Боян Бойчев: НЗОК не управлява активно разходите за лечение в ЕС

Задълженията към Германия не кореспондират на броя българи там, смята представителят на АИКБ в надзора на касата

Боян Бойчев

Макар и нова за управителя на НЗОК проф. Камен Плочев, темата за възможно източване на касата от български лекари в чужди клиники не е непозната за представители на Надзорния съвет на институцията. Проблемът е повдиган за последно на 13 септември миналата година – първото заседание след избирането на Плочев за шеф на касата. След заседанието Кирил Ананиев, който тогава оглавява надзора на НЗОК, съобщава пред медии, че партньорите ѝ в Германия са изразили готовност за проверки на евентуални схеми за източване на българската здравна каса, при които се облагодетелстват български лекари, работещи в германски клиники.

Управителят на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) призна в понеделник, че разбрал за проблема едва предния ден от премиера Бойко Борисов. Станало ясно, че проблемът не е НЗОК да се издължи на чуждите здравни каси, заради което Плочев поиска актуализация на бюджета в разрез с правилата и си навлече гнева на здравния министър, а в това да спре изтичането на средства.

Mediapool се обърна с въпроси по тази тема към Боян Бойчев, представител на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) в Надзорния съвет на НЗОК, който е участвал и в разговори с германските каси относно дълговете.

Трябва да има по-голям контрол, прозрачност и възможност за редуциране на разходите на Националната здравноосигурителна каса за лечение на български граждани в други Европейски страни чрез активно управление на този процес, коментира пред Mediapool Боян Бойчев по повод скандала с дължимите 270 млн. лева към здравните каси на други европейски страни.

По-голям контрол, прозрачност и възможност за редуциране на дълговете

"За мен това са задължения, които трябва да бъдат платени (срокът е 18 месеца от възникване на задължението), но има възможности тези задължения да бъдат управлявани активно. Т.е. да има по-голям контрол, прозрачност и възможност за редуциране на тези суми. Под прозрачност разбирам това, че НЗОК трябва да е наясно какви са конкретните процедури, които са били изпълнени от чужди лечебни заведения, имало ли е такава необходимост, тъй като правото за лечение в други европейски страни е за спешна помощ или планово с формуляр S2, който се подписва от българската страна след проучване на възможностите за лечение у нас и в чужбина. Т.е. това са дължими суми, но целият процес, трябва да бъде управляван активно", коментира представителят на АИКБ.

"Размерът на сумите, разбира се, е проблем, но не е въпросът само в това ние да получаваме сметката и да казваме: Ще платим, само че не днес, а утре. Трябва този процес да се наблюдава и управлява“, смята Бойчев.

Мерките трябва да бъдат предложени от НЗОК и МЗ

По думите му обаче няма никакъв напредък по отношение на предприемането на конкретни мерки: "Те трябва да дойдат както от оперативното управление на НЗОК, така и от Министерството на здравеопазването, тъй като те наблюдават и управляват процеса по издаването на формулярите за планово лечение през Фонда за лечение на деца и Комисията за лечение в чужбина".

"Ясно е, че лечението на един болен в България е икономически много по-изгодно отколкото лечението в чужбина и трябва да се предпочита от гледна точка на финансовия ресурс, с който касата разполага", посочи той.

Не са постъпвали сигнали за източване на НЗОК от лекари в чужбина

Попитан има ли конкретни сигнали за източването на НЗОК от лекари в чужбина, Бойчев отговори, че няма, но не изключи възможността това да се случва.

Той разкритикува и процеса по издаването на формулярите за планово лечение: "НЗОК няма информация как се осъществява издаването на формулярите за планово лечение, ние плащаме, но нямаме контрол, което за мен е скъсана верига".

"По отношение на спешната помощ не е невъзможно недобросъвестни лекари в чужбина избирателно да привличат български пациенти и да ги лекуват въпреки неспешната нужда", коментира Бойчев.

Той изрази резерви относно размера на дължимите суми към германската страна.

Дължимото на Германия не отговаря на броя на българите там

"Чисто статистически сумата, която се дължи на немската страна, не кореспондира на броя българи, които живеят и посещават Германия", смята той.

"Броят на туристите и на хората, които живеят и имат право на здравна помощ в Германия и в Испания, е приблизително един и същ, но дължимите суми за двете страни са съвсем различни. Това означава, че много по-голям брой хора са ползвали медицински услуги в Германия, отколкото в Испания, което не би следвало чисто статистически да е така".

"Ако имаме 100 човека в Германия и 100 човека в Испания, статистически петима от тях ще ползват спешна помощ и съответно сумите за тези петима би следвало да са приблизително едни и същи. Но разликата в дължимите суми е много по-голяма, което означава, че в Германия са се лекували много повече хора, отколкото в Испания. Вярно, че тази сума покрива както спешната помощ, така и формулярите S2, но въпреки това разликите са значителни, в пъти", подчерта Боян Бойчев.

Към 31 януари задълженията към Германия възлизат на 128.1 млн. лева, а към Испания на едва 23.1 млн. лева. Като цяло дългът към германската страна е почти половината от общия дълг на НЗОК от 270 млн. лева, като задълженията към останалите държави са много по-малки.

"Въпрос за сто и няколко милиона лева"

Попитан защо много повече хора се лекуват в Германия отколкото в Испания, той отговори, че "това е въпрос за сто и няколко милиона лева".

"Управлението на НЗОК трябва по някакъв начин да стигне до отговор защо е така и да предложи конкретни мерки, с които злоупотребите, ако има такива, да бъдат ограничени".

От стенограмата от заседанието на 13 септември миналата година е видно, че според данните на германската страна за разходите, има значителен брой български пенсионери, които се лекуват в Германия и голяма част от тях са в последен стадий на болестта.

"Това показва, че у нас липсват инвестиции в тази дейност – палиативните грижи, защото от гледна точка на бюджета би било много по-ефективно това лечение да се провежда тук, а не в Германия. Така че ако подобни услуги се предлагат в България, те могат да бъдат извършвани тук", коментира Бойчев.

Не е ясно кое е наложило спешно поисканата от Плочев актуализация

Относно скандала между Плочев и Ананиев Бойчев припомни, че бюджетът на НЗОК се внася от управителя на касата в Надзорния съвет на НЗОК, след това отива при министъра на здравеопазването, който го внася в Министерския съвет и оттам в парламента, така че няма обяснение защо още на ниво бюджетна процедура тези дължими суми не са били включени в общия бюджет.

Бойчев заяви, че на последните заседания на Надзорния съвет на НЗОК проблемът с дълговете към чуждите каси не е бил обсъждан и няма ново развитие, което да е наложило спешни действия.

Относно исканата от Плочев актуализация той коментира: "Правилното е този въпрос да бъде поставен на обсъждане в рамките на Надзорния съвет и съответно колегите и аз или да подкрепим едно подобно искане, или да не се съгласим с него".

Още по темата
Още от Интервюта

Защо бившият шеф на КПКОНПИ става консул?