БОРКОР се отказа от "срамния" списък за нагласени поръчки

Правителственият център за борба с корупцията БОРКОР се отказа от една от най-"оригиналните" си идеи с неясен ефект – да поддържа табло със "срамни" обществени поръчки. Така оценката на Еврокомисията, че БОРКОР е "един от най-енигматичните аспекти от българската антикорупционна действителност", за пореден път се доказа като напълно основателна.

Само до преди седмица списъкът на "обществените поръчки с въздействие върху конкурентната среда" беше наличен на сайта, но проверка на Mediapool показа, че вече е свален, а изчезването му се обяснява с кратко, но загадъчно съобщение до потребителите на интернет страницата на центъра.

От него сe разбира, че причината за изненадващото преустановяване на проекта се крият още в приетия през 2010 година Устройствен правилник, според който центърът само "анализира, планира и разработва системи от мерки и комплексни решения".

"ЦППКОП не е оперативна структура и не обработва сигнали. Центърът няма контролни и пропагандни функции и в бъдеще стриктно ще се придържа към това", заявяват от БОРКОР.

Така поредната енигматична идея на БОРКОР остава в историята, без да доведе до какъвто и да е резултат и да оправдае по някакъв начин съществуването на звеното.

В последния си мониторингов доклад ЕК за пореден път отчита липсата на видим напредък в борбата с корупцията по върховете на властта, като обръща внимание на различните институции, комисии и органи, които в България се занимават с антикорупционна дейност. За БОРКОР се отбелязва, че за три години е похарчил 5 млн. евро без видим резултат.

Проектът на БОРКОР, заченат в първия мандат на кабинета "Борисов", трябваше да бъде аналитичен център, който да следи и да противодейства на корупцията при обществените поръчки. Последната му инициатива за табло на "срамните" поръчки силно напомня дадзибао. В него бяха изброени десетки обществени поръчки, които според центъра са много нагласени. БОРКОР обаче наистина няма правомощия да разследва или да спира поръчки, като очевидно неговите разкрития се очаква да бъдат разследвани и проверявани от други органи като МВР, прокуратурата и ДАНС.

Разследващите обаче очевидно не са проявили интерес към добилия публичност "срамен" списък и досега няма никакви индикации, че работят по тези сигнали.

Една от последните поръчки, които влезе в списъка, е покупката на 84 автомобила на за ДАНС на стойност над 3.6 млн. лв. Според центъра "в предмета на поръчка са заложени конкретни технически спецификации, на които отговарят само определен тип автомобили“.

От ДАНС заявиха, че няма нищо нередно около поръчката.

В списъка влизаха и поръчки на Министерство на околната среда и водите, общини, на Мини Марица Изток ЕАД, Електроенергиен системен оператор и други.

Въпросното табло на срама всъщност се оказа един от резултатите, които БОРКОР да отчете за четирите години от съществуването си.

В същото време за звеното бе отделен солиден програмен бюджет от 18 милиона лева за 4 години (2011 – 2014 година включително). Избухнаха серия от скандали – получаване на значителни бонуси за персонала, отправяни бяха и заплахи срещу медиите, които пишеха за тях.

Правителството "Орешарски" възнамеряваше да закрие БОРКОР, но впоследствие смени само директора му и го остави да работи. След като дойде на власт, второто правителство на Бойко Борисов върна Елеонора Николова за шеф на БОРКОР. След съкрушителната оценка на Брюксел, обаче, звеното най-вероятно ще бъде закрито или трансформирано.

Според вицепремиера Меглена Кунева, в чийто ресор са правосъдието и вътрешните работи, вътрешен ред, Комисията за конфликт на интереси и БОРКОР могат да се обединят в агенция за интегритет, подобна на румънската.