принципа на концесията в горите. Това искаме ние, нищо повече. Държавата е възложител, а частника е изпълнител, както е на Пирин, както е на Рила.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Защо сме против ние това предложение ми обяснете Татарски?

 

АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Може би не сме ви предложили прецизните текстове, но не сме имали възможността да го направим с вас.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Момента, чакайте и аз задавам въпроса. Хората в парламента имат свой живот. Комисии, съвещават се, след това отиват в зала, четене, първо, второ между тях и хиляди работи. Аз се занимавам дали АЕЦ „Белене“ да спирам, дали мостове да правя, дали магистрали, дали да усвоявам пари от еврофондовете в пъти, в пъти вповече ,че ни бяха спрени от предишните. Не мога да съм вникнал във всеки един текст. Кажете ми какво включва това, което казвате?

 

ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Концесионирането като процес, като процедура не е отпаднало. Никой не казва, че оттук нататък вече не могат да се отдават и по този ред да се реализират.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Добре, ако в закона се напише. Формулирайте ми предложението в концесията, с което всички сме ОК за това.

 

АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Предложението ни е принципът на Закона за концесията, ако искайте вкарайте текстове, които да реферират директно към Закона за концесията за публична, държавна или частна държавна собственост. Всъщност хората са навън заради това и искат държавата да е гарант какво ще се случи с Витоша, защото дадете ли правото на строеж веднъж без промяна на предназначението нямаме гаранция, затова са хората навън. Единствено, за да имат принципа на концесиите и за горите, за да може на Витоша държавата да е гарант какво ще се случи.

 

…………: В Закона за концесиите имаме 100 члена, а тук имаме един член.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Само малко да ми опресниш, знам че като кмет главният архитект на София отговаря и за тази урбанизация, нали така?

 

ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Точно така.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Ако иска да построи сега хотел или ресторант или стадион на Витоша главният архитект трябва да му подпише, нали така?

 

ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: След екологична оценка.

 

БОЙКО БОРИСОВ: След всички тези работи. Първо, кмета ще е уязвим, второ главният архитект, общинският съвет и държавата и всички останали и партиите, които ще гласуват. Сиреч какво може да се случи там и кой ще си сложи главата в торбата, за да го направи.

 

ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Реализацията на един инвестиционен процес дали му е дадено правото чрез концесия или право на строеж, реализацията става по един и същи ред, включително чрез съгласуване. Самото строителство се извършва по един и същи ред. Единствено по този начин се елиминират дългите и сложни процедури на концесионирането.

 

АНДРЕЙ РАЛЕВ: Добре, дайте да опростим Закона за концесиите и процедурите, които са дълги вътре. След тато това е проблемът, дайте това да направим.

 

ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Общината може да си пусне концесията.

 

ЖИВКО БОГДАНОВ: Стопанисването на горите до този момент е държава в държавата. Стопанисването на горите до този момент и въобще разпореждането в горските територии, като дявол от тамян са бягали от принципа и прилагането на Закона за концесиите. Законът за концесиите се приложи в Пирин, като една правилна процедура за отдаване на държавна територия, но като изпълнение и проследяване на законността на отделните съоръжения е под всякаква критика и се достигна до тези безумия в Банско, но принципа, от който да се даде възможност за контрол от страна на държавата и да се определят предварително параметрите на един план, той да е съобразно общия устройствен план на територията. Много добре казвате специално за Витоша, специално за София ние имаме общ устройствен план имаме и плана за управление на дадената територия. Това са предварителните планове, които трябва да минат и дадения курорт или дадените съоръжения те не могат да бъдат извън тези.

 

ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Различно ли е?

 

ЖИВКО БОГДАНОВ: Различно е.

 

……………: Законът за концесиите е от 100 члена, а вашия е от десет точки.

 

АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Отговорете ми защо имаме Закон за концесията? За да може държавата да гарантира максимално интереса си. Хората са навън заради Витоша, а не толкова заради горите в Родопите даже. Проблемът с Витоша се решава елементарно. В сегашния Закон за горите, който приехте през 2011 година е разписано точно това: „в защитени територии държавата е възложител и тя чрез търг отдава застрояването на частни инвеститори“. Държавата остава гарант за пред обществото и това искат хората навън. Защото не вярват на господин Минев и на „Витоша ски“ и т.н., защото господина цитира доклада на ЮНЕСКО, но в доклада на ЮНЕСКО ще ви покажа члена, в който е написано, ние сбъркахме като съгласувахме този проект, защото не ни излъгаха и трябваше да секат много по-малко, вярно ли е?

 

ФИЛИП ЦАНЕВ: Това не е вярно.

 

АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Вярно е и ще ви го изпратим. Банско е фантастична, но там имаме нарушения.

 

ФИЛИП ЦАНЕВ: Искам да кажа няколко неща, които са свързани с Витоша.

 

БОЙКО БОРИСОВ: За съжаление например, Боровец беше един супер курорт, който сега западна.

 

АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Една концесия и Боровец тръгва, един добър инвеститор и една концесия с държавен гарант.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Нали за да дойте този инвеститор искаме да му дадем възможност да дойде и да започне да работи.

 

………………: Това не е прозрачен начин.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Кой е прозрачният начин?

 

ФИЛИП ЦАНЕВ: Чакайте говорим за Витоша, защото това е най-главният казус. Преди четири години Столична агенция за приватизация, нека да напомня на вас депутатите, може би не го знаете, преди четири години в Столична агенция по приватизация обяви търг и продаде съоръженията на Витоша на фирмата „Витоша ски“ за 8 милиона и половина евро. Те в момента са собственик там. Разрешението което прави ОВОС мина обсъждане и т.н. ходил съм навсякъде и са за 21 километра писти по старите трасета, които съществуват от 60 години и 17 километра писти.

 

БОЙКО БОРИСОВ: А вие защо спряхте лифта тази година?

 

ФИЛИП ЦАНЕВ: Не съм го спирал аз.

 

БОЙКО БОРИСОВ: А кой?

 

ФИЛИП ЦАНЕВ: Законът, който те промениха и те бяха с господин Найденов. Господин Найденов бяхте ли с тях между първо и второ четене? Променихте ли закона?

 

………………….: Господин Цанев, това е лъжа.

 

ФИЛИП ЦАНЕВ: Този закон, който сега дискутираме е минал през Министерски съвет миналата година през месец януари и депутатите от опозицията го окепазиха миналата година през месец април и затова достигнахме до тук.

 

…………….: Вие ни изкарахте дотук, че ръководим цялата държава.

 

ФИЛИП ЦАНЕВ: На Витоша ще се отсекат 800 дървета. Цялото строителство ще се гледа онлайн.

 

АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Хората са навън защото искат господин премиера да е гарант на Витоша, а не фирмата „Витоша ски“, които се подиграха със скиорите, а за да е гарант. Това е принципа или това, което ви предложихме като членове за Закона с горите с промяна на предназначението им и други гаранции или Закона за концесиите. Няма частна собственост горе, всичко е държавни терени.

 

ФИЛИП ЦАНЕВ: Съоръженията са частни и са продадени от общината.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Още един коментар, към момента, тъй като това момче е скиор, ако в България кажем така: поне тези, които са съществуващите съоръжения били през годините, аз си спомням когато „Алеко“ беше най-важната купа в България, помниш ли или си малък?

 

БОГДАН ХРИСТОВ: Аз съм скиор от 5 – 6 години.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Купа „Алеко“ беше навремето, сега има ли купа „Алеко“? Няма по простата причина, че не се кара. Поне наличните съоръжения, наличните писти, където нито ще се сече, нито ще се копае и нищо няма да се прави, да кажем поне за тях ОК, ако иска някой да инвестира. Да кажем оттук нататък нови съоръжения по концесия.

 

ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: За един частен имот каква концесия.

 

АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Тук не става дума да частен имот, а за държавен имот.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Къде има частни имоти нависоко в планината.

 

ФИЛИП ЦАНЕВ: Никъде няма.

 

БОГДАН ХРИСТОВ: Мисля, че това е много разумно решение.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Нищо не правим, казах ви който иска да говори да си включи микрофона, след това свършва изключва го и по това се разбира кой говори и говорим. Сега пак не можах да чуя тяхното съгласие или несъгласие. Не виждам логика да има лифт на Копитото и ако иска някой да го направи, събота и неделя хората да се качват горе и да не може да го прави, не виждам логика, а до него минават жиците на далекопроводите и това не е страшно за екологията, нали така? Защото НЕК е държавна компания и ние като кажем йок минават жиците. Защо да няма там лифт? Първо, е по екологично чисто и няма да се качват рейсове, коли и камиони. Защо да няма лифт там където е имало? Първо, да приключим с тях.

 

БОГДАН ХРИСТОВ: Господин премиер, не съм сигурен дали всички ще ви запомнят с магистралите, но скиорите, ако това нещо се направи ще ви запомнят.

 

ФИЛИП ЦАНЕВ: Недейте да говорите от името на скиорите, от пет години карате ски и говорите от името на скиорите.

 

АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Това, което предложихте това искат – концесия навън и на Витоша да има съоръжения, които да работят.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Изчакайте да го протоколираме, ако кажем така: Там където е имало, защото казваш, че на Студентска в Банско има лифт, вече наредбата дали е на Червен кръст или на спасителната служба може да каже този лифт да се ползва от февруари до март или от януари или от декември. Има го, искат да го направят месец и половина да карат пак им стига. Скиорите, както и голфърите, колкото повече ски писти имат, толкова им е по-забавно, нали така?

 

БОГДАН ХРИСТОВ: Точно така.

 

БОЙКО БОРИСОВ: И ги предпочитат, като се пусне три пъти по една и съща писта му омръзва, иска друга, втора, трета, четвърта, прав ли съм или не?

 

БОГДАН ХРИСТОВ: Прав сте да.

 

БОЙКО БОРИСОВ: И целта е да използваме максимално и там е например само камък на това място, там няма едно дърво сигурно. Да кажем така, да дадем възможност, който иска да инвестира в сега съществуващи от 34-та година или от 20-та година откогато има.

 

Второ, да дадем възможност на малките населени места, където искат да го правят и искат да си направят например в Берковица или в Троян, да могат да го направят. Витоша я оставам последва и да ви кажа за там какво ми е предложението. Да могат и там да го направят, защото ще дойде кмета на Троян и ще каже: „Защо не ми даваш да си направя ски писта, а трябва да ме изпращаш да ходя при монопола“, както вие казвате. Ако си във Видин ще ти е по-удобно да дойдеш в Берковица на ски, отколкото да пътуваш три, четири часа и да отидеш в другите курорти, нали? И там живеят хора и искат и те да карат. Пътят е троен. Да има в закона възможност, което населено място при спазване на всички, дали е концесия, право на строеж, кажете върху какво да се обединим като текст, да го заковем и него. Да не казва Разлог, какво сме виновни ние, че сме на 5 километра от Банско и в Банско има, а на другия скат искаме да направим, но не ни дават. Какво да отговорим на хората в Разлог?

 

БОГДАН ХРИСТОВ: Можем да им отговорим, че е в техен интерес, понеже това, което се случи на Черноморието не можем да го позволим да се случи и в планините.

 

ФИЛИП ЦАНЕВ: 40 % е безработицата там, гледайте статистиката. Хората получават по 250 лева.

 

…………..: Не говорете от името на хората.

 

БОГДАН ХРИСТОВ: Просто да има ред.

 

БОЙКО БОРИСОВ: На Черноморието някой да е бутал досега хотели и сгради и в чашите на язовирите? Някой досега да ги е събарял тези незаконни постройки освен ние – за първи път. Просто искам да мога да отговоря, защото като бях в Разлог хората ме питат защо трябва да им изпращаш Банско, а тук в Баня до село Баня имаме минерални води, не можем да си направим нищо и не можем да инвестираме в това или да си докараме инвеститори. И аз ако им отговоря – да, защото дойдоха 2000 души на Орлов мост и ние казахте: „Добре заради вас няма да го правим“. Утре ще дойдат и ще се съберат и ще дойдат още 2000 души, например различно мислещи от вас по тази тема и пак ще ни затворят Орлов мост.

 

Това е и смисълът на демокрацията. Затова има избори, затова се поемат ангажименти, хората гласуват за политическите партии, а не ги свалят на улицата. Иначе днес ще падна аз, 2000 души, които ме харесват след един месец ще застана аз на Орлов мост и ще ви сваля вас, нали така? Защото полицията ще дойде да ме бие мен и тогава ще паднете. И не е честно и затова има демокрацията правила и правилата са темите на масата и преговори, докато се стигне до нещо логично и касаещо многото хора. Горите са нещо, което касае многото хора. Дишаме от тях, за радост по ЕВРОСТАТ две държави има, ще кажете малки, средни и филизи, но знака е нагоре. Увеличили са се горите, а не е надолу. Сеща целта ни с всичко това, което правим с вас и днес като хора, които обичат природата е да не дадем да се секат горите или ако някой отсече едно дърво преди това да е засадил десет като него или двадесет или сто, за колкото се разберем като компенсатор. Има го и това се прави в Европа, нали така?

 

Природата си я пазим като зеницата на окото. Може ли и как в урбанизацията обаче да постигнем и поминък на тези хора. Поминъкът какво е? Да има възможност за туризъм, да направят хотели и в хотелите да работят готвачи, охрана, сервитьори, чистачи от цялата страна. Зимата в зимните курорти работят тези, които след това отиват в летните курорти и горе долу се връзват двата края.

 

Тук бил търсил консенсус дали да е концесия, дали да е право на строеж, промяна на предназначението, като термин какво казва Деси, че това, което е писта ние го водим гора, така ли излиза?

 

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Обратното е, че се изключва като горска територия когато има промяна на предназначение на горска територия за цел ски писти или за каквото и да е, но ако е с процедура промяна на предназначение това вече не е гора и се изключва като горска територия и не може да стане такава и след 30 години.

 

АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Може.

 

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По съвсем друга процедура.

 

АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Тя е обратната.

 

ФИЛИП ЦАНЕВ: И става урбанизирана територия, на която може собственика да строи.

 

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Няма значение трябва да се проведе и по сегашния режим изключената горска територия се придобива …

 

БОЙКО БОРИСОВ: Според мен тук е разковничето, ако правилно разбирам. Когато го направим така ние казваме всъщност, че на това място до пистата може да се направи хотел.

 

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: На кое място.

ФИЛИП ЦАНЕВ: Ако се промени предназначението на земята да, не може да кажеш но собственика какво да прави.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Вас от какво ви е страх от тази дума? Има хотели, ако има Гугъл, и да видите в Австрия и Швейцария от пистата си влизаш в хотела със ските. Със ските влизаш в хотела, там еколози няма ли? Има го и ви предлагат цена, със ските си отиваш в хотелчето.

 

АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Обличаме вашето предложение за развитие на общините със следните елементарни текстове: общински и частни гори се застрояват от общината или от самата си нея като възложител или чрез концесия или право на строеж чрез търг или от частника на собствени начала чрез промяна на предназначението. Ако искате фиксирайте таксата за промяна на предназначение да е такава точно да се залеси същото или малко по-голяма площ компесаторно залесяване. Елементарно. Не е нужно да е толкова висока, колкото е сега. Това може да си го фиксирате, но да има такава процедура, защото строителството на една ски писта не е само зеленината, тревичката. Около нея имаме страшно много инфраструктура, като подземни …

 

………: Там не се строи.

 

АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Напротив, има си багери по ЗУТ си е строеж, моля ви се.

 

БОЙКО БОРИСОВ ВЪПРОС: Австрия проверих, даже с комисаря говорих. Първо правят пътищата и тогава им дават да строят, не могат да карат по селските пътища. Първо асфалт правят и после го …

 

АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Тоест запазваме духа на закона, връщаме промяната на предназначението, една такса, която да гарантира, че ще имаме компесаторно залесяване и общинските, частните гори са готови.

 

БОЙКО БОРИСОВ: АЗ съм с две ръце текста за компесаторно залесяване да се включи.

 

АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Но чрез промяна на предназначението.

Ако инвеститорът се откаже от ски пистата и от лифта, водейки се урбанизирана територия, той трябва да дължи данък на държавата, ако е частник например. И за да се върне като гора, за да не плаща данък частника, той има интерес да си премахне строителството, да рекултивира терена за собствена сметка и да помоли господин Найденов да му го върне като гора, за което процедурата е елементарна. Даже това се окуражава от Агенцията по горите. Всички земеделски земи, които са изоставени, не стават за земеделско ползване, а са залесени, самозалесени, защото виждате, че гората навсякъде настъпва. Тези територии ако искат частниците да имат гора, просто ги включват с елементарна процедура, заявка, се връщат обратно в горския фонд на България. Тоест промяната на предназначението гарантира, че някой ден ако нямаме ски писта и лифт, инвеститорът ще инвестира в рекултивация и връщане на този терен в гората, за да не плаща данък. Елементарно решение.

 

…………: Той е задължен преди това.

 

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин премиер, уважаеми присъстващи, изпитвам сериозно притеснени, че всеки в главата си вижда по някакъв начин решението на въпроса и темата, но това, което се говори, не кореспондира много с правните възможности. Юристката ще ме подкрепи. Първо, Законът за концесиите и в момента не се изключва горски територии да бъдат отдадени на концесия по публична процедура съгласно Закона за концесиите. Моля да бъде изслушана, защото накрая като излезем ще кажем разбрахме се и после като приготвим текстовете, ще кажете – те ни излъгаха. Много е важно, може би трябваше от правна комисия да вземем човек. Моля да обясня. Тоест и в момента няма пречка да се проведе процедура по Закона за концесиите и да се концесионира горска територия. Имайки предвид това, нямаме нищо против да го напишем това изрично, както е написано за публично-частното партньорство. Просто ще потвърдим една правна възможност. Колеги, въпреки това концесионер взел на концесия този терен, той ще стигне до обикновения строителен режим, който действа за изграждане на ски писта и инфраструктура. Единствената разлика ако той е концесионер, е че няма да проведе процедурата по алинея 6, а именно публичен търг, защото той ще е единствен, тъй като той ще планира управлението на тази територия, той ще е концесионер. Колежката юристката моля да каже права ли съм или не съм?

 

…………: Концесионерът се избира чрез търг.

 

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Разбира се, господин, но вече който получи концесията, той ще изгражда инфраструктурата вътре. Това искам да кажа, тоест тази процедура ще отпадне единствено публичния търг. Не се бият процедурите и концесии, и публично-частното партньорство както сме го записали по закона, и принципът е такъв, че и малък частен инвеститор в малък район да има право на тази инициатива. Казвам го това с пояснения, за да не се разминем в това какво говорим и оттам правните възможности и в момента действащото законодателство. Тоест искам да повторя, че това за концесиите, то по принцип е допустимо. Аз мисля, че ние бихме били съгласни това изрично да се включи. Но остава въпросът режима за застрояването или за изграждането по-скоро на тези десет точки изрично изброени, на което пак наблягам, а именно от нефтопроводи и така до стълбове за съоръжения на транспорт, включително точка 6 ски пистите, включително станции за лифт, остава, като нашето предложение в закона е право на строеж. Така че, това което вие казвате, не изключва тази процедура. Напротив, концесионерът ще трябва да я проведе без алинея 6.

 

АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Това не отваря вратата за …. Ние сме против това.

 

…………: За какво искате държавни гаранции?

 

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Може ли да обясните какво точно ви е притеснението, за да знаем какво трябва да оправим?

 

………..: Вие ни кажете каква е разликата между Закона за концесии със сто члена и вашия член с десет точки? Защо имаме закон за концесиите?

 

ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Обясних току-що, че процедурите не се изключват взаимно, нещо повече. Тази процедура по повод изграждането на тези съоръжения би била задължителна и за всеки концесионер, това обяснявам. Защото за изграждането на всяко съоръжение в държавата трябва да се спазва определен ред. Разбирате ли. И този ред той не се бие със Закона за концесиите. Това искам да обясня.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Техния въпрос е друг. Защо не си остане само концесия, а предлагате и този нов вариант. Това опитайте да ги убедите.

 

ДАНИЕЛА АНГЕЛОВА: Концесията се прилага само за имоти публична държавна собственост.

 

………: Витоша?

 

ДАНИЕЛА АНГЕЛОВА: Да, така е, Витоша е публична държавна собственост.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Защо не го разделите тогава. Параграф образно казано за публична държавна собственост в Закона за концесия, за частна държавна собственост – да има тези по-бързи варианти.

 

………: Всичките зони са публична държавна собственост …

 

БОЙКО БОРИСОВ: Ако му е собствена гората, човекът защо да не си направи?

 

АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Това е нашето предложение, да го направи. Да плати малка такса, колкото да има компесаторно залесяване.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Не малка такса, десетократно.

 

……….: Не, той говори за частните земи. Той не говори за публичната държавна собственост.

 

ДАНИЕЛА АНГЕЛОВА: До момента се учредяват концесии за ползване на подземни богатства, които са под земните недра са в горски територии обаче. За да започне концесионерът да експлоатира своята концесионна площ, която е под земята, той провеждаше процедура по стария закон промяна на предназначението, по действащия закон - право на ползване, заради това, че отнема хумусния пласт, има там задължения за рекултивация, за определен срок на концесията и т.н., което означава, че дори да направим концесионна процедура в настоящия случая, отново, както каза госпожа Танева, ще мине на режим право на строеж по Закона за горите, ще мине две процедури.

Гласове от залата: и се маха от България, защото …

 

……..:Плюс това всичките тези процедури, за които говорим, са обжалваеми пред административния съд, двуинстанционно. Няма инвестиционен проект, който да не е минал след решение на Върховния съд. Това е още три години.

 

…….: Защото пише какво ще се направи и какво няма да се направи.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Аз не мога да ви слушам всичките. Какво казвате Вие?

 

ЖИВКО БОГДАНОВ: Това, което подкрепяме е принципа, приложен при концесиите. Ясна е процедурата от началото до края. Отдаването на концесия се дава за територии, в които имаш, тоест одобрени другите планове било то общ устройствен план, било то план за управление на съответната защитена територия и ти даваш това, което вече е подготвено като план, се дава по определените принципи. Още от самото начало се обявява концесията … обявяването на публичната форма на обявяване, то е търг, то самото по себе си съдържа всичките стъпки, прозрачността на процедурата. Тоест същото е заложено в закона.

 

ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: И тук е необходимо да има устройствени планове. Защо говориш, че при концесия е необходимо да има ПУП и Общ устройствен план, а тук едва ли не така може да се строи. И тук се спазват всичките тези процедури.

 

АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Искаме Министерски съвет да е гарант, не го ли разбирате? Хората затова са навън.

 

ФИЛИП ЦАНЕВ: Недейте да спекулирате с хората, защото ние в сряда ще излезе повече от вас тук именно срещу тези неща, които вие се опитвате да наложите.

 

ПЕТКО ЦВЕТКОВ: Господине, кои сте вие и какво представлявате в крайна сметка?

 

ФИЛИП ЦАНЕВ: Национална гражданска коалиция Природата за хората и регионите. Това сме осем общини участват вътре.

 

ПЕТКО ЦВЕТКОВ: Кметовете?

 

ФИЛИП ЦАНЕВ: Министър Вежди Рашидов, инвеститор в ски курорти и кметове.

 

……..:.Той тогава не е бил министър, когато е искал да се учреди …

 

БОЙКО БОРИСОВ: Господин министъра ви предлага нещо, ако учредяваме правото на строеж с решение на Министерски съвет …

 

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Нали искате гарант да ви е Министерски съвет? Вие нали затова сте навън.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Образно казано, ако в сряда вземем решение хикс, което не е във, идвате да протестирате.

 

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Казахте гарант да е Министерски съвет. Учредяване на право на нов строеж след решение на Министерски съвет. Отговорността ето, нали сте гласували за това правителство и вие. Ако не ни вярвате, проведен конкурс, всичко, имаме процедура.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Вижте, за да улесним разговора: във всички случаи ние ще му сложим мораториум. Депутатите. Щете не щете, това е. Аз не мога, ако ще златни предложения да ми давате, най-добрите в света, щом има хора да се дърпат с полицията, това не ми харесва. Докато не ги убедим, че това, което предлагаме, е изцяло добро за общините, хората и за тях самите, на мен такъв закон не ми трябва.

 

………..: Намерете ни модератор от Европейски …и да решим проблема. Намерете ни модератор.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Това е лош прецедент, защото всеки недоволен, може да дойде и да казва. Но горите няма да допусна след като ние направихме мораториум за горите. Спасихме ги от заменките и сега да ми закичват на ревера някакъв корпоративен интерес или каквото и да било, няма да го допусна хич. Затова , мили мои, искам да намерим точния текст, който да гарантира, че това, което ще се строи и ще се прави, защото то е правилно и България, не съм съгласен с вас, по нищо не се отличава от Австрия, Швейцария като туристическа ски дестинация и можем да я развиваме и да печелим пари. Да печелят българските граждани, фирми, компании, служители, работници там. Това, че навремето разбойнически са застроили Черноморието нищо не ви дава основание да си мислите, че ние ще го допуснем.

 

Когато се качиш на морените и видиш съборената сграда, това не е красива планина. Аз понеже си имам маршрут на морените, Златните мостове ресторанта, където в момента се руши, а там навремето спираш, взимаш ги кафе, чай, беше страшно хубава чайна. Някой го направи на хотел, сега от десет години сигурно се руши и като минеш си все едно в ситуация на война. Ако има хубаво, така както е в момента, да работи и да се направи кокетно, не вярвам някой планинар или скиор да не му харесва. Не вярвам. Вместо съборените сгради да се възстановят това, което като бях на твоите години горе на Алеко, на морените, отиваха хората, а сега ходят по заведения в София. Всичко отиваше горе на планината на Простор и на Щастливеца. Нали така, поне да се възстановят тези неща. Сега в тази ситуация те не могат да се възстановят и стоят десет години като след бомбардировка. Не считам, че е правилно.

 

……...: Съгласно плана за управление на Витоша, който действа от десет години, на Витоша в момента строителството е забранено, всички го знаят тук присъстващите.

 

………: Господин Борисов, понеже вече отнемаме от вашето ценно време, имаме предложение да направим следващата среда да се съберем с юристи и от наша страна и да предложим изход от ситуацията специално за този член. Защото на нас изглеждат някои от текстовете неприемливи, но на нас ни е необходима консултация.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Кое е неприемливо?

 

………: В смисъл понеже тук има конкретни предложения, които между другото се въртят така, а ние трябва в момента специално за тези предложения и смятаме, че не изглеждат приемливи в този вид. Трябва още едно усилие, да се погледне от всички страни и да го приемем. Затова тази посока, която вие казахте, да не се бърза в пускането на …, има различни варианти, вие ще намерите варианти да се прегледат текстовете, но да имаме възможност за осмисляне на тези предложения.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Аз съм на ваше разположение.

 

В един момент искам да ви предупредя, че тези хора ще ви бият и вас. Имайте предвид и затова разговарям с вас с добри намерения, добронамерено. Ще ви вкарат хора в протеста на тези кокаинови крале, които изловихме. Ще ви вкарат хора от Октоподите. Ще ви вкарат хора от някоя друга партия, ще провокират полицаите да се сбият с тях и вие ще сте виновни. На вашите най-добронамерени, и както виждате срещате пълно разбиране от мен и от колегите и нямаме никакви задни или долни мисли, търсим решение как точно искам да формулираме тези теми. Ще вкарат хора, които ще ви окървавят протеста и няма да може да разговаряме, нито ние вече ще сме легитимни, нито вие, ще стане хаос. Това им е целта. Пътят към ада е постлан с добри намерения. Нито едно от вашите предложения не е в противовес с това, което мислим, и виждате обратното. Спрете ги, в един момент вие няма да познавате хората от протеста. Изобщо горите или ските няма да са в главите им. Държа да ви го кажа, много съм се занимавал с футболни агитки докато бях главен секретар, всеки от вас който им каже:

 

„Хей господа, ние не сме за това тук“. Ще бъде бит. Първо вас.

 

Тук в тази зала се провежда Министерски съвет, тя е на ваше разположение, ако искайте отидете пийте вода, кафе, обадете се да ви дойдат юристите или където искате, ако искате ходете, съвещавайте се и се върнете или стойте тук, или ако искате ходете и кажете кога.

 

КОНСТАНТИН ИВАНОВ: Ако мога аз сега да обобщя, не знам дали колегите ще се съгласят, но това което можем да направим е да излезем и да кажем, че е имало такава среща с вас, че се постигна напредък по някои от точките, а другите трябва да бъдат прецизирани, че ние ще извадим нашите предложения в максимално кратък срок, тъй като не мога да кажа, че това може да стане до три часа например. Вие знаете, че ние нямаме контрол над този протест, но предполагаме, че това нещо ще бъде прието от хората, които евентуално ще отидат довечера като добра воля и вървене в правилната посока.

 

СЕВДЕЛИНА АРНАУДОВА: Много ви е хубаво предложението, нека да излезем всички заедно и да го кажем.

 

КОНСТАНТИН ИВАНОВ: Ние не организираме тези хора и не можем да им кажем: „Не ходете там“.

 

…………..: Хората не са агресивни няма проблем.

 

СЕВДЕЛИНА АРНАУДОВА: Има изтекла информация, че тази среща се провежда в момента. Нищо не пречи да се извикат медиите и всички заедно да слезете долу и да кажете, че има напредък в тази среща, че има разбиране и комуникация и нищо няма да тръгне във този вариант, в който е било прието вчера и да призовете хората да не излизат на протести, да помолите всички, които не са част от вашите организации да не се намесват, да не се политизира, да не стават скандали, след което да им кажем кога продължава срещата с юристите на едни друг етап. Това е единственият вариант според мен.

 

КОНСТАНТИН ИВАНОВ: Тук въпросът е на юристите колко време ще им трябва, за да прецизират тези неща и да се уточнят.

 

СЕВДЕЛИНА АРНАУДОВА: Това вече е въпрос на уточнение между вас и нас технически кога на вас им е удобно и кога на тях им е удобно.

 

…………: Мисля, че това е много разумно решение даже ще дадем за пример някои точки, по които вече сме се разбрали. Тук имаме три точки, по които абсолютно сме се разбрали.

 

СЕВДЕЛИНА АРНАУДОВА: Това е самата истина от днес няма за какво да седим и да се чудим как да я преразказваме и какво да правим. По-добре истината да се каже такава каквато е и тя е полезна за всички.

 

РУМЯНА БЪЧВАРОВА: И за да изглежда сериозно, защото иначе е несериозно просто само да си говорим ще ви помоля да дойдете с един писмен текст, който ще представим и в парламентарната група, за да може по него да се говори и да бъде точно, защото ние сега много неща изговорихме, но какво точно ще посочите, аз малко се притеснявам, след това може да се окаже, че не е точно същата формулировка, трябва да бъдем и коректни.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Мисля, че по първите три члена се разбрахме.

 

МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Момчета, информацията, която имаме е, че другата седмица два пъти или три пъти повече хора ще се съберат отново.

 

БОЙКО БОРИСОВ: По същия начин ще посрещна и едните и другите.

 

БОЙКО БОРИСОВ: По същия начин ще посрещна и едните, и другите. Има правова държава и начинът на водене на преговори е на тая маса и аз съм ви поканил в Министерски съвет на местата на министрите да стоите. Това е начинът да се решат проблемите. На улицата ще стане така, че ще си хвърлим държавата в хаос и Гърция ще има кой да я спаси, нас няма кой да ни спаси. Не се подвеждайте. В това състояние всичките тези, както награбиха през тези 20 години имотите, ги награбиха главно в такива събития. Докато се бият едни на улицата, през другото време ги награбиха. Не го правете.

 

Аз два-три часа вече съм с вас и съм готов да стоя тук, докато сте вие тук. Три точки сме отметнали.

 

По четвъртата точка нека юристите и госпожо, Вие като дойдете - Вие говорите на един език - това, което го е имало като съоръжение, не изисква нито едно дърво, нито едно нещо да се премахне. За новите по коя – дали да е концесия – право на строеж, ако ги успокоява – концесия. И после Закона за концесията да съкратите процедури.

Важното е хората да знаят, че това, което предлагам е за добро, а не да обслужва който и да било. Това е идеята на целия разговор. Така че, за новите се разбрахме.

 

Трето, задължително за дърво десет. Или пет, компенсаторно. Толкова. Да се вкара.

Всичките тези неща ги облечете в един текст. Ще отидат депутатите, както за шистовия газ ако трябва, да сложим мораториум. Можем ли? Слагаме, за да ги успокоим.

Този закон така или иначе не действа, докато излезе в „Държавен вестник”, има процедура. Просто няма да бъде публикуван в „Държавен вестник”, няма да влезе в сила. И имаме време да ги изчистим нещата.

 

…………… Фактически програмното решение е може би да се каже, че сме започнали преговори, които са започнали много успешно и се надявам да завършат за няколко дни, а през това време президентът няма да подпише закона до постигането на публичен консенсус.

Важно е да се каже това за президента, понеже правилната юридическа стъпка е президентът и мисля, че това е достатъчно. Има 15 дни дотогава.

БОЙКО БОРИСОВ: Самият парламент, мнозинството има инструменти, с които сега да влязат и да се опитат, да ви гарантират, че този закон няма да важи, докато не се прецизират текстовете. Ако след това президентът прецени, ще направи вето, ще се върне, ще се преразгледа. Ако не, ще направим ново изменение на закона и ще вкараме точно тези точки.

 

………… Но някой трябва да каже на хората, че вие сте сериозни в намеренията си. Трябва да излезете и да го кажете това.

 

…………. Недейте да ни извивате ръцете. Поставяте условия тук непрекъснато. Две хиляди души се търкалят там и поставят условия на цялата държава. И ние ще извадим две хиляди души да се търкалят там… Не силово!

 

………………. Само да уточня едно нещо. Може би следващия път при следващи законопроекти, защото ние изпращаме винаги нашето становище, когато смятаме, че някой законопроект не е както трябва, тези дискусии да се случат много по-рано, а не вече под натиска на улицата и т.н да стават всички тия неща, защото няма смисъл.

 

Със Закона за горите беше така. Ние се опитвахме пет месеца да има повече чуваемост, но не се получи.

 

БОЙКО БОРИСОВ: И днес за ветото на президента и всъщност сега парламентът ще вземе това решение, което ние сме изпратили от Министерския съвет. Там в комисията се събират от различните партии, търси се компромисен вариант за всичко и накрая излиза нещо, което ни създава този проблем.

 

Аз ще изляза да говоря с вас когато приключим и последната точка. Министърът и двамата депутати, които са шефовете на комисии, още сега могат да кажат. А цялата стенограма кога можете да им я предоставите в пълния обем. Всичко, което сме говорили тук, можете да го сложите на интернет на имейл, да говорите с хората, да го изчетат от А до Я. ако искате сега нашият пресцентър може да ви събере и да излезете – дали в парламента, дали тук, да кажете какво сме се разбрали по първите три точки и тази която е – търсим варианти, в които да дадем хем възможност на малките общини да си развиват ски или какъвто и да е туризъм, хем да гарантираме, че няма да има застрояване на планината по начин, който не е такъв, какъвто на всички ни харесва тук като отидем в чужбина. И трето – вече към го казал, едно към десет трябва да го направите или не по-малко от пет.

 

……………. Смисълът на един такъв текст би бил да се предпазим от формата на това, че да се изсекат горите в частни имоти и т.н., просто да има възпиращ ефект точно за такива случаи, а не да се възпира въобще застрояване.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Аз затова с толкова големи букви казвам, че ние сме доказали и гарантирам, че няма да се случи, но в следващите могат да го направят и затова искам да сме толкова бдителни.

 

Нито аз, нито Йорданка Фандъкова, нито Петър Диков ще се съгласи да сложат една керемида на Витоша различна от това, което е имало, различно от плана, различно от това, което общественото обсъждане задължително има по всяка една тема.

 

………………: Молбата ми е за по-съкратени срокове, не да го разточим във времето месеци наред това, което говорим в момента.

 

БОЙКО БОРИСОВ: Ние и днес сме готови да продължим когато искате. Ако искате, говорете

- Севда е нашата връзка - щом сте готови с хората, и днес ако искате, ако искате и утре, ако искате и в други ден, ако искате и понеделник.

 

Срещата е била тук. Така че след 15-20 минути ще извикате медиите на пресконференция.

В понеделник 10 часа – по ваше искане, изрично искам да се знае, че по ваше искане. Моето предложение е за днес да се продължи.

 

Оставяме го за понеделник.

 

Кажете на техните симпатизанти да не спекулират някои с техните добронамерени усилия да си пазят гората, каквато е и нашата и практика, и теория към момента. Ако някой иска тогава да затваря „Орлов мост”, знаем, че не е заради гората, а иска да прави ексцесии и тогава отношението ни е друго.

 

Стенограмата – така, както сте говорили и сте се надвиквали, така ще я получите точно.

 

Имайте го предвид. Имената – ще си ги разпознавате по репликите.

 

………: За нас най-важното са предложенията от ваша страна и да ги преосмислим още веднъж. Видяхме ги в последния момент.

 

Благодаря.

 

Благодарим искрено.

Стенограмата е публикувана в сайта на Министерски съвет.