Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Боязливата външна политика на САЩ

0 коментара

Никой няма да възрази, че първостепенната задача на американската външна политика трябва да бъдат американските национални интереси. Но ако тези интереси бъдат дефинирани по неподходящ и тесногръд начин, подобна политика вероятно ще се провали след време.

Независимо дали им харесва, или не, Съединените щати са най-могъщата страна в света. Ако те проявяват своята сила в името на споделяни от други страни цели и ценности - свобода, демокрация, проспериране, самите САЩ ще получават подкрепа - не винаги, но в повечето случаи. Ако обаче действията им се възприемат предимно като себични, американската мощ ще предизвиква негодувание и нейната ефективност, даже и в сферата на себичния интерес, след време ще ерозира.

Някои консерватори приветстват желанието на младата администрация да действа недвусмислено. Те смятат това за връщане към твърдостта от ерата на Рейгън. Едностранчивостта е освежителна, ако означава откровени становища относно неадекватни договори и погрешни политически решения.

Протоколът от Токио за глобалното затопляне, чието игнориране донесе на Буш толкова много упреци, наистина има несъвършенства. Никой, включително и европейците, няма да изпълни изискванията на този договор до 2012 г., поне не без трикове в счетоводството. Но самоцелното пренебрегване на договори не е политика. Администрацията трябва същевременно да покаже, че гледа сериозно на проблема с глобалното затопляне и че предлага по-добро решение.

В широк смисъл същото е валидно за едностранчивостта, която сама по себе си също не е решение. Правилният начин на проява на едностранчивост се отъждествява с призива на първият президент Джордж Буш за освобождаване на Кувейт от иракското нашествие - ако е възможно със съюзници или без тях, ако е необходимо. Ако той бе чакал първо мнението на съюзниците, нищо нямаше да стане. Обаче поставената цел и нейното осъществяване представляваше здравословна многостранчивост под ръководството на САЩ.

Както се отбелязва по традиция, съюзниците се опасяват от общия враг или от силния съюзник. Днес общият враг (Съветският съюз) не съществува и свръхсилата няма кого да обуздава. Това оставя като почва за успешния съюз единствено апелите за общи идеали, които съвпадат с националните интереси на САЩ. Надяваме се, че такива идеали ще заемат видно място в политиката на Буш.

Разбира се той отстоява ценностите на свободата и демокрацията. Срещна се с Далай Лама и се обяви за свободната търговия. Държавният секретар Колин Пауъл насърчи развитието и демокрацията по време на скорошното си пътуване до Африка. Но администрацията прояви неохота да поема или продължава ангажименти на места по света, където е нужна помощ: Балканите, Близкият изток, Северна Ирландия, Сиера Леоне. Фондовете за военна или чуждестранна помощ са увеличени незначително. Министърът на отбраната оставя впечатлението, навярно погрешно, че предстои изтегляне на войски от Балканите и от Германия.

Основната цел в политиката на администрацията е да убеди другите за въвеждането на системата за противоракетна отбрана. По своята същност това решение създава усещането, че безопасността се изтегля на американския континент, че има отдалечаване от съюзниците. Администрацията твърди, че има предвид нещо далеч по-голямо и по-обхватно, че това означава и преосмисляне на ядрената стратегия, което ще бъде от полза и за съюзниците.

Но работата далеч не е свършена. Външната политика на президента Буш се нуждае от още много настройка. Неговото пътуване до Европа през този месец предлага нова възможност за оформянето ѝ. Онова, което досега изглеждаше като силен импулс да се вършат неща, различни от Бил Клинтън, ще стихне и ще се засилят други импулси. Надяваме се, че сред тях ще бъде сериозният ангажимент в подкрепа на свободата, където тя е в опасност - от Украйна до Индонезия; в защита на демокрацията, където тя пуска корени - от Естония до Тайван; за борба за свободата, където тя още не съществува - от Беларус до Бирма и Китай.

В противен случай какъв е смисълът от укрепването на отбраната и от поддържането на съюзи - просто заради самата външна политика, ли? Ако няма по-широк подход, ако администрацията не се старае, макар и сдържано, да моделира света, други ще се заемат с тази работа, а това не в интерес на Съединените щати.

Екипът "по Путин" има вид на стабилна коалиция от три елемента. Първият, и както изглежда от известно време, главен елемент е премиерът и управляваният от него икономически блок. Премиерът има талант "да бъде втори" без да се накърнява неговото достойнство, което му помага да се впише в стила на управлението на Путин.

Вторият елемент са "младопутинците", т.е. условните "петербуржци" и не по-малко условни "силови лица" . Втората група дава на екипа на Путин вътрешен енергиен импулс дотолкова, доколкото първата уравновесява тези импулси, балансира ги в съответствие с практическите проблеми, с които се сблъсква страната. На прекалено енергичните "младопутинци" е нужен разумен балансьор със спокоен темперамент, и точно такъв е Касянов.

Третата опора на триножника са кремълските чиновници, политическите управленци. Там властва шефът на администрацията. На него не му спестяват нищо, страхуват се от него и както смятат мнозина, искат да го сменят. Искат толкова отдавна, че започваш да се съмняваш дали при сегашната конфигурация това въобще е възможно. Но при евентуални кадрови промени главното е постът "главен администратор" да не премине в някого от двете други подгрупи от екипа. Ако това условие се спази, тогава принципът на "триножника" ще се запази и властта ще остане стабилна.

"Триножникът" е стабилен, но до известни граници. Има най-малко четири капана, в които може да падне властта поради непредпазливост. Първият е Чечения, която си остава кървяща рана. Вторият е медийната политика. Гусински в Америка подхвана антируска кампания за свободата на словото. Адекватен отговор на критиките може да стане запазването на плурализма поне в онази степен, в която съществува днес.

Третата и най-важна задача е отново да се намери формула на отношенията със САЩ и Запада, в диалога с които през следващите месеци ще възникнат неприятни сюжети - американските планове за ревизиране на Договора за ПРО и вторият етап на разширяването на НАТО.

И накрая, четвърто, ключово значение ще има състоянието на международната валутна система и цените на петрола. Икономическият спад, който се очаква тази година в САЩ и Европа, съчетан с колебанията на валутните пазари във връзка с преминаването на Европейския съюз към еврото - тези неблагоприятни фактори създават зона на риска, в която ще попадне икономиката на Русия като страна, зависеща от цените на петрола и от курса на долара.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.