БОРКОР: България няма институция с ясен ангажимент за борба с политическата корупция

"Липсва институция с ясен ангажимент към разследване на корупция по високите етажи на властта". Това е един от основните изводи от проучване на аналитичният център за борба с корупцията БОРКОР. Докладът на институцията е силно критичен. В него се напомня, че борбата с корупцията по високите етажи на властта е основна препоръка на Европейската комисия от 2007 г., която продължава да стои неизпълнена.

БОРКОР излиза с редица изводи за състоянието на властите, които са призвани да се борят с това явление. В доклада се казва, че липсва прозрачност и оценка на ефективността от работата на антикорупционните институции. Отбелязва се, че има и размита отговорност между отделните институции в областта на превенция и противодействие на корупцията.

"Липсва работеща институция и механизъм за цялостна координация и контрол по отношение на антикорупционните политики и мерки. Налице е липсата на последователност на органите, които отговарят за координацията през различните периоди и при реализиране на целите, функциите и задачите на отделните органи от системата за превенция противодействие и борба с корупцията", се казва в изводите на доклада.

Липсата на резултати от борбата с корупцията води и до ниско обществено доверие във всички институции, твърди БОРКОР.

Центърът напомня, че според Индекса за възприятие на корупцията на "Прозрачност без граници" България за поредна година остава най-корумпираната страна в ЕС. През последната година в световната класация страната ни отстъпва с 6 позиции и пада до 75-то място сред общо 176 страни.

"Борбата с корупцията е в застой", е едно от основните заключения на БОРКОР.

Институцията допълва, че има "остра необходимост от промяна в политиката за противодействие на корупцията". Едно от нещата, които трябва да се направят, е да бъде изоставен "формалния подход в борбата с корупцията и да бъде проявен ясен ангажимент за дълбоки реформи в институциите, които играят основна роля в тази област".

БОРКОР допълва, че законите не гарантират независимостта на повечето от органите, съгласно изискванията на Конвенцията на ООН за борба с корупцията.

"Налице е липса на регламентирано ефективно взаимодействие между самите органи, които се занимават с превенция, борба и противодействие на корупцията. Липсват единни обективни критерии за оценка на нивото на корупция, както в световен мащаб, така и в България. Липсва единен акт за борба с корупцията, който да дефинира понятието "корупция", "корупционно поведение", "корупционно действие", органи за борба с корупцията, очертаване на персонален състав - кръг на възможни субекти. Това остава определени деяния и определени лица ненаказуеми", се казва в доклада на БОРКОР.

В него се критикуват още липсата на ясни критерии за назначаване на шефовете на антикорупционните структури, липсата на отчетност, контрол и достатъчен капацитет – кадрови и финансов.

Един от водещите приоритетите на управляващата коалиция ГЕРБ - "Обединени патриоти" е окончателното приемане на Антикорупционния закон (известен като "Закона Кунева" – б.р.), който бе приет на първо четене от предишния парламент. С него трябва да се създаде специално Антикорупционно бюро, което да обедини повечето институции с ресор борба и превенция на корупцията.

"Изготвихме този доклад, за да подпомогнем изпълнителната власт при вземане на управленско решение. Целта ни е да се въведат международни стандарти в дейността по превенция и противодействие на корупцията, да се оптимизира структурата на отделните институции и да се подобри качеството на нормативните актове и процедурите", обясни шефката на БОРКОР Елеонора Николова.

Експертите на БОРКОР препоръчват бъдещият антикорупционен орган да се базира на сериозен анализ на потенциала на съществуващите институции, разпределението на компетентностите и отговорностите между тях.

"Анализът трябва да изпреварва управленското решение. Опитът показва, че копирането на чужди модели без предварителен анализ и фетишизирането на "добри практики" често се проваля поради липса на реална оценка на тукашните политически, икономически, социални и културни условия", коментира Николова.