БОРКОР започнал работа по-рано заради обществения натиск

Елеонора Николова: Който не приеме нашите предложения, ще се обрече на политическо самоубийство

Елеонора Николова и Ролф Шлотерер

БОРКОР е започнал работа по-рано от плануваното заради силния обществен натиск и вече анализира причините за корупцията в обществените поръчки, стана ясно в понеделник по време на конференция, посветена на работата на звеното към Министерския съвет. Срещата бе организираната от неправителствената организация Център за развитие на публичната среда, която представи мониторингов доклад за работата на БОРКОР от създаването му в началото на 2011 година.

Шефът на структурата Елеонора Николова обяви, че в пълен капацитет БОРКОР ще започне работа в началото на 2013 година. До момента щатът е запълнен на една трета. В същото време силният обществен натиск и настояването да се видят резултати възможно най-бързо са принудили ръководството на БОРКОР да започне работата си върху Закона за обществените поръчки и провежданите по него процедури, стана ясно от думите на Николова.

Все още непълният анализ по темата е показал, че макар България да има модерен Закон за обществените поръчки, сам по себе си, той не представлява антикорупционна мярка. Участниците в търговете се въвличат в последващи тежки административни процедури, а корупцията възпрепятства частната инициатива, намалява участниците в поръчките и от там - конкуренцията. Елеонора Николова добави, че една от целите на БОРКОР е да предложи въвеждането на стандарти за поръчките по закона, което ще направи значително по-трудна проявата на "творчество" при писането на условията за конкурсите. Чрез тях администрацията най-често елиминира конкуренция в опит да достигне до предварително определен изпълнител на поръчката.

Другата цел е да се съдейства за широкото приложение на електронните търгове, при които крайното решение ще се взима от специален компютърен софтуер.

"Целта е да се намали максимално субективния фактор в обществените поръчки", заяви Николова. Тя разкритикува и липсата на последващ административен контрол, след като бъдат изпълнени договорите. Според нея няма начин партиите да не приемат предложените от БОРКОР модели и решения, защото те ще бъдат от толкова очевидна обществена полза, че, който ги отхвърли, ще се обрече на "политическо самоубийство".

Ръководителят на БОРКОР Елеонора Николова, нейният заместник и бивш шеф на ДАНС Петко Сертов, както и германският експерт Ролф Шлотерер говориха на пресконференцията за очевидната полза от проекта, макар че резултати от него все още няма. Николова обясни, че противниците на БОРКОР са няколко – средният ешелон на администрацията, опозиционните партии, както и медиите, чиито собственици преследвали някакви икономически интереси. БОРКОР срещал подкрепа основно на правителствено ниво. Тя не доразви тезата си за медиите.

"Създаването на аналитичен център е проява на самочувствие от държавата", каза още Николова.

Аналитична мощ от 750 кг на квадратен метър

Германският експерт Ролф Шлотерер също се впусна в обяснения за ползата от проекта. Той се смята за баща на идеята и сам е създал формула, която да изчислява риска от корупция в администрацията. Германецът бе твърде образен в опитите си да представи изчислителната мощ, с която разполага БОРКОР. Той посочи, че подът на сървърното помещение в сградата е бил укрепен, за да издържи на големия натиск. Тежестта на изчислителната мощ на БОРКОР е 750 кг на квадратен метър върху пода на сървърното помещение, стана ясно от думите на Шлотерер, който държеше да отбележи, че всички тези машини "не са играчка".

Експертът заяви, че при идването си в България през 2009 година е видял ситуация с корупцията, която е била по-лоша от очакваното и дори "безнадеждна". "Стана ми напълно ясно, че трябва да се подходи по един различен начин и така възникна БОРКОР", каза Шлотерер. Той е представил идеята си първо на вицепремиера Цветан Цветанов, за което са му трябвали цели 2 часа. След като Цветанов възприел идеите на Шлотерер, проектът бил задействан.

"Едно от предварителните ми условия беше, че ако концепцията (за борба с корупцията) противоречи на някой закон, то трябва да бъде променен законът. След започването на работа на БОРКОР, думата "анализ" ще придобие едно ново значение", допълни многозначително Шлотерер.

Лоша среда за начало

Доклада на Института за развитие на публичната среда от наблюдението върху БОРКОР показва, че институцията трябва да работа значително по-прозрачно. Звеното за борба с корупцията е работило в силно негативна медийна среда заради очакванията за бързи резултати, които бяха създадени от изявленията на премиера Бойко Борисов при неговото създаване през 2011 година. Тогава Борисов остави впечатление в широката публиката, че БОРКОР ще разследва корупцията, но после се оказа, че става дума единствено за аналитична работа.

Неправителствената организация препоръча да се публикуват всички документи от работата на Консултативния съвет на БОРКОР, който на практика е управленския борд на звеното. Другият съвет бе БОРКОР да публикува бюджета си на своята интернет страница, както и да работи активно с неправителствения сектор.

"Препоръките са преди всичко технически и могат да бъдат изпълнени", отговори Елеонора Николова.

Рада Смедовска от "Риск Монитор" каза по време на дискусията, че БОРКОР трябва да бъде укрепен с по-сериозен нормативен акт от наредба на Министерския съвет, защото може да бъде закрит с едно щракване на пръсти. Тя също заяви, че все още е неясно как ще изглежда продукта от работата на звеното.

Прикачени файлове
Още по темата
Още от България

Какво може да се очаква от новия председател на антикорупционната комисия?