БОРКОР с рецепта срещу корупцията при лекарствата и медицинските изделия

Криминализиране на подкупите за лекари за предписването на лекарства и медицински изделия, публични регистри на отношенията между медиците и индустрията и въвеждането на електронен търг и оценка на здравните технологии за плащаните с публични средства медицински изделия, както при лекарствата. Това са част от препоръките на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (БОРКОР) за ограничаването на корупционните рискове в системата на медицинските изделия.

У нас пазарът на медицински изделия като различни клапи, пирони, винтове, стентове, изкуствени стави и др. се оценява на около 500 млн. лева годишно, от които половината се плащат директно от пациентите. Поради липсата на каквато и да е регулация и контрол, болниците купуват, а пациентите доплащат тези изделия в условия на абсолютно непрозрачни цени с калкулирани солидни комисионни. Често въпросните изделия се ползват при спешни състояния и изправен пред дилемата да живее или не, пациентът е готов да плати всяка посочена му цена, без да има време да проверява, сравнява цени или проучва, както би постъпил с друга стока.

Анализът на БОРКОР отчита “негативното влияние на лобистките интереси в сферата на здравеопазването, които много често влизат в противоречие с обществения интерес“ в съчетание с управленска немощ.

“Наличието на разнопосочни корпоративни интереси на пазара, в т.ч. и пазара на медицинските изделия, създават сериозни препятствия пред реализацията и на най - добрите намерения за реализиране на държавна политика в интерес на всички граждани“, се посочва в документа и се дава пример с провала на проектите в електронното здравеопазване.

Анализът отчита няколко групи проблеми и предлага мерки за противодействие.

Наказателна отговорност и публични регистри срещу подкупите и лобизма

БОРКОР отчита, че в момента липсва законова забрана на дейности в конфликт на интереси за лекари или други медицински експерти и въведени санкции за това. Липсват предвидени наказателни санкции, които да инкриминират корупцията сред лекарите, тъй като те не са "длъжностни лица" по смисъла на Наказателния кодекс. Липсват и други норми, които да инкриминират подкуп или други корупционни престъпления при или по повод изпълнение на задълженията, в т.ч. при предписването и доставката на лекарства, медицински изделия или при препращане на пациенти или материал за изследвания.

Като пропуск БОРКОР посочва и липсата на яснота, проследимост и отчетност относно сключените договори на лекари с фармацевтични компании за представителство, дистрибуция, обучения.

През последните години фармацевтичната индустрия затегна правилата, по които спонсорира медицинското съсловие, а от 2016 г. в Европа, в това число и у нас, започна да действа Кодекс за оповестяване, който задължава фирмите да публикуват спонсорството към конкретни лекари и медицински дружества за участието им в медицински конгреси, лекции, консултации и др. Досега са публикувани данни за 2015 и 2016 година, а в края на юни тази година ще бъдат публикувани данните за спонсорството на индустрията към медицинския бранш за 2017 година.

Извън това оповестяване обаче попада мотивираното предписване на лекарства, а медицинските изделия остават изцяло в зоната на здрача с тотално непрозрачни цени, разходи за тях и взаимоотношения с медицинското съсловие.

Затова от БОРКОР предлагат специални текстове в Наказателния кодекс, с които се инкриминира даването и получаването на подкуп за лекари, включително за предписването на лекарства и медицински изделия.

"В много европейски държави материалните и финансови отношения между лекари и фармацевтични компании и между лекари и пациенти са стриктно регламентирани и се налагат строги санкции, в т.ч. и наказателни. В някои държави като Германия, например, има специално приет или действащ закон за борба с корупцията в сферата на здравеопазването. В Германския Наказателен кодекс съществуват три норми, които инкриминират корупцията сред лекарите", се казва в доклада на БОРКОР.

Предвиденото в Германия наказание е лишаване от свобода до три години или глоба, а в особено тежки случаи – до пет години.

Освен това БОРКОР предлага създаване и поддържане в Министерството на здравеопазването на публичен регистър за лекарите, които имат сключени договори с фармацевтични компании, получените средства, командировки, обучения, на база на получена информация от НАП.

В някои държави във всяко лечебно заведение е въведена фигурата на служител по почтеността, подчинен на здравното министерство, който следи за корупционни практики и конфликт на интереси.

Оценка на здравните технологии и за медицинските изделия

Докладът на БОРКОР препоръчва също изборът на най- подходящото за даден диагностично-лечебен процес медицинско изделие да става в следствие оценка на здравните технологии (ОЗТ), каквато в момента у нас се прилага единствено за навлизащите иновативни лекарства, плащани от НЗОК.

Обзорът на добрите практики на страните по света и в ЕС показа, че в страните, където функционират агенции за оценка на здравните технологии, част от които са медицинските изделия, разходите за тях са най – ниски.

Непрозрачните цени ощетяват държавата и гражданите

Анализът на БОРКОР критикува и непрозрачните цени на изделията у нас. В регистрите на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) не е предвидено да се обявяват цените, включително и продажните, с мотив търговска тайна. Търговците са задължени да обявяват единствено продажните цени на медицинските изделия, включени в списъка на изделията, които се заплащат с публични средства. Публичността на информацията обаче се ограничава само до плащащите институции и е недостъпна за гражданите.

"От проведените срещи с експерти, се установи, че и ИАЛ няма достъп до тях. Липсата на прозрачност и публичност на продажните цени и стойността, до която се плаща изделието, води до спекулации с тях", посочват от БОРКОР.

"Това води до възможност за злоупотреби и съзнателно завишаване на продажните цени, вкл. и на цените на изделията, които се заплащат от НЗОК. По този начин се ощетяват както държавата, така и гражданите", се казва в анализа.

Е-търг и за медицинските изделия

Друга основна препоръка на БОРКОР е покупката на медицинските изделия да става с централизиран електронен търг, както това е предвидено за лекарствата. Електронният търг за лекарствата обаче вече втора година е блокиран от процедури по обжалване, което е още едно доказателство за многобройните интереси срещу опитите на държавата да въведе прозрачен ред на пазара на лекарствата и медицинските изделия.

Предходни анализи на БОРКОР са установили, че именно разходите за лекарства и медицински изделия са най-големият дял от разходите на болниците. "В много от страните - Белгия, Чехия, Дания, Финландия, Франция, Германия, Унгария, Италия, Полша, Словакия, Испания, Швеция, Великобритания - доставката на медицински изделия, консумативи и лекарствени продукти за структурните звена от националните системи на здравеопазване, в т.ч. и на специализираните и аварийно спасителни служби се осъществява чрез централни органи чрез е- търгове", се казва в анализа на БОРКОР.

Заявката за въвеждането на централизиран електронен търг и за медицинските изделия фигурира в предизборната програма на ГЕРБ и беше дадена от предишния екип на здравното министерство от ресорния зам.-министър на здравеопазването Лидия Нейчева през септември миналата година.

Управленска немощ, формален контрол

БОРКОР констатира още и управленската немощ за налагане на ред на пазара на медицински изделия заради честите промени във властта, недостатъчния кадрови ресурс и това, че липсва синхрон между отговорните институции.

Констатирана е “разпокъсаност и неяснота за броя на търговците на дребно на територията на страната и поради това липса на проследимост, отчетност и пълна информация за търговския оборот с медицински изделия“.

Проблем има и с контрола над медицинските изделия. Дирекция "Надзор на пазара и инспекции" в ИАЛ се състои от 51 експерти, които осъществяват надзор на територията на цялата страна както върху лекарствените продукти, така и върху медицинските изделия. "Налице е недостатъчност на ресурсите за осъществяването на контрол, което го прави формален и недостатъчен и поради това неефективен", посочва БОРКОР.

"Липсата на координация, съгласуваност и синхрон между контролните и надзорните секторни органи, какъвто е и ИАЛ относно медицинските изделия, води до липса на точна и пълна информация за финансовия и продуктов обем на вноса на медицински изделия от ЕС и извън ЕС и за реализираните продажби на едро и дребно с медицински изделия вътре в страната и по групи медицински изделия. Това се доказа и от направеното проучване и кореспонденция на екипа с НАП, Агенция "Митници" и НСИ", се казва в анализа.