Борисов видя потенциал за икономически ръст към 6% догодина

Убеденост, че следващата година България може да постигне икономически растеж от 4.5 - 6 процента изрази премиерът Бойко Борисов по време на форум за плана "Юнкер" в четвъртък в София. Финансовият министър Владислав Горанов предпочете да е по-консервативен, коментирайки, че ведомството му разработва прогнози около три процента за следващите години, макар наистина страната ни да има потенциал за по-добър растеж. Брюксел пък публикува пролетната си икономическа прогноза, според която България ще постигне ръст от 2.9 на сто през 2017 г., което е забавяне спрямо отбелязания миналата година растеж от 3.4 процента. За 2018 г. европейските очаквания са за допълнително изоставяне на ръста на икономиката на страната до 2.8 процента, но подобряване на инвестициите, заетостта и намаляване на деля на държавния дълг в брутния вътрешен продукт (БВП).

Борисов коментира още, че предстоящото европредседателство на страната ни и подкрепата на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер ще улесни допълнително бизнеса, той ще стане по-гъвкав и това ще спомогне за икономическия растеж

Горанов също коментира, че България има потенциал за по-висок от очаквания ръст на икономиката, което се вижда от прогнозите на различни международни финансови институции. От думите обаче стана ясно, че при подготвянето на бюджета за 2018 г. ведомството му предпочита да не рискува със залагането на по-високи нива от около 3 процента макар и наистина потенциалът на икономиката ни да е по-висок.

Европейската комисия обаче също очаква ръст през 2018 г. в посочените от Горанов граници. В пролетната си прогноза за растежа на страните от Европейския съюз и на Еврозоната Брюксел запазва като цяло оценките си за България, публикувани през зимата.

В прогнозата се посочва, че след ръст на българската икономика от 3.4 на сто през 2016 което е лека ревизия нагоре спрямо посочените 3.3 на сто преди месеци, през 2017 г. ще има забавяне до ръст от 2.9, колкото беше и в предишната прогноза. За 2018 г. евроочакванията са допълнително задържане на растежа – до 2.8 на сто.

Заложеният в бюджета на страната за 2017 г. растеж е 2.5 на сто.

От Еврокомисията посочват, че миналогодишният ръст се дължи основно на нетния износ и частното потребление. Инвестициите обаче са продължили да се свиват като са спаднали с 4 процента, най-вече заради слабото усвояване на еврофондовете при прехода към новия програмен период до 2020 г. За тази година обаче инвестициите ще нараснат с 4.3 на сто, а догодина – с 3.8 процента.

Като цяло Брюксел очаква наваксване с евросредствата през тази година, но пък ръстът на износа ще се забави от миналогодишните 5.7% на 4.6 на сто през 2017 г., за да тръгне отново по-ускорено нагоре с 4.8 на сто догодина.

Местното търсене ще остане основен източник на растеж тази година в резултат най-вече на частното потребление и инвестициите, а инфлацията през 2017 г. в България ще е 1.3%, докато предишната прогноза бе за 0.8 на сто, посочват от Брюксел. След дефлацията през миналата година, поскъпването на живота през настоящата ще се движи от потребителското търсене, поскъпналите комунални услуги и възстановяването на енергийните цени. За 2018 г. очакванията са за допълнително повишаване на инфлацията у нас до 1.5 процента.

Положителни са очакванията на ЕК и за заетостта в България през тази и следващата година. Според прогнозата тя ще се увеличи с по 0.6% и през двете години. Постепенният ръст на заетостта, заедно с очаквания застой в работната сила, вероятно ще намали безработицата до 7% през 2017 г. и 6.4 на сто догодина, подчертава се в доклада.

Според оценките на ЕК заради силната външна търговия и туризма излишъкът по текущата сметка през миналата година е достигнал 4.2% от БВП, но за тази година той ще спадне до 2.4%, а през 2018 г. - до 1.8%, тъй като силното местно търсене и очакваният ръст на енергийните цени водят до засилен внос.

В доклада се оценява положително фискалната консолидация на страната, която е продължила с по-бърз темп от очакванията, задминавайки бюджетните цели. След дефицит от 1.6% от БВП през 2015 г. оценките на комисията сочат балансиране на фиска през 2016 г., което се дължи както на ръст на приходите, така и на намаляване на разходите.

ЕК прогнозира държавният дефицит да достигне 0.4% от БВП през настоящата година. От гледна точка на приходите се очакват повече постъпления от вноски за социално осигуряване и очакваното възстановяване на ползването на европейски средства. Общите разходи обаче ще нарастват по-бързо от приходите, основно в резултат на повишаването на заплатите в публичния сектор и публичните инвестиции. Дефицитът през 2018 г. ще бъде 0.3% от БВП, прогнозира още ЕК.

Брюксел очаква също свиване на дела на държавния дълг в БВП от миналогодишните 29.5 на сто до 26.8% през 2017 г. и 26 на сто – догодина.

Пролетната прогноза на ЕК е за продължаващо възстановяване на всички държави членки и е с подобрени очаквания спрямо зимната. Сега ръстът на БВП на Еврозоната се оценява на 1.7 % през 2017 г. и 1.8% през 2018 г. (в зимната прогноза съответно 1,6 % и 1,8 %). Растежът на БВП в ЕС в общи линии се очаква да остане на постоянно равнище от 1.9 % през двете години (1,8 % и за двете години в зимната прогноза).

"Днешната икономическа прогноза показва, че растежът в ЕС набира скорост, а безработицата продължава да намалява", коментира Валдис Домбровскис, заместник-председател на ЕК. "При все това картината е много различна в различните държави членки, като в тези от тях, въвели по-амбициозни структурни реформи, са отчетени по-добри икономически показатели. За възстановяване на баланса се нуждаем от решителни реформи в цяла Европа — от отварянето на нашите пазари на стоки и услуги до модернизирането на пазара на труда и на социалните системи. В епохата на демографски и технологични промени нашите икономики също трябва да се развиват, така че да предлагат повече възможности и по-добър стандарт на живот за хората“, допълни той, цитиран от пресцентъра на ЕК.

"Добра новина е и фактът, че високата степен на несигурност, която се наблюдаваше през изминалите дванадесет месеца, изглежда започва да намалява. Но възстановяването на заетостта и инвестициите в еврозоната продължава да бъде неравномерно. Отстраняването на причините за това разминаване е ключовото предизвикателство, с което ние трябва да се справим през идните месеци и години“, допълва Пиер Московиси, комисар по икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митническия съюз.

ЕК прогнозира ускоряване на растежа и на глобалната икономика. Очаква се растежът в световен мащаб (с изключение на ЕС) да се повиши до 3.7 % тази година и 3.9 % през 2018 г. спрямо 3.2 % през 2016 г. (без промяна спрямо зимната прогноза), тъй като китайската икономика ще остане стабилна в близко бъдеще, а възстановяването на цените на стоките помага на другите държави с бързо развиваща се икономика, посочва се в доклада.

Перспективата за икономиката на САЩ до голяма степен остава без промяна в сравнение със зимната прогноза. Като цяло не се очаква нетният износ да има въздействие върху растежа на БВП на еврозоната през 2017 г. и 2018 г., смятат от ЕК.

Еврокомисията обаче допълва, че несигурността по отношение на икономическите перспективи остава висока. Като цяло рисковете са по-балансирани от тези в зимната прогноза, но остава възможността за влошаване на показателите. Външните рискове са свързани например с бъдещата икономическа и търговска политика на САЩ, както и с геополитическото напрежение в по-широк контекст. Икономическите реформи в Китай, състоянието на банковия сектор в Европа и предстоящите преговори с Обединеното кралство относно излизането на страната от ЕС също се считат за възможни рискове за влошаване на прогнозата, отбелязват от Брюксел.